Решение № 6697 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2024 г.

ВАСОсмо отделение03.06.2024 г.докладчик Ива Кечева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2323/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 2129/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, против решение 2323/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 2129/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Интерия" ЕООД е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС 160992302502608/29.05.2023 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с решение 307/08.08.2023г., издадено от директора на дирекция "ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са подробни съображения, че в случая са доказани изискванията за прекратяване на регистрацията на ИНТЕРИЯ" ЕООД. Протоколите за извършени посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството са съставени по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му и съдържат всички необходими реквизити по чл. 50, ал. 2 ДОПК. Твърди се, че с протоколите е констатирано ненамирането на представляващия дружеството или упълномощен представител на адреса за кореспонденция, поради което същите не са подписани от проверяваното лице, съответно неприложима е разпоредбата на чл. 50 ал. 5 ДОПК относно удостоверяване на отказ за подписване на протокола. Сочи се, че изискването на чл. 50 от ДОПК за подпис от свидетел се отнася само за случаите, когато проверяваното лице, на което следва да бъде предоставен протокола, откаже да го подпише, но не и когато проверяваното лице не е намерено на адреса за кореспонденция. Според касатора, обстоятелството, че органите по приходите са контактували с дружеството на посочен от него електронен адрес, е неотносимо към фактическия състав на чл. 176, т. 1 ЗДДС. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. Ответникът - Интерия" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура в подробно становище дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС 160992302502608/29.05.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 307/08.08.2023г., издадено от директора на дирекция "ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на Интерия" ЕООД на основание чл. 176, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Установено е, че с писмо peг. 93-00-2160#3/27.04.2023 г. от зам. изпълнителен директор на НАП на директора на ТД на НАП Пловдив е възложено по компетентност организирането на проверка за наличието на основания за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на Интерия" ЕООД, поради рисков профил на дружеството. Проверката е разпоредена с резолюция за извършване на проверка П-162692302137577/02.05.2023 г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на Интерия" ЕООД. Съгласно констатациите в изготвения протокол 1600012646/23.05.2023 г., на 03.05.2023г. и на 15.05.2023 г. били извършени две посещения на адреса за кореспонденция на Интерия" ЕООД - гр. Пловдив, [улица], при които органите по приходите не са открили задълженото лице, негов представител или пълномощник. За извършените посещения са съставени протоколи 1600010914/04.05.2023 г. и 1600011826/16.05.2023 г., в които е отразено извършване на две посещения на посочения по-горе адрес за кореспонденция на дружеството, както следва - на 03.05.2023 г. от 14:50 до 15:30 ч. и на 15.05.2023 г. от 14:55 до 15:30 ч. Съгласно протоколите, сградата била с множество входни врати, които били заключени и нямало достъп. Липсвали табели с наименование на дружеството и съответно не бил осъществен контакт с представляващ или с упълномощено лице. На адреса бил установен обект на Гинина Коснсулт" ЕООД, който бил отдаден под наем на Севдиталия" ЕООД. За това обстоятелство бил представен анекс към договор за наем. С оглед неоткриването на Интерия" ЕООД на посочения адрес за кореспонденция и на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б", във вр. с чл. 176, ал.1, т. 1 ЗДДС е прекратена регистрацията му по ЗДДС. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че протоколите за извършени посещения на адреса за кореспонденция, са подписани само от органите по приходите, посочени, като извършили проверката. Констатирал е, че не е спазено изискването, заложено в чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК, протоколът да съдържа и данни за лицата, които не са органи по приходите, и са участвали или присъствали при извършване на действията. Също така е установил, че макар съдържанието на протокол 1600010914/04.05.2023 г. да сочи за участие на други лица при проверката, във връзка с ангажираните доказателства за наемни правоотношения, не са отразени данните по чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК, както и че протоколът не е подписан от други лица освен съставилият го представител на НАП. В тази връзка е приел, че не е доказано спазването на изискването на чл. 176, т. 1 ЗДДС вр. чл. 32, ал. 1 ДОПК, да са извършени най-малко две посещения през период от седем дни на адреса за кореспонденция на лицето, за да се приеме за обосновано заключението, че същото не може да бъде открито. Засегнати са нормативните изкисвания за съдържание и форма на протокола, поради което същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Относно сочените от решаващия орган хипотези по чл. 176, т. 3 и т. 4 ЗДДС съдът е приел, че правните изводи на контролния административен орган се основават на твърдения за системни нарушения на регистрираното лице на регламентирани със ЗДДС задължения, които не са подкрепени с доказателства. Решението е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС дерегистрация по този закон се предвижда при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 176 от с. з. В т. 1 на тази норма е предвидено, че компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Правилно административният съд е приел, че съставените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция на дружеството нямат изискуемото според чл. 50, ал. 1 ДОПК съдържание. В съставените два протокола се съдържа описание на сградата, в която се намира адресът на дружеството, като е посочено, че същата е с множество входни врати, които са заключени и липсва табела с данни за дружеството или управителя му. Отразено е, че при посещенията представител на дружеството не е открит. Липсва посочване дали проверяващите органи са влезли в сградата, както и ясна информация дали са открили помещението, което се стопанисва от Интерия" ЕООД, за да отразят, че дружеството не се намира на адреса за кореспонденция. Това съдържание на протоколите не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 2, т. 7 и т. 8 ДОПК, доколкото в същите не са отразени конкретните действия, извършени от приходните органи, както и установените факти и обстоятелства при проверката. На следващо място, правилно административният съд е приел, че протоколите не отговарят на изискването на чл. 50, ал. 2, т. ДОПК, доколкото не съдържат индивидуализиращи данни на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията. В тази насока съдът е съобразил, че от съдържанието на протокол 1600010914/04.05.2023г. е видно присъствие/ участие на други лица при проверката, във връзка с ангажираните доказателства за наемни правоотношения в сградата, но в същия не са отразени данните по чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК, нито протоколът е подписан от тези лица. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неотносимост на съобразеното от съда наличие на кореспонденция между органите по приходите и представители на дружеството, в периода месец март - май 2023 г., проведена по електронен път, включително на дати (19.05.2023г. и 23.05.2023г.), именно в периода на проверката, приключила с процесния акт. При деклариран от дружеството електронен адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК, какъвто в случая е налице, видно от доказателствата по делото, и е използван от приходните органи по различни поводи, същите е следвало да проявят активност и да съобщят на този електронен адрес необходимостта да се осигури представител на адреса за кореспонденция и едва при неизпълнение да се осигури достъп до него, да се пристъпи към санкциониране на дружеството по чл. 176, т. 1 ЗДДС, чрез дерегистрация по ЗДДС. В тази насока и Решение 2930 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 9555/2020 г., VIII о., Решение 14855 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 9530/2020 г., I о. Изложените мотиви в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което процесният акт е потвърден, за наличие на основания за дерегистрация на дружеството по чл. 176, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗДДС не следва да се обсъждат, тъй като същите са въведени и обосновани с нови фактически установявания, направени едва в контролното производство по реда на чл. 152 ДОПК и са неподкрепени от доказателствата, събрани в административното производство по издаване на акта за дерегистрация. По гореизложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице сочените при обжалването касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение