Решение № 13045 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2016 г.

Решение № 13045 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. срещу решение № 4725/4.07.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 5773 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 011308673/11.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановена след 1.01.2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство; при новия ред за провеждането на ревизии определянето на компетентния орган се извършвало на по-ранен етап - с издаването на ЗВР; като значим за валидността на РА сочи фактът на принадлежността на издалите акта органи по приходите към тези по чл. 119, ал. 2 ДОПК в актуалната редакция. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Мениджмънт комплекс" ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е оспорен ревизионен акт № 011308673/11.02.2014 г., издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизионния екип. С РА са установени в тежест на "Мениджмънт комплекс" ЕООД допълнителни задължения за ДДС и за закъснителна лихва заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 530 712.51 лева, упражнено в данъчни периоди м. 01 и 02.2011 г. Утежняващият акт е издаден в повторно ревизионно производство, след като с решение № 1831/30.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. е прогласена частична нищожност и частично е отменен предходен РА № 23-1106573/23.12.2011 г. и е продължило със ЗВР № 1302928/3.04.2013 г. Предходната ревизия е възложена със ЗВР № 1100957/25.01.2011 г. За да прогласи нищожността на РА в обжалваната част, административният съд е приел, че той е издаден от некомпетентни органи по приходите. Позовавайки се на разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК е обосновал извод за приложимост на досегашния процесуален ред за заварените към 1.01.2013 г. ревизионни производства. Според него висящо към тази дата е и приключилото с оспорения пред него РА производство, тъй като с отмяната на първоначалния РА не започва нова ревизия. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК до новелата му в ДВ бр. 82/2012 г. РА е следвало да се издаде от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията, а не както е сторено в случая от органа възложил ревизията и нейния ръководител. Касационната жалба на ДДОДОП - С. е неоснователна. Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА /или прогласяване на нищожността му/ и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. Затова и следва да се сподели разбирането на първостепенния съд, че приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 1.01.2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от орган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Не се основава на закона касационният довод за определянето на компетентния да издаде РА орган на по-ранен етап с издаването на ЗВР, доколкото с тази заповед се сочи ръководителя на ревизията, а той заедно с възложилия я орган по приходите са оправомощени да издадат РА според актуалната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Този довод е опит да се компилират действащите в различни периоди от време правни норми, за да се обоснове компетентността на издателите на РА, като условие за валидността му. Обратно на поддържаното от касатора, посочването на ръководителя на ревизията в ЗВР и участието на този орган в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. след 1.01.2013 г./ за издаването на РА, не се приравнява на определянето на компетентния орган по предходната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според отменената уредба не е задължително натовареният с издаването на РА орган по приходите да е участвал в извършването на ревизията /арг. от чл. 119, ал. 3 ДОПК в ред. до 1.01.2013 г./, а и издаването на РА е всякога еднолично. По действащите правила актът се издава от състав от двама органи по приходите. Отликата в броя на компетентните органи и в механизма на определянето им, изключва изначално "адаптирането" на новата уредба към старата за аргументиране на тезата за правомощията на състава от органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК да издадат РА, за който е приложим преходният режим. Неотносим поради това е и доводът за качеството "орган по приходите, възложил ревизията" или "орган по приходите, определен от териториалния директор на възлага ревизии" на участвалото в издаването на конкретния акт длъжностно лице. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 2 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение