Решение № 6881 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2009 г.

Решение № 6881 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на поделение 26910 - Радко Димитриево против Решение № 47 от 11.06.2009 г. по адм. д. 108/2009 г. по описа на Административен съд - Шумен. Твърденията са за недопустимост на решението поради произнасянето на съда по спор, по който е висящо производство по гр. д. 937/2009 г. на Шуменския районен съд и неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, поради което се претендира отмяната му. Съображенията в жалбата са свързани само с допустимостта на съдебния контрол върху Заповед № 117 от 9.03.2009 г. на Началника на поделение 26910 - Радко Димитриево, община Шумен. Не са изложени доводи относно незаконосъобразност на изводите по съществото на спора. Развити са доводи за специален статут на кадровите военнослужещи, спрямо който са неприложими разпоредбите на АПК, освен в изрично посочените случаи на прекратяване на кадровата военна служба и налагането на дисциплинарно наказание. Изпълнението на заповедите и разпорежданията на командирите и началниците е вменено според жалбоподателя на военнослужещите със законова разпоредба - чл. 201 от ЗОВСРБ (отм.). В случаите на засягане на правата им военнослужещите могат да подават рапорти до висшестоящия командир по предвидения в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Повдигнатият по делото спор е от гражданско-правно естество, поради което е извън компетентността на административния съд. Ответникът Милко Дончев Маринов от гр. Шумен не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Шумен отменя Заповед № 117 от 9.03.2009 г. на Началника на поделение 26910 - Радко Димитриево, община Шумен, в частта й, с която е разпоредено ползването от сержант Милко Дончев Маринов на компенсации за дадени дежурства през 2005 г. и 2006 г., считано от 11.03.2009 г. Съдът обсъжда допустимостта на жалбата и квалифицира оспорената заповед като индивидуален административен акт предвид същността й на едностранно властническо волеизявление, което непосредствено засяга правото на жалбоподателя да получи възнаграждение за положения от него извънреден труд, като му създава задължение да компенсира дадените дежурства с почивки. Характеристиката на правоотношенията, свързани с кадровата военна служба, като правоотношения на власт и подчинение определя според първоинстанционния съд регулирането им от нормите на административното право, освен случаите, когато законът изрично предвижда приложение на гражданскоправни разпоредби. Приетото от административния съд относно допустимостта на образуваното пред него производство се споделя от касационния състав. Безспорно издадената заповед като едностранно властническо волеизявления поражда преки правни последици за военнослужещия, свързани с конституционно защитеното му право на възнаграждение за положения труд и почивка /чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария/. Тези права като елементи от правоотношението, възникнало по силата на договора за кадрова военна служба не попадат в обхвата на съдържанието на самата служба, за изпълнението на което законът разпорежда с нормата на чл. 201 от ЗОВС (отм.) императивност на задължението. Особеното предназначение на военната служба, посочено в чл. 10, ал. 1 на ЗОВС (отм.), както приема и първоинстанционният съд, не променя характера й на държавна служба и произтичащите от това права за военнослужещия. Изрично в ал. 3 вр. ал. 1 на чл. 10 от ЗОВС (отм.) тези права са законово гарантирани, като е предвидено, че изключения могат да бъдат допускани само със закон. Специалният закон, уреждащ обществените отношения свързани с отбраната на страната и въоръжените сили - Законът за отбраната и въоръжените сили на РБългария (отм.) не съдържа разпоредба, ограничаваща съдебния контрол върху индивидуалните административни актове, издавани от командния състав с адресати военнослужещите. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените с касационната жалба доводи за недопустимост на оспореното решение. При служебната проверка на решението на административния съд касационният състав го намира постановено в съответствие с приложимия материален закон. Безспорни са фактите по делото. Фактическото основание за издаване на процесната заповед са давани 24-часови дежурства от кадровия военнослужещ, при които фактически отработеното служебно време превишава месечната продължителност на определеното служебно време и това превишение има характер на извънреден труд по смисъла на чл. 158, ал. 2 от ПКВС (отм.). Изводите на съда са съобразени с императивните разпоредби на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 203 от ЗОВС (отм.), определящи седмичната продължителност на служебното време за кадровите военнослужещи, общата продължителност на служебното време в денонощието, както и последиците при превишаването им - заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, възпроизведени в т. 7 на Заповед № ОХ-313/8.05.2001 г. на министъра на отбраната, определящи правото на военнослужещия за положен извънреден труд да получи допълнително възнаграждение. От императивността и специалния характер на посочените норми следва законосъобразният извод в оспореното решение за недопустимо компенсиране с почивка на положен труд, превишаващ продължителността на служебното време, определена в чл. 203, ал. 2 от ЗОВС (отм.) и тази на определената месечна продължителност. Изложените съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното решение на Административен съд - Шумен следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.