Решение № 3947 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2016 г.

Решение № 3947 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Г. И. от с. Л., район П., С. чрез адв. И. Г. срещу решение № 7417 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 7007/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди незаконосъобразност на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да нищожността на влязлото в сила решение № 3631/20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 5069/2009 г. по описа на АССГ. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява Представлява се от адв. Г., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, изложени устно в съдебно заседание и в писмени бележки по същество. Ответникът, Агенция "Митници", редовно призован, се представлява от юриск. П., който оспорва касационната жалба, а по същество излага доводи за правилност на атакуваното с нея решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. ВАС, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното решение № 7417/30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 7007/2015 г. по описа на АССГ, административният съд е отхвърлил иска на П. Г. И. от с. Л., район П., С. с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК за обявяване нищожността на влязлото в сила решение № 3631/20.07.2011 г., постановено в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по адм. д. № 5069/2009 г. по описа на Административен съд - С. град. За да стигне до този правен резултат, АССГ e приелq че е сезиран с допустим иск. Независимо от факта, че съдебното решение на АССГ, обявяване нищожността на което се иска, е било подложено на инстанционен съдебен контрол и е оставено в сила с решение по адм. д. № 13751/2011 г. по описа на ВАС, III отд., административният съд е заключил, че това обстоятелство не изключва правния интерес на ищеца от защитата по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК. Съдът е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск, доколкото до нищожност на съдебно решение водят изключително тежки пороци или във формата, или в правораздавателната власт на съда, или в изразената в съдебното решение воля, каквито наведените от ищеца пороци не са. Съдът, изследвайки предмета на делото, по което е постановено решението на АССГ по адм. д. № 5069/2009 г. - искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция"Митници"- С., подробно индивидуализирани по вид, размер и основание, претендирани от П. Г. от отменено НП № 1103-2000/18.04.2001 г. на началника на Митница - П. - е заключил, че съдебното решение е постановено от компетентен по правилата на родовата и местна подсъдност съд, от законен състав и при валидно формирана и ясно изразена воля. Преди постановяване на съдебното решение спорът за подведомствеността на иска - на общия съд или на административния съд, е бил решен по задължителен за всички съдилища и държавни органи / включително и за съда, постановил съдебния акт/ начин с окончателно Определение № 49/17.07.2009 г. по дело № 29/2009 г. на ВАС и ВКС- смесен петчленен състав по чл. 135, ал. 7 от АПК. Съдът, като допълнителен аргумент в тази насока, се е позовал и на ТП № 2/19.05.2015 г. по съвместно ТД № 2/2014 г. на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС /действало към момента на предявяване на иска по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК/, съгласно което исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления са подсъдни на административните съдилища. Съдът е заключил, че не е налице и твърдяната от ищеца неяснота, както и не е нарушена връзката между мотиви и диспозитив, които да водят нищожност на съдебния акт. Въпреки развитите в решението, чиято нищожност се твърди, доводи за това, че наказателното постановление е правораздавателен акт, поради което вредите от него не могат да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че този извод съответства на утвърдената към датата на постановяването му съдебна практика и не обуславя нищожност на съдебния акт Освен този довод, в мотивите на решението били изложени и други доводи за неоснователност на претенцията на П. И. по ЗОДОВ - недоказаност на реално претърпени вреди, липса на причинно-следствена връзка и др. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло предявения на основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК иск като неоснователен. Съдебното решение е правилно по следните съображения: Обосновано АССГ е заключил, че е сезиран с допустим иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, въпреки обстоятелството, че атакуваното решение на АССГ е било предмет на касационно обжалване пред ВАС, в резултат на което е оставено в сила с окончателно решение на ВАС, тричленен състав. Правилен е изводът на съда за това, че, за да е налице нищожност на съдебно решение, същото следва да страда от изключително тежки пороци, свързани с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля Изхождайки от примерите за нищожност на съдебен акт съгласно утвърдената съдебна практика - решение, постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устно или неподписано решение - АССГ е заключил, че визираните от ищеца пороци на съдебния акт не обуславят обявяване на нищожността му. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца за порок на съдебния акт, изразяващ се в това, че след като със свое прекратително определение № 1187/10.04.2009 г. по адм. д. № 1866/2009 г., АССГ е приел, че искът на П. Г. не е подсъден нему, а на общите съдилища и е повдигнал спор за подсъдност, то невалидно същият състав на АССГ се е произнесъл впоследствие по съществото на спора, постановявайки твърдяното за нищожно съдебно решение. Обосновано АССГ е заключил, че спорът за подсъдност на делото е решен окончателно с определение на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС, постановено по дело № 29/2009 г., което е задължително за състава на АССГ, постановил решението си след определението на смесения петчленен състав. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи за неяснота на волята на съда относно правното основание, на което е разгледал иска. Правното основание е посочено в определението на смесения петчленен състав по дело № 29/2009 г. на ВАС и ВКС, постановено в производство по чл. 135, ал. 3 от АПК- чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на каквото правно основание е разгледан и предявения иск. Обстоятелството, че съдът, позовавайки се на действалата до приемането на ТП № 2/19.05.2015 г. по съвместно ТД № 2/2014 г. на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съдебна практика е отхвърлил иска, приемайки, че наказателните постановления не са административни актове и от отмяната им не се дължат вреди, не води до извода за нищожност на съдебния акт. Промяната в съдебната практика по прилагане на материалния закон не е основание за обявяване нищожност на решенията, постановени при действието на предходното тълкуване на закона. Предвид горното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение