Решение № 1211 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2015 г.

Решение № 1211 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дончо Иванов Минчев, гр. Пловдив, ул. "Дунав" № 192, вх. "Б", ет. 5, ап. 13 срещу Решение № 390 от 27.02.2015 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2858/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н Минчев срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата - преместване на моторно превозно средство без знанието на собственика, марка "Ситроен", регистрационен № РВ 6143 АС.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки направеното искане за събиране на доказателства - транспортната схема на гр. Пловдив, съдът постановил решението си без по делото същата да е представена. Решението е постановено и без по делото да е представен снимков материал, липсата на който не може да потвърди или да отрече написаното в докладната записка. Съдът не отчел, че нарушението на забраната за паркиране на определеното място е основание за налагане на административно наказание на основание чл. 186 във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 и ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), но не е достатъчно основание за прилагане на принудителната мярка. Позовава се на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и сочи, че основанието за прилагане на мярката не е убедително обосновано, тъй като не е доказана опасността за останалите участници в движението. Нарушаването на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП се санкционира с глоба и не е основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

С оглед на това счита, че приложената мярка е незаконосъобразна, което прави обжалваното решение неправилно. Моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна мярка. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. Валентина Жекова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - полицейски орган в сектор "Общинска полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, старши полицай Стефан Модев, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. В случая не е налице нито една от предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Липсват данни автомобилът да е паркиран на място, което е обозначено с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство. Не е налице и втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. При положение, че касаторът оспорил факта на създаване на опасност за други участници в движението ответната страна следвало да ангажира доказателства за обратното. Забраната за паркиране, създаващо опасност или възпрепятстващо другите участници в движението, не съвпада със забраната по чл. 98, ал. 11, т. 6 ЗДвП. Съдът не отчел, че органът не изпълнил и задължението по чл. 169, ал. 2 ЗДвП.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 16.01.2014 г., със Заповед № 140А-96, издадена на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП, кметът на Община Пловдив, определил служителите в сектор "Общинска полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, които да прилагат принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, inter alia, старши полицай Стефан Каменов Модев.

2. На 09.10.2014 г. г-н Дончо Минчев паркирал собственото си моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ситроен", регистрационен № РВ 6143 АС, в зоната на кръстовището на ул. "Юрий Венелин" и ул. "Цар Калоян", гр. Пловдив.

3. На 09.120.2014 г. старши полицай Модев извършвал дейност по безопасност на движението в периода от 10, 00 до 19, 00 часа с автомобил за репатриране № 504.

4. На 09.10.2014 г., около 13, 40 часа, старши полицай Модев установил, че лек автомобил марка "Ситроен", регистрационен № РВ 6143 АС, е паркиран в зоната на кръстовището на ул. "Юрий Венелин" и ул. "Цар Калоян", гр. Пловдив, и приложил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

5. Моторното превозно средство, в изпълнение на приложената принудителна мярка, било репатрирано на охраняем паркинг - за заплащане на престоя бил издаден фискален бон.

6. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетеля Илиян Дончев, който установил, че процесният автомобил бил спрял по начин, който не създава опасност за останалите участници в движението, както и че на улицата не е имало знак, забранено паркирането и знак за вдигане на моторните превозни средства.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Приел, че автомобилът бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Приел, че с това паркиране г-н Минчев създал опасност за другите участници в движението. Не кредитирал показанията на свидетеля Дончев, тъй като били в противоречие с констатациите на органа, а и установявали, че превозното средство било спряно "на кръстовището, по посока на движението". Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор, че принудителната мярка е приложена от компетентен орган. Спорът е досежно наличието на материалноправните предпоставки за нейното прилагане.

Както правилно сочи и касаторът разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.

В случая, от доказателствата по делото - докладна записка на органа и показания на св. Дончев, е безспорно, че касаторът паркирал управлявания от него автомобил в зоната на кръстовището на ул. "Юрий Венелин" и ул. "Цар Калоян", гр. Пловдив. Безспорно е, че паркирането в зоната на кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 ЗДвП, е нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Но за да е приложима принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е необходимо не само да е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Необходимо е паркирането да е по начин, който създава опасност за другите участници в движението. В случая, в приложената по делото докладна записка на органа, приложил принудителната мярка, до горестоящия му орган, изрично е посочено, че начина, по който автомобилът бил паркиран, създавал опасност за другите участници в движението. Но други доказателства, които да установяват приетото от органа, по делото не са ангажирани. Не е представен снимков материал. Както сочи и прокурорът по делото само по себе си нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП не значи автоматично изпълнение и на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. По делото административният орган не е извършил пълно доказване на фактическите основания - паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност за другите участници в движението, поради което изводът на съда за законосъобразност на оспорената мярка е неправилен.

Съдът следва да отмени обжалваното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което и с оглед на гореизложеното съдът следва да отмени оспорената принудителна административна мярка.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на г-н Минчев направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 15, 00 лв. държавна такса и по 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.10.2014 г. и от 16.03.2015 г. Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд