Решение № 16218 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2019 г.

Решение № 16218 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) срещу решение № 2425 от 8.04.2019 г., постановено по адм. д. № 13067/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което e отменено негово разпореждане № 4506-40-2293 от 14.11.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевираните в жалбата и в съдебно заседание от юрисконсулт Ангелова пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което разпореждането да бъде потвърдено. Ответникът – И. С. от [населено място], в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира последната за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е разпореждане № 4506-40-2293 от 14.11.2018 г. на Директора на Фонд "ГВРС", с което на И. С. от [населено място] е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация № 4025-21-1504 от 30.03.2018 г. с мотив, че предвид обстоятелството, че данните по справка № 8 от 22.03.2018 г. не са проверени от контролните органи на НОИ и съпоставени с данните от разплащателните ведомости, не може да се приеме за безспорна коректността на посочените в справката начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя. Прието е също така, че липсват доказателства, че за претендирания период същите не са изплатени. Направен е изводът, че не може да бъде направена преценка на правото и определен размера на гарантираното вземане. Цитираното съдържание на административния акт сочи, че същият е издаден без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган се е позовал на нотариално заверена декларация на управителя на "Денима -2001" ООД (в несъстоятелност) от 16.04.2018 г., в която той е посочил, че за периода 1.01.2014 г. до 8.08.2017 г., не разполага с разплащателни ведомости, трудови договори, заповеди за освобождаване на работници и служители, заповеди за платен и неплатен отпуск, както и друга трудово-правна документация за удостоверяване на осигурителен стаж и доход. Органите на НОИ са се задоволили с тази декларация без да изискат от Владов обяснения съставяни ли са ведомости през посочения период, по какъв начин е документирано изплащането на трудови възнаграждения, към кой момент са преустановени плащанията на последните (изцяло или частично), на кое лице/лица е предадена посочената в декларацията документация и по какви причини не е изпълнено задължението за изготвяне на справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения - Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1. Неудовлетворителна за изясняване на спора е и декларацията на синдика от 18.05.2018 г. Обстоятелствата, че не са й предадени документи на дружеството в несъстоятелност, включително и ведомости за заплати, както и че не е осъществила контакт с дружеството, касаят дейността на Танчева като синдик и са ирелевантни за спора. Твърдяното от нея, че справките за изчислените и неизплатени трудови възнаграждения на пет лица, включващи и Владов, са изготвени от избран от тях счетоводител въз основа на отразеното в трудовите им книжки (трудов стаж и доход) не променя факта, че Танчева е подписала справка № 8 от 22.03.2018 г. за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ, нито е уведомила органите на Фонда, че оттегля този документ. Освен това тя не сочи никакви данни, съдържащи се по делото по несъстоятелност и не твърди въз основа на това дело плащане на трудови възнаграждения и на парични обезщетения по КТ. Редовно оформената трудова книжка е официален източник на информация за периодите, в които притежателят й е полагал труд и относно възнаграждението му. Като са се позовали на цитираните две декларации без да продължат проверката, органите на НОИ са се отнесли формално към изясняването на случая по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя и не са изготвили изискващия се от тази норма протокол. Съгласно чл. 6, ал. 4 от цитираната наредба контролните органи на НОИ са длъжни да оказват съдействие на работниците и служителите за правилното изготвяне и оформяне на справките. Липсва правно основание от работниците и служителите на работодател в несъстоятелност да се изисква да доказват отрицателния факт, че не са получили трудови възнаграждения и законово дължими парични обезщетения. Разпоредбите на чл. 108, ал. 2 КСО и Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт задължават физическите и юридическите лица да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. В тази връзка поведението на работодателя и на синдика не може да рефлектира върху правата на работниците и служителите да получат гарантирани вземания от Фонда, при наличие на законовите предпоставки, а органите НОИ трябва да проявят дължимата по силата на служебното начало активност. В разпореждане № 4506-40-2293 от 14.11.2018 г. не са изложени мотиви относно съдебното производство по несъстоятелност на "Денима - 2001" ООД, което е съществено с оглед преценката на правото на обезщетение, съгласно чл. 4 и чл. 6 ЗГВРСНР и е нарушение чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това делото на СГС е източник на информация относно непогасените задължения на дружеството, включително и към работниците – чл. 608, ал. 1, т. 4 от Търговския закон. Изложеното налага изводи, че в хода на проведеното административно производство са нарушени нормите на чл. 9, ал. 1, 2 и 4, на чл. 35, чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените в административния акт мотиви не са относими към която и да е от хипотезите на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, в които Директорът на Фонда може да постанови отказ. Първоинстанционният съд е обсъдил служебно издирените от него данни в Търговския регистър относно производството по несъстоятелност на "Денима - 2001" ООД, трудовия договор по който Стоянов е бил страна, прекратяването на този договор и наличието на справка № 8 от 22.03.2018 г. за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя. От съдържанието на протокола от съдебното заседание, състояло се 18.03.2019 г. се установява, че процесуалният представител на ответника е коментирал цитираната справка, както и декларацията на синдика от 18.05.2018 г., но не е оспорил справката съгласно изискванията на чл. 193 ГПК, а жалбоподателят е представил цитирания документ в оригинал за извършване на констатации. При това положение липсва надлежно оспорване на документа, както е приел и решаващият състав на АССГ. Съдът е изложил мотиви за нарушенията на чл. 35 АПК и е дал указания относно проверките, които следва да извърши административният орган след връщане на преписката за ново произнасяне. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба решаващият съд правилно е извел наличието на противоречие между фактическите и правни установявания в оспорения акт. Относно оплакването за необоснованост на съдебния акт следва да се има предвид, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложите мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,