Решение № 6958 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2009 г.

Решение № 6958 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Образувано е по жалба на Георги Петков Бакалов, Калоян Здравков Курдоманов, Апостолска реформирана църква (АРЦ) и Християнски център "Прелом" (ХЦ "Прелом"), и двете лица, представлявани от Георги Петков Бакалов, Христо Кънчев Кънев, Църква "Правда, мир и радост в Святия Дух", представлявана от Христо Кънчев Кънев, Велислав Георгиев Алтънов и Иво Стефанов Койчев, действащи чрез пълномощника адвокат Виктор Костов срещу решение № 122/10.07.2009 г. по преписка № 257/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 4 и чл. 5, ал. 1 ЗЗДискр. и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е извършила анализ на доказателствата и фактите по преписката, от които се установява неравно третиране, а вместо това е приела, че публикацията във вестник "Телеграф" от ответницата Десислава Панайотова е израз на упражняване на свободата на словото чрез изразяване на верски убеждения. Прави се оплакване, че жалбоподателите, в качеството им на представители на протестантското вероизповедание, са дискриминирани по признак "религия" от вестник "Телеграф", т. к. редакцията на вестника не е публикувала взетото от техен представител интервю в отговор на публикацията на интервюто на Десислава Панайотова в качеството й на експерт по богословие и представител на православното християнство. Жалбоподателите твърдят, че тяхното право на свободно упражняване на религия е накърнено, понеже в статията се прави предложение за по-стриктни изисквания при регистрацията на вероизповеданията по Закона за вероизповеданията (ЗВ), което е в противоречие с равнопоставеността на различните вероизповедания и изхожда от експерт по православно богословие, което не означава, че Десислава Панайотова е експерт и по богословските въпроси на останалите християнски религии и вероизповедания, поради което използването на нейното експертно знание в интерес на обществото като висш авторитет създава условия за дискриминация на други християнски общности, особено когато на тях не е дадена възможност да се защитят публично. В жалбата конкретно се посочва, че КЗД не е обсъдила показанията на свидетелите от страна както на молителите в административното производство, така и на ответниците, както и становището на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, в което се посочва, че действията и изказванията на Десислава Панайотова са в нарушение на принципа на равнопоставеност на различните вероизповедания. Жалбоподателите правят оплакване, че Комисията незаконосъобразно е отказала да препоръча отмяна на Закона за вероизповеданията и чл. 13, ал. 1 (неточно посочен чл. 13, ал. 3) от Конституцията на Република България (КРБ) като дискриминационни по реда на чл. 47, т. 6 ЗЗДискр., като се е обосновала с липсата на законодателна инициатива. Жалбоподателите изразяват съмнение в безпристрастността на докладчика по преписката чл. на КЗД Зора Генчева поради нейното образование на православен богослов и публичното оказване на почит във второто заседание в производството пред КЗД от нейна страна на присъстващия православен митрополит, поради което считат, че е налице основание за отвод по смисъла на чл. 10, ал. 2 АПК. Твърдят, че Комисията е нарушила чл. 13 от същия кодекс, а именно принципа за последователност и предвидимост в административното правоприлагане, т. к. в подобен казус в случай на антирелигиозни публикации е приела, че е налице дискриминация. В заключение се посочва, че КЗД е постановила незаконосъобразно решение, защото от доказателствата по административната преписка се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателите като изповядващи протестантската религия от православните християни чрез отказ от страна на вестник "Телеграф" да публикува отговор от засегнатите жалбоподатели Георги Бакалов и ХЦ "Прелом" на обвиненията в интервюто от 1.08.2008 г. в същия вестник, което обявява Георги Бакалов и свързаните с него църкви, определящи се като протестантски, за "обществено опасни групи и тоталитарни секти". Жалбоподателите твърдят, че и негативната терминология, с която Десислава Панайотова ги квалифицира в редица изяви и публикации, често без доказателства, също представлява дискриминация. В жалбата се сочи, че Комисията не е подвела фактите за неравно третиране под фактическия състав на дискриминация по признак "религия" по смисъла на ЗЗДискр., а вместо това се позовава на незадължителния "Етичен кодекс на българските медии" при квалификацията на поведението на вестник "Телеграф", а по отношение на Десислава Панайотова е пренебрегнала аргумента от нормите на чл. 13, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 11, ал. 2 КРБ, че богословски спорове не могат да се водят с помощта на държавата, дори и в полза на традиционната религия, поради което действията на Десислава Панайотова представляват "подбуждане към дискриминация" по смисъла на ЗЗДискр., поради което КЗД, като не е преценила в съвкупност фактите по преписката, е нарушила принципа за истинност на производството. Жалбоподателите молят обжалваното решение на КЗД да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение по съществото на исканията им в производството пред Комисията. Ответникът - КЗД, и заинтересованите страни Десислава Панайотова и вестник "Телеграф", представляван от адвокат Михайлов, молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет и Съветът за електронни медии, не са взели становище по жалбата. Решението не е обжалвано от Румен Андреев Попов в лично качество, Църква "Царство на Христос", представлявана от Румен Андреев Попов, Румен Олимпиев Стоименов в лично качество и АРЦ "Алфа и Омега", представлявана от Румен Олимпиев Стоименов, и в тази му част е влязло в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни. Като извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение на основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и прецени оплакванията в жалбата, съдът счете същата за неоснователна по следните съображения: Жалбоподателите Георги Петков Бакалов, АРЦ, ХЦ "Прелом" и присъединилите се към жалбата Христо Кънчев Кънев в лично качество, Църква "Правда, мир и радост в Святия Дух", представлявана от Христо Кънчев Кънев, Румен Андреев Попов в лично качество, Църква "Царство на Христос", представлявана от Румен Андреев Попов, Румен Олимпиев Стоименов в лично качество, АРЦ "Алфа и Омега", представлявана от Румен Олимпиев Стоименов, Иво Стефанов Койчев и Велислав Георгиев Алтънов в производството пред КЗД, в лично качество и като представители на религиозни общности (регистрирани вероизповедания по смисъла на ЗВ), самоопределящи се като протестанти, твърдят че чрез интервюто от 1.08.2008 г. със заглавие "Секти зарибяват с магии и хипноза", публикувано във вестник "Телеграф", богословът Десислава Панайотова изказва мнения в нарушение на законовата забрана за дискриминация. Според жалбоподателите заглавието е първото скандално и дискриминиращо твърдение, защото приравнява протестантската вяра, както става ясно от текста на интервюто, с негативния термин "секти" и употребява термини като "зарибяване и хипноза", типични за наркотрафиканти и фокусници, а не за практикуване на християнската вяра, като публикацията предизвиква читателите да възприемат протестантските вярващи като "втора ръка" хора, опасни за обществото поради вярата си и насърчава неравно третиране. Жалбоподателите посочват като дискриминационни следните квалификации от интервюто: "опасни общности има във всяка една религия"; "от протестантските общности имаме опасни както сред нерегистрираните, така и сред регистрираните; " (протестантските общности) само имитират вяра и религиозност"; "сред протестантските общности) имаме и опасни и тоталитарни общности"; "Трябва да се направят някои промени в Закона за вероизповеданията, като се ограничи режимът на регистрация на вероизповеданията". Според тях твърденията в статията са неверни, тенденциозни и манипулативни и представляват дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. и вестник "Телеграф" с периодичните си публикации срещу "сектите" осъществява тормоз над хора с протестантска християнска вяра по смисъла на същия закон, като по този начин подбужда към дискриминация. Твърдят, че ответниците Десислава Панайотова и вестник "Телеграф" неоснователно и без доказателства обвиняват Георги Бакалов, че е лидер на "тоталитарна секта" единствено заради религиозните му възгледи и че преди да се обърнат към КЗД са се опитали чрез жалбоподателя Калоян Курдоманов да дадат отговор на горе-цитираната публикация пред същия вестник чрез журналиста Младена Германова, взела интервюто и от ответната страна Десислава Панайотова, която интервюирала Калоян Курдоманов на 6.08.2008 г., но интервюто му не било публикувано. Исканията на жалбоподателите в производството пред КЗД в първоначално подадената жалба са: да установи наличието на дискриминация по признак "религия" срещу протестантската християнска вяра и изповядващите я чрез посочената по-горе публикация от 1.08.2008 г. на интервюто на д-р Десислава Панайотова, както и чрез предходни техни публикации с подобна тематика; да наложи на ответниците да публикуват в срок до 30 дни извинение за публикациите си, подтикващи към дискриминация, като текстът на извинението да бъде публикуван със заглавие в същия размер, на същата страница като оригиналния материал и да бъде съгласуван с КЗД и с жалбоподателите и да задължи ответниците да се въздържат от бъдещи прояви на дискриминация по признак "религия" и да им наложи парична санкция за извършената от тях дискриминация. В хода на производството в последното открито заседание на Комисията е направено допълнително искане от жалбоподателите, а именно, КЗД, на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. да препоръча на законодателния орган да отмени ЗВ като дискриминационен и даващ повод за дискриминация на основата на вяра и религия, както и чл. 13, ал. 2 КРБ (неточно посочен е всъщност чл. 13, ал. 3 КРБ), който обявява източноправославното вероизповедание за традиционна за страната религия. Допълнително предметът на производството е разширен и с оплаквания за подбуждане към дискриминация и тормоз по признак "религия" от страна на вестник "Телеграф" и Десислава Панайотова. С обжалваното решение КЗД е приела, че Десислава Панайотова не е извършила нарушение на ЗЗДискр., оставила е без уважение жалби с вх. № 30-20-212/20.11.2008 г. и допълнение към нея с вх. № 30-20-218/26.11.2008 г. от АРЦ, ХЦ "Прелом", Георги Петков Бакалов в лично качество и присъединилите се към жалбата Христо Кънчев Кънев в лично качество, Църква "Правда, мир и радост в Святия Дух", представлявана от Христо Кънчев Кънев, Румен Андреев Попов в лично качество, Църква "Царство на Христос", представлявана от Румен Андреев Попов, Румен Олимпиев Стоименов в лично качество, АРЦ "Алфа и Омега", представлявана от Румен Олимпиев Стоименов, Иво Стефанов Койчев и Велислав Георгиев Алтънов, и двамата в лично качество, и е препоръчала на главния редактор на вестник "Телеграф" да запознае служителите на печатната медия с "Етичния кодекс на медиите" (точното наименование на който е "Етичен кодекс на българските медии") с оглед недопускане и предотвратяване на актове на дискриминация при и по повод осъществяване дейността на изданието. Комисията е счела, че фактите по преписката са свързани с публикации в пресата, поради което случаят следва да бъде разгледан въз основа на принципите на свободата на словото, като конкретно свободата на изразяване е свързана със свободата на изразяване на верски убеждения. За безспорни са приети фактите на публикуване на посоченото от жалбоподателите интервю със заглавие "Секти зарибяват с магии и хипноза", взето от журналистката от вестник "Телеграф" Младена Германова от Десислава Панайотова в качеството й на експерт по въпросите на религията, като повод за темата е започнала проверка на вероизповеданията от Прокуратурата на Република България. Прието е за установено, че в отговор на горепосочената статия Калоян Курдоманов се е свързал с журналистката Младена Германова, проведено е интервю, но същото не е публикувано на страниците на вестник "Телеграф". За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателите, че квалификациите от интервюто ("опасни общности има във всяка една религия"; "от протестантските общности имаме опасни както сред нерегистрираните, така и сред регистрираните; " (протестантските общности) само имитират вяра и религиозност"; "сред протестантските общности) имаме и опасни и тоталитарни общности"), както и законодателното предложение за въвеждане на по-стриктен режим за регистрация на вероизповеданията представляват "тормоз" по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 и с чл. 4 ЗЗДискр. Комисията е изложила съображения, че Десислава Панайотова в интервюто изразява мнение на експерт-богослов, който работи като директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. Св. Кирил и Методий" (ЦРИК "Св. Св. Кирил и Методий") и в съответствие с решение на Епархийския съвет при Софийската Св. Митрополия на Българската православна църква (БПЦ) извършва консултиране на държавни, общински, обществени институции, дава експертно мнение по религиозни въпроси и отразява работата си с лица, които са потърсили помощ в ръководения от нея център. Прието е, че на база емпиричния си опит и богословски познания Десислава Панайотова, доктор по богословие, разглежда в интервюто различни религиозни общности, като отразява спецификата им и с изразеното й богословско становище в научен аспект не е осъществен съставът на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗДискр. Комисията е счела за неоснователни твърденията на жалбоподателите, че статията и използваната от ответната страна Десислава Панайотова терминология създават неблагоприятна обществена атмосфера за практикуване на вярата им като протестанти. Приела е, че посочената ответна страна не възпрепятства упражняването на верските убеждения на жалбоподателите, а изразява мнение през призмата на теологията. Счетено е, че оплакванията относно вложеното съдържание в използваната терминология представлява теологичен спор, който не е от компетентността на КЗД. Относно вестник "Телеграф" Комисията е приела за установено въз основа преценка на изисканите и представени в производството публикации на вестника на религиозна тематика, че в тях са засегнати проблеми на различни вероизповедания на територията на страната. Въз основа на конституционната уредба на комуникационните права и изчерпателно предвидените основания за тяхното ограничаване в чл. 39 - 41 КРБ, КЗД е счела, че възможността за ограничаване на комуникационните права на основанието накърняване правата и доброто име на другиго е най-голяма, т. к. по този начин се охраняват честта, достойнството и доброто име на личността. Защитата на достойнството на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията се гарантира от държавата и се ползва от защита срещу посегателствата, които го накърняват. Защитата на достойнството на личността е установено като стандарт от международното право, като държавата е длъжна да гарантира и осигурява упражняването на признатите права на личността. Комисията е приела, че забраната за дискриминация, установена в конституцията и в ЗЗДискр., е юридическа гаранция за осигуряване закрилата на достойнството на личността. В доразвитие на конституционното основание за ограничаване на комуникационните права забраната за дискриминация в проявната форма на тормоз, засягащо честта и личното достойнство, е допустимо основание за ограничаване свободата на словото по смисъла на конституцията. При съобразяване на изложената нормативна уредба КЗД е приела, че отразяването на експертно мнение в пресата, което има за цел да представи различни гледни точки в областта на теологията, не се разглежда като тормоз по смисъла на ЗЗДискр. Комисията е приела, че поведението на журналистите в медийния бранш в България се регулира от етичен кодекс, който не е нормативен акт, а представлява обществен договор, който установява основни принципи сред представителите на българските медии за поставяне на границите между правото на свобода на словото и недопускане на дискриминация в тази сфера, като съгласно чл. 2.5.1 от посочения Етичен кодекс е установено правилото като се уважава правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, да не се публикуват материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация. Като е приела за установено, че журналистката Младена Германова, свидетел в производството, не е била запозната с "Етичния кодекс на българските медии", КЗД е счела за необходимо да препоръча на главния редактор на вестник "Телеграф" да запознае служителите на печатната медия с посочения кодекс с оглед недопускане предотвратяване на актове на дискриминация по повод осъществяване дейността на изданието. Исканията на жалбоподателите за даване на препоръка за законодателни промени на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. са счетени от Комисията за неоснователни, т. к. тя няма законодателна инициатива, поради което не може да препоръчва отмяната на законов акт в цялост или отчасти. Обжалваното решение на КЗД е валидно и законосъобразно. Спорът между страните не е относно установените факти в производството пред административния орган, а относно правната квалификация на поведението на ответниците в това производство и приложимостта на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 и 5 ЗЗДискр. към това поведение. От правна страна оплакването на жалбоподателите е, че балансът между упражняването на свободата на словото при изразяване на верски убеждения и защитата на правата и доброто име на другиго, и двете установени като конституционно защитени ценности от висш порядък, е нарушен, като КЗД незаконосъобразно е приела, че жалбоподателите не са неравно третирани по признак "религия", както и че принципът за равнопоставеност на вероизповеданията в Република България е накърнен. Оплакването е аргументирано с твърдения за съществено нарушение на административнопроизводствените правила от Комисията, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и непреценяване в тяхната съвкупност на всички факти по преписката, в резултат на което административният акт не е основан на действителните факти от значение за случая в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 АПК, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби на ЗЗДискр. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира за неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съобразителната част на обжалвания административен акт КЗД е обсъдила пълно и всестранно фактите по случая, като е изложила поотделно и конкретно данните, съдържащи се във всяко от събраните доказателства. В това число, описани са фактите, установени от показанията на свидетелите на жалбоподателите, обсъдено е и становището на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, необсъждането на които доказателства са в основата на доводите в жалбата за неспазване на административнопроизводствените правила. Фактическата страна на твърдяното нарушение, предмет на производството пред КЗД, е изложена и преценена в съвкупност от административния орган. Установените негативни лични преживявания и възприятия на жалбоподателите като "втора ръка човек" в качеството им на членове на АРЦ, които те причинно свързват с публикуваното от вестник "Телеграф" интервю на Десислава Панайотова, както и показанията на свидетелите Спас Христов, Десислава Христова и Любомир Авджийски, че са се почувствали лично засегнати като вярващи от това интервю, не обосновават от обективна страна наличието на факти по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр., от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Това е така, защото личните възприятия и преживявания, в това число и негативни, в резултат от изнесена в печата информация, както и персоналната оценка на конкретни читатели за публикацията като нанасяща обида, тенденциозна, невярна или манипулативна, са субективни, поради което единствено на твърденията на жалбоподателите и показанията на цитираните свидетели не може да бъде основан извод за неравно третиране, т. к. наличието на дискриминация се доказва въз основа на обективни критерии, установени трайно при правоприлагането, както и на разумния подход. Главно доказателство и предмет на преценка за наличието на неравно третиране в случая от КЗД и от съда, е съдържанието на цитираното интервю, както и поведението на ответниците, факти, по които не се спори. Спорна е тяхната интерпретация, която, дадена от жалбоподателите, не обвързва настоящата съдебна инстанция. Аргумент за необосноваността на твърдението на жалбоподателите, че неотчитането от фактическа страна на възприятията и оценките на посочените по-горе свидетели от КЗД води пряко до извод за наличие на нарушение на антидискриминационното законодателство, са показанията на свидетелите Зорница Димитрова, Божидар Христов и Иван Иванов в подкрепа на доводите на заинтересуваната страна Десислава Панайотова за достоверност на изнесената в публикацията информация. Тези свидетели също дават показания за личните си възприятия и преживявания по време на членуването си съответно в "Слово на живот", чийто правоприемник е ХЦ "Прелом", в последния и в Църква "Царство на Христос", като изразяват пред Комисията негативна оценка от гледна точка на духовния си мироглед за случилото се в тези църкви. Негативните или положителни емоции на дадена категория читатели, породени от печатен материал, одобрението или неодобрението на изложените в него идеи, възгледи, информация или предложения, съгласието или отхвърлянето им, самоидентификацията или разграничението от даден образ или квалификация, съдържащ се в този материал, е въпрос на субективно лично възприятие, ценностна система, интелектуално равнище и духовност, които са част от интимната сфера на всяка една личност, и по начина, по който следва да са защитени от необоснована намеса, по същия начин не могат да служат за общовалиден критерий за оценка на дадена публикация като враждебна или дискриминационна. В случая практикуването на свободата на словото е пряко свързано със свободата в духовната сфера, още по-стриктно казано - със свободата на упражняване на религия, където по думите на самите жалбоподатели преживяванията са от интимно духовно естество, което не подлежи на доказване и анализ пред държавни органи, поради което не може да се оценява със средствата, познати на светските институции. Съдът при упражняване на правораздавателната си власт също следва да се ръководи при преценката си за нарушаване на антидискриминационното законодателство от конституционния императив за отделеността (автономността) на вероизповеданията от държавата и да не се намесва в разрешаването на спорове, за които установи, че са от религиозно-духовен, а не от светски характер. Упражняването на свободата на словото, в това число и в сферата на изразяване на верски убеждения или евентуално засягането на правото на упражняване на вероизповедание на реципиента на дадена публикация от негова лична гледна точка, не ограничава правото на критика или на разпространение на обективна информация в ущърб на някого, т. к. комуникационните права освен средство за изява на личността, са и гаранция за защита и прогрес на обществото. Ето защо хипотетичната или субективната нагласа на реципиента на дадена статия не е основание да се приеме, че е налице накърняване на правата или доброто му име, което е и нарушение на закона, подлежащо на санкция, или неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр. В демократичното общество от свободата на словото се ползват не само идеите или информацията с благоприятен прием или които са безразлични на публиката, но и тези, които могат да засегнат, обидят или шокират държавата, част от населението или група хора. Това разбиране е отдавна установено според изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта и е пряко свързано със задължението на средствата за масова информация да предоставят информация и идеи от обществен интерес, за да удовлетворят правото на обществеността да ги получава с оглед съставяне на мнение за участниците в обществения живот, в това число и за практиките на различните вероизповедания като част от духовната страна на живота на обществото. Предвид горните принципни съображения, като взе предвид установените факти по делото, както и изложените от страните доводи в жалбата и в хода на съдебното производство, съдът намира за законосъобразен извода на КЗД, че не са налице данни за неравно третиране, тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. по следните съображения: Основният довод в жалбата за пряка дискриминация, тормоз и подбуждане към дискриминация по признак "религия" е основан на заглавието на интервюто на заинтересованата страна Десислава Панайотова "Секти зарибяват с магии и хипноза" и квалификациите, които жалбоподателите цитират извън контекста на интервюто и съотнасят към себе си като пастори и членове на АРЦ, ХЦ "Прелом" и Църква "Царството на Христос" в качеството им на принадлежащи към протестантското вероизповедание, откъдето и се самоопределят като представляващи цялата общност на християните, практикуващи протестантската вяра, и правят оплакване, че статията е насочена срещу всички протестанти. Съдът намира посочените оплаквания за неоснователни. Аргументите на жалбоподателите почиват на превратно тълкуване на съдържанието на въпросното интервю, на фрази, извадени от контекста на статията. Изразите, за които жалбоподателите сочат, че ги обвиняват в авторитаризъм, приравняват ги на магьосници и "сектанти" с привнесеното негативно социално съдържание на този термин, нямат такова послание. Статията не съдържа обидни и дискриминационни изрази и послания, тя изразява критични възгледи относно целите и практиките на вярата, които се намират изцяло на плоскостта на религиозния спор. Съдът намира за естествени различията между отделните вероизповедания относно въпросите на практикуването на вярата, поради което държавата (и съдът като държавна институция) са обвързани от задължението да не се намесват отвъд границата на духовната самостоятелност на отделните религиозни общности. Интервюто на Десислава Панайотова има изцяло информативен характер за опасностите при практикуването на вярата в най-широк смисъл - тя визира както опасните православни секти в богословския смисъл на тази дума, така и тези сред вярващите протестанти, както и различни други култове - регистрирани и нерегистрирани. Тази й позиция е именно в качеството й на православен християнин, богослов и експерт, поради което съдът счита, че както цитираното интервю, така и цялостното поведение на заинтересованата страна Десислава Панайотова, не навлиза в правото на свободно вероизповедание на жалбоподателите и не съставлява нарушение на дискриминационните забрани, нито представлява тормоз или подбуждане към дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. КЗД законосъобразно е приела, че в случая се касае за богословски спор, различна позиция и разминаващи се гледища на жалбоподателите и ответницата Десислава Панайотова в административното производство относно практикуването на вярата. Признание за това се съдържа в изявлението на жалбоподателя Калоян Курдоманов пред комисията в заседанието на 9.04.2009 г., който казва, че ответницата Десислава Панайотова с поведението си ги дискриминира "...Не за това, че е направила нещо лошо или неправилно, а по простата причина, че вярва по различен начин, по различен начин изразява своята вяра...", т. е. позицията на самите жалбоподатели сочи, че в основата си спорът има религиозен, богословски характер. Жалбоподателите несъстоятелно твърдят, че статията и поведението на Десислава Панайотова и вестник "Телеграф" са насочени срещу вярващите от протестантската общност. В статията ясно е проведено разграничение между опасните религиозни общности и тези, които от гледна точка на автора, спазват приемливи стандарти на практикуването на вярата. Това разграничение е направено именно от гледна точка на духовния интегритет на вярващия като личност, а не на признак религиозна принадлежност, като противопоставяне между отделните вероизповедания няма, още по-малко между протестанти и други вероизповедания, в т. ч. - традиционното за Република България източноправославно вероизповедание и протестантското вероизповедание. Конкретно жалбоподателите цитират част от интервюто " (протестантските общности) само имитират вяра и религиозност" неточно с оглед доказване на тезата си за наличие на нарушение. Точният цитат от интервюто е: "...От протестантските общности имаме опасни както сред регистрираните, така и сред нерегистрираните. Някои от тях са обезпокоителни с това, че подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа, само имитират вяра и религиозност...". Видно е, че спорът се заключава в различното разбиране за практикуването на вярата, както е и очевидно, че в статията няма обособяване на протестантите като общност по малцинствен признак. В статията не са визирани всички протестанти, тя описва опасните религиозни практики, както и от гледна точка охраната на обществения интерес във всички вероизповедания. Изнесената информация е от собствен опит и изразява собствената позиция на вярващ и богослов, такива са и останалите прояви на Десислава Панайотова. Критичният тон на статията не накърнява баланса между свободата на словото и правото на свободно изразяване на верски убеждения. Съдът намира, че не е налице засягане на доброто име на жалбоподателите като висша ценност от естество да обоснове ограничаването на свободата на словото както на автора на статията, така и на печатната медия, а напротив - съдържащата се в статията информация е и в интерес на обществото. Евентуалното вторично привнасяне от страна на читателите на негативен социален оттенък на употребеното богословско понятие "секта" не е основание за отговорност по ЗЗДискр. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, в заключение намира, че спор от богословски характер, какъвто е този в случая, не може да бъде решаван от съда, т. к. ще се навлезе в правото на свободно упражняване на религията и съвестта. Експертното качество на заинтересованата страна Десислава Панайотова като ръководител на ЦРИК "Св. Св. Кирил и Методий", учреден в помощ на БПЦ, както и принадлежността й към традиционното източноправославно вероизповедание не е от определящо значение за ангажиране или изключване на отговорността по ЗДДискр., от значение за преценката на съда е богословският характер на спора и съхранения в случая баланс между свободата на словото и доброто име на личността. Комисията законосъобразно и обосновано е приела, че правото на свободно изразяване дава възможност на всяко лице, експерт, вярващ, да излага позицията си относно необходимост от законодателна промяна. Ето защо мнението на Десислава Панайотова в статията относно необходимост от промяна на регистрационния режим по ЗВ изцяло попада в сферата на правомерните действия при упражняване свободата на словото, поради което не е дискриминационно. Доводът за несъобразяване със становището на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет от КЗД е неоснователен, т. к. това е трето лице за спора и позицията му не е обвързваща при упражняване компетентността на КЗД относно установяване на неравно третиране, тормоз или подбуждане към дискриминация. Съдът намира за несъответстващи на доказателствата по делото изводите на КЗД, че екипът на вестник "Телеграф", в т. ч. и взелата интервюто журналистка Младена Германова, не познава "Етичния кодекс на българските медии". Напротив, свидетелката Младена Германова в откритото заседание на 9.03.2009 г. ясно сочи, че е запозната с цитирания кодекс. От данните по делото се установи, че взетото от жалбоподателите интервю не е публикувано, но на същите не е категорично отказвана тази публикация, били са уведомени, че същата се отлага. В тази връзка следва да се посочи, че печатните медии също разполагат с журналистическа и редакционна независимост, поради което не може да се приеме, че правото на отговор е обвързващо за конкретния случай. Според т. 1.2.2, раздел 2 "Поправки" от цитирания етичен кодекс правото на отговор се предоставя на лица, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации, а както се посочи, въпросното интервю на Десислава Панайотова отразява богословски спор, но не може да се квалифицира като неточна или подвеждаща публикация. Ето защо въпросът за отразяване на насрещната страна по спора е въпрос на договаряне между печатната медия и съответната страна, в случая жалбоподателите, а публикуването на интервюто на Калоян Курдоманов не произтича от нормативни или етични правила, т. к. в последните се визира даването на възможност за изразяване на позиция, а не задължение на вестника за това (т. 1.1.6 от етичния кодекс). Предвид горното съдът счита, че в частта относно дадената препоръка, макар и необосновано от гледна точка на фактите по делото, решението на КЗД е влязло в сила (поради липса на жалба от активнолегитимираната страна) и не може да бъде ревизирано. Неоснователно е оплакването, че КЗД не е указала публикуването на отговора на жалбоподателите на вестник "Телеграф", т. к. публикуваното интервю не е дискриминационно, а има информативен характер от гледна точка на медийната политика, поради което и при липса на дискриминация не следва да се дават препоръки в искания от жалбоподателите смисъл. В тази връзка неоснователни са и оплакванията за дискриминация срещу цитираната печатна медия, понеже видно от представените по преписката пред КЗД архивни публикации, вестник "Телеграф" води периодична рубрика относно религиозните учения и опасните от тях, дефинирани като "секти", сред които има отразяване на религиозните практики и дейността на християни, мюсюлмани, будисти и редица други вероизповедания и религиозни учения. Несъстоятелно в жалбата се твърди, че КЗД в нарушение на чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. не е направила предложение за отмяна на Закона за вероизповеданията и чл. 13, ал. 3 (неточно посочен като чл. 13, ал. 1) КРБ, поради липса на законодателна инициатива. За да е налице основание за упражняване на правомощието по чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. за предложения и препоръки до държавен орган, какъвто е Народното събрание, за отмяна на негови актове, в случая закон, е необходимо Комисията да установи, че те са издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. В обжалваното решение действително ЗВ не е анализиран от тази гледна точка, но самите оплаквания на жалбоподателите до Комисията са бланкетни, поради което няма дефиниране на предмет за разглеждане от КЗД, и в тази част молбата се свежда до искането за отмяна на закона и разпоредбата от Конституцията, с която за традиционна религия в Република България е обявено източноправославното вероизповедание. Доколко режимът на вероизповеданията съответства на конституцията и разпоредбите на последната подлежат на промяна, не е от компетентността на КЗД, поради което тя законосъобразно е отхвърлила посочените искания. Контролът за конституционосъобразност на законите е в правомощията на Конституционния съд, който е дал отговор на редица въпроси, свързани с режима на свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, в т. ч., както и на въпроси относно законовата уредба на вероизповеданията в Република България (Сравн.: решение № 5 от 11.06.1992 г. по к. д. № 11/92 г., решение № 12 от 15.07.2003 г. по к. д. № 3/2003 г.). Доводът за нарушение на принципа за безпристрастност при постановяване на обжалвания административен акт поради принадлежността на докладчика по преписката Зора Генчева към православното вероизповедание е неоснователен. Искане за отвод по чл. 10, ал. 2 АПК не е направено в хода на производството, въпреки че посоченото обстоятелство е известно на жалбоподателите, а посоченото обстоятелство се заявява едва в настоящото съдебно производство. Отделно от това, съдът не намира наличие на факти, които да пораждат основателни съмнения в безпристрастието на тричленния състав на КЗД, произнесъл се по преписката с единодушие съгласно закона, в частност и на докладчика на решението. Неоснователен е доводът и за нарушение на принципа за последователност и предвидимост в практиката на КЗД, т. к. всяка молба пред Комисията се разглежда самостоятелно, на основание фактическите и правните особености на разглеждания казус, поради което наличието на предходно решение на КЗД за наличие на дискриминация по признак "религия" не е основание за постановяване на следващо решение в същия смисъл. Предвид горното, жалбата на Георги Петков Бакалов, АРЦ и ХЦ "Прелом", Христо Кънчев Кънев, Църква "Правда, мир и радост в Святия Дух", Велислав Георгиев Алтънов и Иво Стефанов Койчев следва да се отхвърли. Калоян Здравков Курдоманов не е бил жалбоподател пред КЗД като физическо лице, поради което жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази част. С оглед изхода на спора по направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от КЗД, на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8, и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Георги Петков Бакалов, АРЦ и ХЦ "Прелом", Христо Кънчев Кънев, Църква "Правда, мир и радост в Святия Дух", Велислав Георгиев Алтънов, Иво Стефанов Койчев и Калоян Здравков Курдоманов следва да бъдат осъдени да заплатят на Комисията направените по делото разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за процесуална защита от юрисконсулт. В полза на заинтересованата страна Десислава Панайотова се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 7.01.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,