Решение № 5406 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2012 г.

Решение № 5406 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петър Жечев Жечев, от гр. Пловдив, срещу решение № 437 от 22.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1843/2011 г. от Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът - община Пловдив, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и правилно. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил като неоснователна предявената от Петър Жечев Жечев претенция срещу община Пловдив за присъждане на сумата от 3340 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени му в качеството на председател на УС на ЕС на сградата на ул. "Победа" № 7 в гр. Пловдив от: бездействие на длъжностни лица на ответника във връзка с подаден сигнал вх. № 3-940-514 от 12.12.2009 г. до кмета на район "Северен" на общината и искане за премахване на незаконно строителство в съседен имот на ул. "Победа" № 13; бездействие, изразяващо се в неиздаване на констативен протокол за незаконно строителство по втора жалба вх. № 3-9400-514/26.08.2010 г. и бездействие на длъжностни лица на ответника по трета жалба вх. № 3-9400-2740/28.10.2010 г. за ново незаконно строителство в същия съседен имот, които бездействия са принудили ищеца да: изразходва време за осмисляне на събитието, изготвя и подава различни документи до община Пловдив, включително и набиране на същите на компютър, а също така да изготвя жалби, тъй като община Пловдив противозаконно се е включила в защитата на незаконно строителство, като не е изпълнила задълженията си по ЗУТ и е пренебрегнала констатациите на ДНСК - София. Съдът е осъдил Петър Жечев да заплати и разноски. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че от представените по делото доказателства, с оглед твърдените действия и бездействия на длъжностни лица на общината, се установявало, че нейни служители, включително и еднолични органи на местна власт, са отговорили на исканията на Петър Жечев, като са били предприети действия от община Пловдив от нейната компетентност още по първия сигнал по проверка на място, като е констатиран незаконен строеж, за което е бил съставен протокол, а след това случаят бил предаден на компетентната РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив. По последващите две жалби органи на сектор Пловдив на РДНСК - ЮЦР също са съставили два протокола за незаконно строителство от 02.11.2010 г. В тази връзка е прието, че по отношение ангажиране отговорността на общината не може да се приеме за установено незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица или служители на общинската администрация, които да са действали в нарушение на задълженията си по служба или да са бездействали. Що се отнасяло до дейността на органи в системата на ДНСК, съдът е приел, че са извън обхвата на преценката му, тъй като същите били в структурата на друга ведомствена система и евентуалното ангажиране на отговорността по ЗОДОВ би следвало да носи отделно юридическо лице. Като обобщение съдът е преценил, че специалната деликтна отговорност на общината не може да бъде понесена, от една страна, защото не се били установили по един безспорен начин твърдените предумишлени действия и незаконни бездействия на служители на общината по конкретно посочените от Жечев три искания, а от друга страна, защото същият въобще не бил ангажирал доказателства за търпените от него неимуществени вреди. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. До правилни изводи е стигнал първоинстанционният съд като е приел, че две от тези предпоставки не са изпълнени. Видно от данните по делото и по трите жалби на Петър Жечев са ангажирани действия на компетентните органи, които са в изпълнение на законово вменените им служебни задължения. В никакъв случай не може да се говори за бездействие на общинската администрация. Тя е изпълнила своите задължения и след това е сигнализирала компетентните в сферата на незаконното строителство органи. Спрямо тях обаче жалбоподателят не е предявил искова претенция. Затова и правилно административният съд е приел, че ангажирането на тяхната отговорност по ЗОДОВ не влиза в обхвата на преценката му. Липсата на дори една от визираните в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки води до неоснователност на претенцията. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал и никакви доказателства с оглед претенцията му за настъпили неимуществени вреди. В тази насока са изтъкнати само твърдения, неподплатени с никакви доказателства. А и твърдяното от ищеца едва ли може да се оцени като настъпили неимуществени вреди с оглед това, че действията му във връзка с прецененото от него като незаконно строителство в съседен имот е по-скоро израз на будното гражданско съзнание на всеки един гражданин на едно демократично общество, изразяващо се в подаване на сигнали срещу незаконосъобразни действия. От това поведение не може да се приеме, че са настъпили вреди за сигнализиращия. В този смисъл не е изпълнено и законовото изискване за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразни действия и/или бездействия на административен орган във връзка с осъществяваната от него административна дейност и твърдените неимуществени вреди. В производството по ЗОДОВ този, който претендира обезщетение трябва да докаже при условията на пълно доказване наличието на всички изброени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки. Като не е направил това, жалбоподателят в настоящото производство е подал една неоснователна претенция, която съдът правилно е отхвърлил. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,