Решение № 9710 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М., чрез адв. М. Славова като процесуален представител, против решение № 388 от 25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 346/2025 г. по описа на Административен съд - Силистра. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за законосъобразност на процесната заповед с твърдения, че същата противоречи на законовата цел. Наведени са доводи за превратно упражняване на правомощия от страна на органа по назначаването, предвид положителната оценка при атестирането на служителката. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, чрез пълномощника си гл. юрк. Р. Агопян, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката, което счита за прекомерно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображенията: С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на М. Ц. М. срещу заповед № 276/31.10.2025 г. на вр. и.д. председател на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл.108, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжност "старши инспектор“ в териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на КЗП, с ранг ІV младши, считано от 03.11.2025 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в надлежната писмена форма и със съдържанието по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за изпълнение на двете, предвидени в чл.12, ал.1 ЗДСл, предпоставки - служителката е назначена за първи път на държавна служба на 20.05.2025 г., като към датата на издаване на оспорената заповед – 31.10.2025 г., едногодишният срок за изпитване не е изтекъл. Счита за неоснователни възраженията за липса на мотиви в заповедта, доколкото такива не са изискуеми при прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл.12, ал.1 ЗДСл. Излага съображения за неотносимост към приложеното в случая основание за прекратяване на служебното правоотношение, на доводите за положителна атестационна оценка на служителката. Констатира се съответствие с принципа за съразмерност и с целта на закона при упражняване правомощията на органа при условията на оперативна самостоятелност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Противно на оплакванията в касационната жалба, налице е обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката М. Ц. М. е назначена на длъжността "старши инспектор“ в териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на КЗП, със заповед № 200/19.05.2025 г. на председателя на КЗП на основание чл. 9 вр. с чл.10, ал.1 и чл.10д, ал.4 и чл.12 от ЗДСл – на едногодишен изпитателен срок, след проведен конкурс. При горните обстоятелства и като е съобразил разпоредбата на чл.12, ал. 1 ЗДСл, съдът е направил обоснован извод, че към момента на издаване на оспорения административен акт на 31.10.2025 г., едногодишният срок от встъпване в длъжност не е изтекъл. Според чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. С тази разпоредба законодателят въвежда самостоятелно основание за прекратяване на възникнало за първи път служебно правоотношение. Прекратяването му в рамките на предвидения законов срок е в зависимост от преценката на административния орган, като по същество това е изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява възложените му служебни функции и задачи. В конкретния случай са изпълнени и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката. Не е спорно по делото, че служителят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № 200/19.05.2025 г. на председателя на КЗП, както и че служебното правоотношение за процесната длъжност е прекратено в рамките на едногодишния срок за изпитване. От изложеното следва, че правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с оспорващата е упражнено при осъществени условия в съответствие с материалния закон, както правилно е приел административния съд. Неоснователен е доводът на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, основан на получената положителната оценка от проведената атестация с оглед добросъвестното и качествено изпълнение на задълженията. Едногодишният срок за изпитване е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването, на когото е предоставена възможност за преценка относно наличието на професионални качества и способности на служителя за изпълнение на заеманата длъжност, в който смисъл следва да се коригират съображенията на съда. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е в правомощията на органа, независимо от източниците на информация, даващи му възможност да извърши тази преценка, вкл. когато няма данни за тези източници, както е в конкретния случай. Няма необходимост и от изрична регламентация с утвърдени вътрешни правила, за упражняване на визираното правомощие от страна на органа, както правилно е приел административният съд. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е специална и няма връзка с основанието за прекратяване на служебното правоотношение поради неизпълнение на служебните задължения или поради друго дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2 ЗДСл. Доводите на жалбоподателката, че дадената положителна оценка за нейната дейност и полученото допълнително възнаграждение са от значение за прилагането на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, не се споделят от настоящия състав, който счита същите за неотносими към предмета на спора. Обстоятелството, че служителката е назначена на длъжността след проведен конкурс също не води до незаконосъобразност на заповедта. Провеждането на конкурс е задължително условие за постъпване на държавна служба съгласно чл. 10, ал. 1 ЗДСл и не изключва приложението на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Наведеният в касационната жалба довод за противоречие на оспорената заповед с целта на закона е неоснователен, а и на същия е даден отговор в обжалваното решение. Смисълът на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е да създаде условия за ефективно изпълнение на държавната служба от компетентни и доказали своите професионални и лични качества служители, като преценката на органа за това е по целесъобразност, респ. извършва се в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. В тази насока е преобладаващата съдебна практика. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Цитираната от касатора съдебна практика, освен, че не е задължителна, но е формирана при различни фактически обстоятелства. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за касационното производство, на КЗП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, определени по правилото на чл. 143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими от жалбоподателката. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,