Решение № 8991 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Алишев срещу решение 33 от 14.02.2020 г. по адм.д. 290/2019 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед РД-01-361/03.05.2019 г. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София за анулиране резултата от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно протокол с 864/05.06.2018 г. на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Бургас към Главна дирекция Автомобилна инспекция. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Съдът не отговорил на спорния въпрос как споразумението между подсъдимите по делото на РС Бургас и прокуратурата може да се противопостави на лице, което не е започнало административното производство приключило с издаване на протокол 864/05.06.2018 г. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Както е посочил съдът основанията за анулиране на изпитните резултати са изброени в чл. 56 от Наредба 38/16.04.2004 г., в точки от 1 до 6 включително. В конкретния случай административният орган е посочил като основание т. 6 съгласно която изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че не е решил самостоятелно изпитния си тест. Съдът е изложил мотиви, че видно от представения протокол 864/05.06.2018 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС в ИААА гр.Бургас, под 3 е вписан В. Алишев, като е посочено, че изпитният му тест е под 915691 и е получил 92 точки, в резултат на което получената от него оценка е да, т.е. документът удостоверява, че успешно е положил теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Същевременно от представеното протоколно определение от 07.03.2019 г. по НОХД 880/2019 г. по описа на БРС е видно, че лицето Н. Костадинов е признат за виновен и осъден за това, че на 05.06.2018 г. в гр.Бургас, като извършител, в съучастие с К. Ненчев(подбудител и помагач), съзнателно се е ползвал пред инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация гр.Бургас от неистински официален документ лична карта, на която е придаден вид, че е издадена на името на В. Алишев от МВР -гр.Шумен, съдържаща неговите лични данни, на която е поставена снимката на Н. Костадинов. От това следва, че на 05.06.2018 г. въпросното лице се е представило пред ООАА, гр.Бургас като В. Алишев с посочения неистински официален документ, което означава, че жалбоподателят не е решил самостоятелно изпитния си тест по смисъла на горецитираната разпоредба. Този извод следва и от приобщеното към доказателствения материал писмо 5159/2018 от 13.03.2019 г. на прокурор от РП-гр.Бургас, в което е посочено изрично, че на проведения на 05.06.2018 г. изпит вместо В. Алишев се е явило лицето Н. Костадинов. В тази връзка е взето предвид, че по силата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.413, ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд (респ. за административния по арг. от чл.144 от АПК) по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Въз основа на посочените доказателства се установява, че на 05.06.2018 г. изпитният тест, въз основа на който е прието, че В. Алишев успешно е положил теоретичен изпит за правоспособност за управление на МПС от категория В, не е попълнен самостоятелно от него, което обосновава наличието на материалноправните предпоставки на чл.56, т.6 от Наредба 38/16.04.2004 г. за анулиране на резултата от изпита. Видно от приложените от Областен отдел Автомобилна администрация, гр.Бургас писмени доказателства, в отдела е представен учебен дневник за теоретично обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В за периода 14.05.2018 г. - 28.05.2018 г. от ЕТ Н.-Н. Ненчев, гр.Бургас, с приложени данни за обучаваните лица, от които е видно, че сред тях фигурира и името на В. Алишев, който успешно е положил вътрешен изпит на 30.05.2018 г. Представена е и декларация, с която е декларирал желание да премине теоретичното обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, т.е. документите за участие в провеждането на теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС са подадени от ЕТН.-Н. Ненчев, който е провеждал обучението на В. Алишев за придобиване на право да управлява МПС, в съответствие с изискванията на чл.16, ал.1 от Наредба 38/16.04.2004 г., според която имената на кандидатите, които се предлагат за допускане до изпит на съответната дата, се вписват в информационната система от лицата, притежаващи разрешението за обучение. В този смисъл, неподаването на заявление за включване в проведения на 05.06.2018 г. теоретичен изпит за придобиване на правоспособност лично от жалбоподателя не означава, че между него и ИААА не е възникнало административно правоотношение във връзка с провеждането на този изпит. От приобщената без оспорване от страните декларация на В. Алишев е видно, че именно той е изразил желание да премине обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС. За неоснователно е приета и тезата, че не е имало необходимост В. Алишев да полага теоретичен изпит за придобиване на правоспособност на 05.06.2018г., тъй като към тази дата вече е бил правоспособен водач на МПС. Видно от писмо вх. ДА-01-3439/26.11.2019 г., изготвено от началник Сектор Пътна полиция(ПП) при ОДМВР-гр.Шумен, В. Алишев е имал издадено СУМПС [ЕИК] от кат.В, валидно от 28.11.2008 г. до 28.11.2018 г., което е било отнето на 11.04.2013 г. със заповед 2826/02.04.2013 г. на началник Сектор ПП гр.Шумен, тъй като при подаване на документите за издаване на СУМПС лицето си е послужило с неистинска диплома. От същото писмо е видно, че на 06.02.2019 г. на В. Алишев е издадено СУМПС [ЕИК] от кат.В, валидно до 06.02.2029 г., като от допълнително изисканите от съда и представени от Сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен документи за издаване на СУМПС, подадени от жалбоподателя, както и от представената Справка за нарушител/водач на МПС, издадена от Сектор ПП при ОДМВР-гр.Шумен е видно, че СУМПС е издадено въз основа на Протокол 30/21.01.2019 г. за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издаден от Областен отдел АА, гр.Силистра. Този протокол също е представен от ООАА, гр.Силистра и от текста му става ясно, че В. Алишев е допуснат до практически изпит въз основа на успешно положен теоретичен изпит, документиран с Протокол 864/05.06.2018 г., т.е. въз основа именно на издадения от ООАА, гр.Бургас протокол, анулиран с обжалваната заповед. От анализа на събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят действително е бил правоспособен водач на МПС до 11.04.2013 г., когато притежаваното от него СУМПС е било отнето поради това, че е представил неистинска диплома за издаването му (по арг. и от заповед на изпълнителния директор на ИА"АА" от 16.02.2016 г.). Посоченото обстоятелство е наложило той отново да се обучава за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като по време на проведения на 05.06.2018 г. теоретичен изпит вместо него на изпита се е явило друго лице, установено с влязло в сила определение, имащо последиците на присъда, което логично е довело и до анулиране на изпитния протокол със заповедта, предмет на обжалване. Решението е правилно. Съдът е установил правилно цялостната фактическата обстановка по делото, след служебно изискване на допълнителни данни от органа, не се спори по фактите по делото и въз основа на тях съдът е направил съответните правни изводи. Правилно е прието въз основа на влязъл в сила съдебен акт, че вместо В. Алишев на теоретичния изпит се е явило друго лице Н. Костадинов с неистински официален документ лична карта, на която е придаден вид, че е издадена на името на В. Алишев от МВР -гр.Шумен, съдържаща неговите лични данни, на която е поставена снимката на Н. Костадинов. При това положение, безспорно е установено, че теоретичният изпит не е положен от В. Алишев, поради което правилно е анулиран. Към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, основанието е, че не е решил самостоятелно изпитния си тест, в смисъл, че не е решил той изпитния си тест, а друго лице. Действащата към този момент редакция на чл. 56, ал.1 от наредбата предпоставя кандидатът за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство за допускане до изпит да е представил неистински документ или документ с невярно съдържание. В случая неистинския документ или документа с невярно съдържание е представен от лицето, което вместо жалбоподателя се е явило на теоретичен изпит поради което е приложена разпорадбата на чл. 56, л. 6 от наредбата. Сега действащата редакция на чл. 56, ал.1 от наредбата предвижда за допускане до изпит на кандидата е представен неистински документ или документ с невярно съдържание или такъв документ е представен при записването или по време на обучението му по реда на Наредба 37, т.е. не се изисква неистинския документ или документа с невярно съдържание да е представен от кандидата. С оглед действащата към момента на издаване на оспорената пред съда заповед редакция на разпоредбата не е било налице основание за прилагане на друга правна квалификация, поради което оспорената пред съда заповед е законосъобразна. В този смисъл относно законосъобразността на правното основание за издаване на заповедта при явяване на друга лице на изпита е и решение по адм.д. 12758/2020 г. по описа на ВАС. Съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя, които в настоящото производство се сочат в касационната жалба. Както е посочил съдът неподаването на заявление за включване в проведения на 05.06.2018 г. теоретичен изпит за придобиване на правоспособност лично от жалбоподателя не означава, че между него и ИААА не е възникнало административно правоотношение във връзка с провеждането на този изпит. От приобщената без оспорване от страните декларация на В. Алишев е видно, че именно той е изразил желание да премине обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Документите за участие в провеждането на теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС са подадени от ЕТН.-Н. Ненчев, който е провеждал обучението на В. Алишев за придобиване на право да управлява МПС, в съответствие с изискванията на чл.16, ал.1 от Наредба 38/16.04.2004 г., според която имената на кандидатите, които се предлагат за допускане до изпит на съответната дата, се вписват в информационната система от лицата, притежаващи разрешението за обучение. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че жалбоподателят не е поискал издаване на свидетелство за управление на МПС и че не е страна в административното производство по издаване на свидетелството за управление на МПС, както и че не може да му се противопостави влязлия в сила акт на наказателния съд, с който е установено, че при извършено престъпление вместо жалбоподателя друго лице се е явило на теоретичния изпит с неистински документ или документ с невярно съдържание. Съдът правилно е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, че не е имало необходимост да полага теоретичен изпит за придобиване на правоспособност, като е установил, че предишното издадено свидетелство за управление на МПС му е бил отнето със заповед на началник Сектор ПП гр.Шумен поради това, че си е послужил с неистинска диплома. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение