Решение № 11948 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор ТП на НОИ Търговище срещу Решение 45 от 31.03.2023 г., постановено по адм. дело 16/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на К. Петкова от гр.Търговище срещу Решение 2153-25-59 от 16.11.2022г. на Директор на ТП на НОИ Търговище, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер] от 15.09.2022г. на Ръководител отдел ПО в същото ТП на НОИ. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът К. Петкова от гр.Търговище, чрез адв. Ангелакидис, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени по жалба на Петкова оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с потвърденото разпореждане на пенсионния орган е прието, че търсената добавка от пенсия на починалия съпруг на лицето, следва да се определи от получаваната от наследодателя приживе пенсия за инвалидност поради общото заболяване, а не да се изчисли от пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която то е имал право, макар и да не му е била отпусната. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за необосновани. Всъщност застъпената теза в първоинстанционното съдебно решение, базирана на цитираната практика на касационната инстанция може да се сподели, при условие, че починалото лице е отговаряло на условието по арг. от чл.83 ал.2 КСО да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на смъртта си. В дадения случай, при изричното възражение, развито макар и най-общо от страна на ответния административен орган, вкл. и в неговото решение от 16.11.2022г., е установено, че съпругът Т. Петков е починал на 01.06.2022г., т.е. при навършени 64 г., 1 м. 6 дни. Т.е. същият не е придобил право на пенсия в общата хипотеза на чл.68 ал.1-ал.2 КСО при навършена възраст и осигурителен стаж, тъй като към този момент законът е изисквал минимум 64 г. и 5 месеца за възрастта. В жалбата си до административния съд, Петкова сочи, че тя е входирала заявлението си в хипотезата на чл.68а КСО, предвиждаща лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 да могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал. 1, като пенсията им се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Анализът на посочената законова новела, на която се позовава защитата на преживялата съпруга, сочи, че придобиването на това право не става по силата на закона само с навършване на определената възраст и наличие на необходимия осигурителен стаж, а е необходимо да е налице и желание, т.е. лицето да подаде заявление, за да упражни това конкретно право до пенсионния орган. В случая до смъртта си на 01.06.2022г. няма доказателства(а и твърдения) наследодателят Петков да е направил това. Освен това следва да се отбележи, че уредбата на този правен институт сочи, че това право е и лично(intuitu personae), т.е. с оглед личността, поради което то и не може да се наследява, нито да се упражняват някакви производни от него права последващо, само въз основа на факта, че то е било налично в патримониума на наследодателя преди смъртта му. Поради това и след като до 01.06.2022г. то не е било упражнено от пенсионера, няма как след смъртта му негов наследник напрактика да търси благоприятни за себе си последици от съществувалата до смъртта правна възможност за упражняване на това право, за да му се определи един по-благоприятен размер на добавка към собствената му пенсия, изчислена, но от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия и то в хипотезата на чл.68а КСО. Изложеното обосновава и извода за неправилност на обжалваното съдебно решение, като е налице касационното основание по чл.209,т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон. Само за пълнота следва да се посочи, че атакуваното съдебно решение е и необосновано, вкл. и с оглед изискването на цитираната в него съдебна практика, че добавката, изчислена по този ред е по-благоприятна от тази, отпусната с решението на пенсионния орган, тъй като в случая няма никакви фактически установявания(дори изчисления) какъв би бил размерът на пенсията, определен по чл.68а КСО на починалото лице, за да се установи и конкретния размер на евентуалната добавка към пенсията на наследника и той да се съпостави с размера на добавката от пенсията за инвалидност поради общо заболяване, посочена в акт на пенсионния орган. Изложеното дотук обосновава и извода на касационната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно решение, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на К. Петкова срещу решението на Директор на ТП на НОИ Търговище от 16.11.2022г. се отхвърли, като неоснователна. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, които се претендират от него само досежно осъществената за тази инстанция защита от юрисконсулт. С оглед на това следва да се присъди на юридическото лице сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,