Решение № 1294 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. лично и чрез адв. И. Юруков против решение 8969/17.06.2024 г., постановено по адм. дело 2547/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, поради и което се иска неговата отмяна. Оспорва се изводът на съда, че в процесния случай не се касае за административна дейност, осъществена от ответника. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Висш съдебен съвет, чрез юрк. А. Топалова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена против решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Е. Д. М. против Висш съдебен съвет за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.01.2019 г. до 29.02.2019 г. за нанесени вреди и вредни последици чрез нарушение на негови права, гарантирани от общностното право на ЕС чрез изготвяне на негативна медийна кампания на 22.01.2012 г. (коректната година е 2019г.) от съдебен кадровик В. А. И.. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. За да постанови горното, от фактическа страна съдът е установил, че на 22.01.2019 г. във вестник Труд е публикувано интервю с член на Висшия съдебен съвет /ВСС/, озаглавено Съдебният кадровик В. И. пред Труд : [заличен текст] , в което е споменат както М., така и големия брой дела, които води против магистрати, вещи лица и журналисти. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от един свидетел, който дал данни както относно емоционалното и психическо състояние на ищеца, така и във връзка с използвания по отношение на М. прякор. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Посочил е, че в процесния случай не е налице административна дейност на административен орган, респективно негов член, извършена по повод осъществяваната от органа административна дейност. Изложено е, че даденото от член на ВСС интервю, както и изявленията, касаещи М., не представляват нито административна дейност, която този орган да осъществява спрямо него, нито са властнически волеизявления. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на административния съд изцяло се споделят от касационната инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), на която касаторът също се позовава, превдижда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. В случая обаче нито твърденията на касатора, нито данните по делото сочат на някаква връзка на делото с правото на ЕС. В случая, както правилно е приел АССГ, не е налице твърдяната незаконосъобразна административна дейност, осъществена от административен орган, респективно негов член, още по-малко такава, която да засяга правото на ЕС. Даденото пред медии интервю, в което членът на ВСС В. И. споменава М., не представлява административна дейност. По делото не е налице волеизявление на административния орган или негово действие или бездействие, в изпълнение на властнически правомощия, засягащо М.. При липсата на този основен елемент за ангажиране отговорността на държавата, правилен е изводът, че искът е неоснователен. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива не се следват и на ответната страна. Както административният съд е посочил в решението нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и изключват приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК, като такава възможност за присъждане на разноски в полза на ответника е предвидена с новата ал. 4 на чл. 10, но с оглед §6 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ същата е неприложима в конкретната хипотеза, предвид че искът е подаден преди влизането й в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение