Решение № 6086 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2014 г.

Решение № 6086 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2014 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 122е, ал. 1 и 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "ИПС Лазур" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от Наньо Христов Митев, чрез адв. Ваня Петрова, против решение № 142 от 5.02.2014 г., постановено по преписка № КЗК-19/2014 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Решение № 193/25.11.2013 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител на строителството за обект BG161PO001/2.1-01/2007/001-029 "Лот 29: Рехабилитация на път III-806 Хасково - Минерални бани от км 8+350 до км 21+000 и път II-59 Ивайловград - Славеево от км 87+995 до км 92+316, с обща дължина 16,971 км, област Хасково - за оставащите работи". В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението с твърдения, че КЗК игнорирала допуснатите от възложителя нарушения, а тя самата допуснала нарушения на материалния закон и постановила необоснован акт. В първата група доводи касаторът твърди, че КЗК неправилно е приела, че не са налице допуснати от възложителя нарушения на основните принципи на ЗОП, предвид наличието на сключен с него действащ договор по предходна обществена поръчка с предмет, идентичен с този на обществената поръчка по обжалваното решение. Освен това счита, че при постановяване на оспореното пред съда решение КЗК не е съобразила, че оспореното пред нея решение е незаконосъобразно и поради редица дискриминационни икономически, технически и квалификационни изисквания, съдържащи се в обявлението и документацията за участие в процедурата. В трета група възражения твърди, че документацията за участие са заложени незаконосъобразни и неясни изисквания, ограничаващи правото на участие на заинтересованите лица. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и обжалваното решение на възложителя. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния им представител адв. Маджарова, поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не изпраща представител и не изразява становища по подадената жалба. Ответникът - Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), представляван от юрк. Дончева, и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли да се отхвърли жалбата и се остави в сила обжалваното решение, както и присъждане на разноските по настоящото дело. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че КЗК правилно е приела, че в случая е неприложима разпоредбата по чл. 40 от ЗОП, съгласно която откриване на нова процедура със същия предмет е допустимо само когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване не е обжалвано /спорът решен по същество, тъй като не е налице спор и висящност по отношение на процедурата със същия предмет. Намира за неоснователни и оплакванията за нарушение на принципите по чл. 2 от ЗОП, вкл. за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, тъй като с откриване на нова процедура не се ограничават правата на жалбоподателя. Счита за неоснователни и възраженията за въведени икономически, технически и квалификационни изисквания, ограничаващи правата на участника. Намира, че в обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяната му. Предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на глава единадесета - чл. 120 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба на настоящия касатор против Решение № 193/25.11.2013 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител на строителството за обект BG161PO001/2.1-01/2007/001-029 "Лот 29: Рехабилитация на път III-806 Хасково - Минерални бани от км 8+350 до км 21+000 и път II-59 Ивайловград - Славеево от км 87+995 до км 92+316, с обща дължина 16,971 км, област Хасково - за оставащите работи". В нея дружеството-жалбоподател твърдяло, че е нарушен чл. 2 от ЗОП, предвид наличие на сключен с него договор по предходна обществена поръчка с предмет, сходен на този на обществената поръчка. Неоснователно е основното твърдение в жалбата, съгласно което, щом е налице сключен договор за обществена поръчка с предмет, съвпадащ с предмета на обществената поръчка, открита с обжалваното решение, решението за откриване на нова процедура със същия предмет е незаконосъобразно, предвид липса на законовите (правни и фактически) основания за откриването на нова процедура. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗОП, възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. На възложителите на обществените поръчки е предоставено изключителното право сами да преценяват своите нужди и потребности, като се съобразяват с принципите, залегнали в чл. 2 от ЗОП. ЗОП не ограничава възложителите да издадат акт за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет, идентичен с този на сключен договор по проведена възлагателна поръчка. В смисъла на изложеното обоснован е изводът на КЗК, че такова ограничение не се съдържа и в хипотезата на чл. 39, ал. 6 от ЗОП, тъй като тя препятства само възможността на възложителя да открие нова процедура със същия предмет преди да прекрати процедура за възлагане на обществена поръчка с влязло в сила решение, т. е. забрана е налице само при неприключила процедура за възлагане на обществена поръчка, включително когато по същата няма влязло в сила решение за избор на изпълнител, или решение за прекратяване на процедурата. Противно на твърдялото от жалбоподателя, доказателства за наличие на такава хипотеза не са налице, а и оспорващият е основал съображенията си с наличие на висящ арбитражен спор за законосъобразността на прекратяването на договора по предходната обществена поръчка, т. е. по вече проведената процедура със същия предмет, приключила с влязло в сила решение. С оглед посоченото по-горе, правилно КЗК е приела, че висящият арбитражен спор има гражданско-правен характер и доколкото няма изрична регламентация в ЗОП, обстоятелството, че такъв спор е налице не може да послужи като основание за отмяна на процесното решение за откриване на процедурата по специалния ЗОП. Противно на твърдяното в настоящата жалба, не е налице законова пречка за издаване на оспореното пред КЗК решение на възложителя. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, според което неправилно КЗК е приела, че цитираната предходна процедура и обжалваната в настоящото производство не са с идентичен предмет. Правилно КЗК е приела, че цитираната предходна процедура и обжалваната в настоящото производство не са с идентичен предмет, както твърди жалбоподателя. С Решение № 21/21.01.2011 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител на строителството за обект BG161РООО1/2.1-01/2007/001- 029 "Лот 29: Рехабилитация на път III-806 Хасково - Минерални бани от км 8+350 до км Щ 21+000 и път II-59 Ивайловград - Славеево от км 87+995 до км 92+316, с обща дължина 16,971 км, област Хасково", която процедура е приключила с определянето на изпълнител и сключването на договор за възлагане с него (Договор № РД- РД-33-10 от 6.07.2011 г. с изпълнител "Пътстрой" ООД, гр. Стара Загора.). Видно от Решение № 193 от 25.11.2013 г. за откриване на настоящата обществена поръчка, в предмета й са включени "оставащите работи", тоест дейностите, които не са изпълнени по едностранно прекратения договор за възлагане на предходната обществена поръчка, посочени в Приложение А "Описание на обекта на поръчката" и в Приложение № 1.1. "Обобщена количествена сметка" част от документацията за участие. На следващо място, правилно КЗК е приела за неоснователни наведените от "ИПС Лазур" АД доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение, с оглед на обстоятелството, че при издаването му не са спазени изисквания на ЗОП. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), Агенция "Пътна инфраструктура", е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие, със седалище гр. София и със специализирани звена: областни пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти. Предвид на така разписаният от закона статут на възложителя, с отбелязването в решението за откриване Раздел 1.2), като вид на възложителя: "Министерство или друг държавен орган, включително техни регионални или местни подразделения" не се достига до твърдяната от жалбоподателя заблуда за участниците по отношение на качествата на възложителя. Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие, поради което не е следвало в решението да се отбелязва като вид възложител "национална агенция или служба", каквито доводи навежда жалбоподателя. Неоснователно е и следващото твърдение на жалбоподателя, според което с отбелязването в т. VII. 2 от решението, не е посочен ред и срок за обжалване на решението, като единствено се препраща към разпоредбата на ЗОП, от която не се изяснява въпросът за обжалването и крайният срок за подаване на жалби. Правилно КЗК е приела, че в цитираната от жалбоподателя точка следва да се попълни единствено срокът за обжалване на решението, а не и да се посочва редът за това, като с посочването на общата разпоредба на чл. 120 от ЗОП, уреждаща включително и срокът за неговото обжалване, КЗК е счела, че не е допуснато нарушение, което да ограничава правата на заинтересованите лица. Още повече видно от подадената от "ИПС Лазур" АД, гр. Бургас жалба, така направеното препращане не е ограничило правата му, доколкото същата е подадена в предвидения чл. 120, ал. 5, т. 1 от ЗОП срок. Що се касае до твърденията, относно посочените в документацията разрешителни за строеж, издадени от община Минерални бани и община Ивайловград, а не от МРР (съгласно чл. 148, ал. 3, т. 2 от ЗУТ), то същите се явяват неотносими към разглеждания в настоящото производство спор, тъй като разрешението за строеж е индивидуален административен акт по смисъла на АПК и ЗУТ, като в чл. 213 от ЗУТ е посочена общата възможност за обжалване на индивидуалните административни актове, издавани по този закон по реда предвиден в него (за неуредените въпроси в АПК). В допълнение, жалбоподателят не е посочил по какъв начин обстоятелството, че цитираните разрешения са издадени от две общини, а не от МРР водят до ограничаване на правата му за участие в процесната процедура. Неоснователно жалбоподателят твърди, че решението за откриване на процедурата е непълно, като при описанието на предмета на обществената поръчка са допуснати редица пропуски и непълноти, като на първо място посочва, че не е отразено дали подлежащия на рехабилитиране път III-та категория има пътни възли и дали пресича път от по-голям клас. Правилно КЗК е приела, че изложеното от жалбоподателя не съответства на приложените по административната преписката доказателства, доколкото видно от раздел III "Описание на предмета на обществената поръчка" от документацията за участие, за пътен участък 1 "Път III- 806 Хасково - Минерални бани", участък "кв. Болярово - Минерални бани" от км 8+350 до км 21+000, с обща дължина 12,650 км" е посочен клас на пътя трети, както и обстоятелството, че в участъка има три кръстовища с пътища от републиканската пътна мрежа, както следва: с път IV-50625 за с. Въгларово, път IV-80604 за с. Гарваново и път IV-80608 за с. Татарево. Неоснователно и не кореспондира с приложените по административната преписка доказателства е твърдението, според което липсва яснота относно местоположението и определянето на площта на строителния обект. Както в решението за откриване, така и в обявлението и документацията за участие, с приложеното към нея Приложение А "Описание на обекта на поръчката" възложителят е посочил пътните участъци, техническите им характеристики (начало, край, местоположение), както и предвидените за извършване дейности в тях. Отделно от това в обявлението за обществената поръчка в раздел II, т. 11.2.1. "Общо количество или обем" е посочено, че оставащите работи по рехабилитацията на 16,971 км второкласен и третокласен път, са съгласно приложените в документацията Проектна документация и Обобщена количествена сметка (Приложение № 1.1 от документацията за участие). При изготвянето на офертите си за участие, съответно определянето на разходите за осъществяване на дейностите, предмет на поръчката, заинтересованите лица следва да се съобразят именно с посочените в Приложение № 1.1. видове и количества СМР, съответно да посочат единични цени за всяко от тях. Изложеното се подкрепя и от направено от възложителя разяснение по чл. 29 от ЗОП, в което е уточнено, че потенциалните участници следва да остойностят заложените в Приложение № 1.1. количества СМР, като е разяснен и начинът на тяхното формиране. На следващо място, правилно КЗК е приела за неоснователни твърденията на жалбоподателя, според които в обявлението и в документацията, одобрени с решението за откриване на процедурата, се съдържат дискриминационни изисквания спрямо участниците в процедурата, ограничаващи правото им на участие. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на участието на лица в обществените поръчки. Правилен е изводът на КЗК, че изискването за наличие на регистрация за изпълнение на строежи по отношение на чуждестранни лица, установени в държава-членка на ЕС, или в държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или в Конфедерация Швеция не предвижда облекчен за тях режим, тъй като съгласно т. 2 на раздел III. 1.4. от обявлението за обществена поръчка, възложителят е изискал, при подписване на договора за обществена поръчка участникът, определен за изпълнител, да представи нотариално заверено копие на удостоверение за регистрация в Централния професионален регистър на Камарата на строителите за изпълнение на строежи от 11-ра категория, или еквивалентен документ, като чуждестранните лица, установени в държава-членка на ЕС, или държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, представят удостоверение за наличие на регистрация в професионален регистър на съответната държава, в която е установен, издадено от компетентен орган съгласно националния му закон. Налага се изводът, че това уточнение касае само вида на документа, т. е последният да е издаден от компетентен орган съгласно националния му закон, а не въвежда облекчен режим спрямо изискуемата категория строеж. Освен това, по отношение на твърденията на жалбоподателя, касаещи изискването за представяне на удостоверение от банка за наличие на достъп до финансови ресурси следва да се посочи, че той неправилно приема, че то се отнася и до условията на банката за ползване на кредитни финансови средства. Този извод се налага от текста на раздел III. 2.2) "Икономически и финансови възможности" от обявлението на обществената поръчка, в което е посочено, че участникът следва да има достъп до собствени финансови ресурси, кредитна линия или еквивалентен финансов инструмент за финансиране на предмета на обществената поръчка в размер не по-малко от 210000 лв., като това съответствие се доказва с удостоверение от банка, установяващо по несъмнен начин, че достъпът до финансови ресурси не зависи от никакви условия (включително такива, свързани с правилата на банката за отпускане на финансиране), с изключение на условието участникът да бъде избран за изпълнител. Уточнението "включително такива, свързани с правилата на банката за отпускане на финансиране" не е свързано с правилата на банката за отпускане на кредитна линия, както се твърди, а се отнася само до това достъпът до средства за изпълнението на предмета на поръчката да не е поставен под условие, освен единственото - участникът да бъде избран за изпълнител. По следващото възражение КЗК е извела обоснован извод по отношение на техническото изискване към участниците в процедурата - да имат възможност да осигурят трошачо-сортировъчни инсталации (кариерни стопанства). Не е налице и това твърдяно отменително основание, тъй като противно на твърдяното от жалбоподателя, съобразно раздел III. 2.3 технически възможности от документацията за участие в процедурата, не се изисква наличието на собствено кариерно стопанство, респ. собствена техника, щом е допустимо наличието на необходимите ресурси за изпълнение предмета на поръчката да бъде осигурено с договор за наем, предварителен договор или с друго правно основание, поради което възражението, че това изискване било ограничително и/или давало предимство само на потенциални кандидати със собственост върху такива стопанства, не намира опора в доказателствата по административната преписка. Обосновани са и следващите изводи на КЗК, съответно по възраженията, касаещи проекта на договор. Противно на инвокираното в тази връзка възражение от жалбоподателя, според което липсват каквито и да указания относно срока, в рамките на който следва да се извърши авансовото плащане. В текста на чл. 8, ал. 1 от проекта на договора е предвидено, че възложителят превежда на изпълнителя авансово сума, представляваща 10 на сто от цената за изпълнение на договора с ДДС. Правилен е изводът, че въпреки, че действително не е уреден срок за превеждане на тази сума, последният е определяем, с оглед разпоредбите на двете следващи алинеи на чл. 8 от договора, предвид посочването, че авансът се изплаща само след представяне на неотменима и безусловна банкова гаранция за авансово плащане, покриваща пълния размер на аванса и фактура на стойност, равна на стойността на исканото авансово плащане, като изпълнителят представя гаранцията за авансовото плащане в 15 (петнадесет) дневен срок от Деня на достъп (датата на съставяне и подписване на Протокол, обр. 11 по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството). Колкото до доводите, касаещи чл. 8, ал. 1, изречение последно, следва да се отбележи, че същото не се отнася до дължимата законна лихва за забава по аргумент от използвания запис в чл. 10, ал. 4 от проекта на договора. Правилно КЗК е приела за неоснователно твърдението според което не е конкретизирано от коя дата започва да се брои посоченият в обявлението срок за извършване на поръчката от 60 дни. В чл. 5, ал. 1 от проекта на договора е регламентиран срокът за изпълнение на дейностите по договора, който започва да тече от Началото на строителството (датата, на съставяне и подписване на Протокол обр. 11 по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството) и е до датата на изтичане на последния Гаранционен срок, съгласно Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В ал. 2 от своя страна е посочено, че предложения от участниците срок за изпълнение на СМР по договора в календарни дни, започва да тече от Началото на строителството (датата, на съставяне и подписване на Протокол обр. 11 по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството) и е до Датата на подписване на Акт обр. 15 (Дата на приключване). В тази връзка са неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че в цялата документация не е предвиден срок за приемане на надлежно извършената работа, като по този начин се създава несигурност относно това колко време възложителят може да забавя приемането поръчката, съответно плащането на осъществената работа. Видно от проекта на договор, раздел XVI "Завършване на строителството. Разрешение за ползване", от чл. 52 до чл. 56 са разписани действията по предаването на строежа от изпълнителя и приемането му от възложителя. Записано е, че след като е налице съществено завършване на СМР от страна на изпълнителя, като е изпълнил всички други задължения по договора, той уведомява възложителя и консултанта за готовността си да предаде строежа на възложителя. В 14-дневен срок след получаването на уведомлението по ал. 1 се назначава приемателна комисия от възложителя, която да присъства при извършването на изпитванията на строежа, като след провеждането на успешни изпитвания се съставя Констативен акт, обр. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., съгласно изискванията на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, с който строежът се предава от изпълнителя на възложителя. След съставянето на Констативен акт обр. 15 изпълнителят представя на консултанта изготвения от него Сертификат за приключилите СМР ("Сертификат за съществено завършване"), който проверява извършените работи, удостоверени с него и го предлага на възложителя за одобрение. В 14-дневен срок от представянето му консултантът изготвя и представя на възложителя окончателен доклад за извършените СМР, след получаването на който той отправя искане до ДНСК за назначаване на Държавна приемателна комисия в съответствие с Наредба № 2 (чл. 55, ал. 1 и ал. 2). Що се касае до изложеното, че в документацията срокът за изпълнение е определен по друг начин, а именно: не по-малко от 30 дни и не повече от 60 дни, КЗК правилно е счела, че това обстоятелство не представлява нарушение, както твърди жалбоподателя. Видно от обявлението за обществената поръчка критерият за оценка на офертите е "икономически най-изгодна оферта", като един от показателите за оценка е П2 - Срок за изпълнение на строително-монтажните работи по договора, с относителна тежест 30. В този смисъл с оглед на самостоятелната си преценка възложителят в документацията за участие е предвидил минимален срок, който може да бъде предложен от участниците от 30 дни, както и максимален от 60 дни - посоченият и в обявлението за обществената поръчка срок. Жалбоподателят счита посоченото в обявлението ограничение, че единичните цени, посочени в количествено-стойностната сметка са окончателни и не се променят при промени в цените на труда, строителните продукти, оборудването и други, за поставено в противоречие с изискването на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, като по този начин възложителя едностранно въвежда дискриминационно изискване. В раздел III от обявлението, т. III. 1.2. "Основни финансови условия и начини на плащане" е посочено, че единичните цени, посочени в количествено-стойностната сметка са окончателни и не се променят при промени в цените на труда, строителните продукти, оборудването и др., освен в случаите на чл. 43, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОП. Така определените финансови условия КЗК обосновано и правилно е приела за изцяло съобразени с принципната забрана в ЗОП, касаеща изменението на договорите, респективно тяхната цена, като основен елемент на договора, освен в предвидените в чл. 43 от ЗОП случаи, които са изрично изброени в обявлението. С оглед на това и предвид обстоятелството, че режимът на възлагане на обществените поръчки е изключение от принципа на договорната автономия, визиран в чл. 9 от ЗЗД, твърдението на жалбоподателя, че въведеното изискване е дискриминационно, доколкото е в противоречие с разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, гласяща, че ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло, е изцяло неоснователно. Неоснователно е твърдението на "ИПС Лазур" АД, гр. Бургас според което не е предвидена възможност изискваните от възложителя сертификати, посочени в т. 5, раздел III от обявлението, т. III. 1.4. "Други особени условия", да бъдат издадени от органи на Република България, с което се ограничава кръгът на участниците. В цитираната точка е посочено, че при подписването на договора определеният за изпълнител участник трябва да представи нотариално заверени копия на Сертификати за система за управление на качеството, сертифицирани съгласно стандарт ISO 9001:2008 (или еквивалентен сертификат) и за опазване на околната среда ISO 14001:2004 (или еквивалентен сертификат), в обхват приложим към предмета на поръчката (строителство, рехабилитация, реконструкция и основен ремонт на пътища от I до III клас от РПМ, общинска пътна мрежа, автомагистрали, авиописти и пътни съоръжения), издадени от органи, установени в други държави - членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. Правилно КЗК е констатирала, че жалбоподателят неправилно тълкува така заложеното условие за представяне на сертификати, като приема, че не е предвидена възможност те да бъдат издадени от органи на Република България, с което е ограничен кръгът на участниците. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗОП сертификатите по ал. 1 и 2 (каквито са изискваните от възложителя) трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Оспорваното от жалбоподателя изискване сертификатите да са "издадени от органи, установени в други държави'Т се отнася единствено за допустимите еквивалентни сертификати и е съобразено с разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ЗОП, съгласно която възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. Предвид на това пред потенциалните участници в процедурата е налице предвидената в закона възможност да представят в офертите си изискваните от възложителя сертификати, които да са издадени от организации, акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация ", като участниците не са изправени пред цитираната от жалбоподателят невъзможност за това. Неоснователно е и следващото изложено от жалбоподателя твърдение, според което в раздел VI. 3, т. 1.8. от обявлението е предвидено да се отстранява от участие участник, който не представи нотариално заверен документ за създаване на обединение/сдружение - изискване относно формата на договора липсващо в законодателството, представляващо неоснователно ограничаване пред правата на участниците, не кореспондира с разписаното в обявлението условие. В цитирания раздел е записано, че от участие в процедурата ще бъде отстранен участник, който не е представил оригинал или нотариално заверено копие на документ за създаване на обединение/сдружение, когато се участва в процедурата под такава форма. Видно от него възложителят не е поставил цитираното от жалбоподателя изискване относно формата на договора, доколкото е изискано единствено представянето на оригинал на договора, а при представяне на копие от него е изискал то да бъде нотариално заверено. Неоснователно е и последното посочено в жалбата твърдение, според което в раздел III. 2.2., т. 3 от обявлението, относно икономическите и финансовите възможности не е предвидено информацията, която се изисква за изпълнени договори, дали се отнася единствено и само до договори с приключило изпълнение или само до съответните СМР в обем, в който са изпълнени и приети от възложителя. Относно така изложеното от дружеството твърдение, правилно и обосновано КЗК е приела, че изискването в раздел III. 2.2., т. 3 не е за изпълнени сходни с предмета на поръчката договори, а изискване за оборот от строителство, сходно с предмета на обществената поръчка. Посочено е, че участникът следва да има оборот от строителство, сходно с предмета на обществената поръчка (строителство, рехабилитация, реконструкция и основен ремонт на пътища от I до III клас от РПМ, общинска пътна мрежа, автомагистрали, авиописти и пътни съоръжения), сумарно за последните три години (2010, 2011 и 2012) не по-малко от 3200000 лв. без ДДС. За доказване на изискването в т. 2 от полето "Информация и формалности" е отразено, че информацията се представя по образеца - Приложение № 8 от документацията, в който се посочва оборота от строителство, сходно с предмета на обществената поръчка. Видно от него, по отношение на реализирания оборот участниците посочват следните данни: обект (предмет) на договора, възложител, стойност на реализираните приходи от обекта в лева без ДДС, дата на сключване и период на изпълнение, в качеството на главен изпълнител, участник в обединение или подизпълнител е участвал, а в колона № 7 от таблицата - номер и дата на акта за предаване на строежа на възложителя или за въвеждането му в експлоатация, или доказателство, че обектът е преходен. При така разписаните условия участниците, които декларират оборот реализиран от изпълнени договори за СМР в посочения от възложителя период ще трябва да посочат номер и дата на акта за предаване на строежа на възложителя или за въвеждането му в експлоатация, а тези които декларират оборот от неприключили в една календарна година договори - преходни обекти (реализирани в различни календарни години), ще трябва да представят доказателство за това обстоятелство. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на жалбоподателя. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Наведените за пръв път в касацинната жалба на касатора останали доводи, по аргумент от чл. 122а, ал. 1 от ЗОП, вр. с чл. 208 АПК, вр. с новелата на чл. 122е, ал. 3 ЗОП, в сила от 26.02.2012 г., са преклудирани. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 122е, ал. 3 ЗОП, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС, е основателно. То следва да бъде уважено в размер на 500 лева, поради което касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати. Водим от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, Четвърто отделение,