Решение № 9077 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2009 г.
ВАСVII отделение07.07.2009 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 531 от 29.12.2008 год. по адм. д. № 669/2008 год. по описа на Административен съд - Велико Търново по отношение кмета на Община - Лясковец и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9077 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община - Лясковец против решение № 531 от 29.12.2008 год., постановено по адм. д. № 669/2008 год. по описа на Административен съд - Велико Търново. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи за неправилно тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Закона за народната просвета (ЗНП), Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) и Наредба № 7 от 29.12.2000 год. на министъра на образованието и науката. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на първоначално подадената от областния управител на Великотърновска област жалба срещу решение № 160 по протокол № 14 от 28.08.2008 год. на Общински съвет - Лясковец. Ответниците областният управител на област Велико Търново, директорът на ЦДГ "Пчелица" - гр. Лясковец, директорът на ЦДГ "Радост" - гр. Лясковец, директорът на ЦДГ "Славей" - гр. Лясковец, директорът на ЦДГ "Сладкопойна чучулига" - с. Джулюница, директорът на ЦДГ "Щастливо детство" - с. Добри дял, директорът на ЦДГ - с. Драгижево, директорът на СОУ "Максим Райкович" - гр. Лясковец, директорът на Начално училище "Цани Гинчев" - гр. Лясковец, директорът на Начално училище "Никола Козлев" - гр. Лясковец, директорът на ОУ "Петко Р. Славейков" - с. Джулюница и директорът на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Козаревац не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема следното: Кметът на Община - Лясковец е внесъл за разглеждане в Общински съвет - Лясковец предложение от 15.08.2008 год. относно утвърждаване структурата на образователната мрежа на учебно-възпитателните заведения на територията на Община - Лясковец за учебната 2008 - 2009 година. С проекторешението са определени броя на групите в яслите и целодневните детски градини и броя на паралелките в интернатните и полуинтернатни групи в училищата на територията на общината. Това предложение е съобразено с постъпилите искания на директори на съответните учебни заведения, като са приложени и становища на Регионалния инспекторат по образование - Велико Търново. С оспореното решение № 160 по протокол № 14 от 28.08.2008 год. Общинският съвет - Лясковец е утвърдил броя на групите и паралелките в яслите, целодневните детски градини и училищата на територията на общината. На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията Областният управител на Великотърновска област е оспорил решението пред Административен съд - Велико Търново. В първоинстанционното производство са конституирани като заинтересовани страни директорите на учебните заведения и кмета на Община - Лясковец, по негова молба. С обжалваното решение административният акт е обявен за нищожен по т. I, II (частично) и по т. V, а в останалата част по т. II, както и по т. IV е отменено като незаконосъобразно. Съдът е развил подробни съображения, които не следва да се излагат повторно. В касационното производство втората съдебна инстанция проверява правилността на постановеното съдебно решение от първата инстанция - чл. 208 от АПК. Предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, процесуалното право на жалба или протест принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото. След като касаторът е конституиран от първоинстанционния съд като заинтересована страна и е участвал в съдебноадминистративното производство, то той е процесуално легитимиран да обжалва постановеното по делото съдебно решение. Това е достатъчно условие за разглеждане на жалбата, при наличието на останалите предпоставки по чл. 215 от АПК за допустимост на касационното обжалване. За да се произнесе по същество, касационната инстанция приема, че кметът на Община - Лясковец неправилно е конституиран като заинтересована страна в производството по съдебното оспорване пред първата инстанция. Касационният жалбоподател не е бил страна в развилото се административно производство между областния управител и издателя на акта. Съответно не е страна и в производството по съдебно оспорване. Процесуалната легитимация на страните в съдебното производство е регламентирана в чл. 153 във връзка с чл. 182 от АПК. При тяхното конституиране съдът съобразява данните по административната преписка. Заинтересованите лица са участващи в делото субекти, засегнати от правните последици на постановения административен акт. Тяхната процесуална легитимация трябва да е съвместима с тази на една от страните по спора. В молбата си за конституиране пред административния съд кметът на общината е посочил, че са налице предпоставките на чл. 153 от АПК, тъй като оспореното решение на Общинския съвет - Лясковец е взето по негово предложение, а също така той се явява и изпълнител на решението на органа за местно самоуправление на основание чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. Но кметът на Община - Лясковец не попада в описаната категория лица, доколкото обжалваното решение не рефлектира по никакъв начин в неговата правна сфера. Изготвеното предложение във връзка с утвърждаване броя на групите в целодневните детски градини и на броя на паралелките и интернатните групи в училищата на територията на общината е част от процедурата по вземане на съответното решение от общинския съвет. Предложението на кмета е част от процедурата по постановяване на оспореното решение. Обстоятелството, че кметът изпълнява решенията на Общински съвет - Лясковец, също не легитимира неговия правен интерес от участие в административноправния спор. Кметът притежава самостоятелни права за контрол върху актовете на местния парламент, съгласно чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. Касаторът не е страна в сложилото се административно правоотношение и то не засяга пряко правната му сфера. На този извод сочат и развитите доводи в касационната жалба. Като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, кметът има правомощия по Закона за народната просвета, които са извън конкретното правоотношение. След като има постановено решение от органа за местно самоуправление, то подлежи на контрол от областния управител. Последният е упражнил предоставеното му от Закона за администрацията правомощие. Наведените в касационната жалба твърдения са твърдения по защита на чужди права. Изложените доводи, че с оспореното решение просто са "систематизирани" задълженията на кмета и това било своеобразна "санкция" с оглед изпълнението на общинския бюджет, са твърдения извън съдържанието на конкретното административно правоотношение. Правното поведение на страните в правоотношението произтича от регулираните със съответната законова норма обществени отношения. Заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК са тези, за които оспореният административен акт е благоприятен и тези, които са засегнати от него, но не са го оспорили. Първите имат качеството на ответници по оспорването, тъй като уважаването му би засегнало правната им сфера, докато вторите имат интерес от отмяната на акта, поради което са помагачи по чуждото оспорване - трети заинтересовани лица. Във всички случаи атакуваното от областния управител на Великотърновска област решение на Общински съвет - Лясковец не засяга пряко правния интерес на кмета на общината. Поради изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирана заинтересована страна по административния спор. Като недопустимо в тази му част, то подлежи на обезсилване. Тъй като няма сезиране от останалите страни, спрямо тях постановеното решение се счита влязло в сила. Воден от горното, Върховният административен съд