Решение № 13975 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 566/2020 г.

Решение № 13975 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 566/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на О. Даблан за отмяна, на основание чл. 239, т. 6 от АПК, на влязлото в сила решение № 8-7 от 06.08.2014 г., постановено по адм. д. № С-8/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Към искането за отмяна е приложение решение от 10.10.2019 г. на ЕСПЧ, постановено по жалба № 34016/18, влязло в сила на 10.01.2020 г., с което е установено нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът – Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледано по същество за неоснователно като съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на О. Даблан против заповед от 06.12.2013 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на О. Даблан са наложени принудителни административни мерки – експулсиране и забрана за влизане в Република България. Видно от приложените по делото доказателства в т. ч. и решението на ЕСПЧ е, че съдебното производството пред ЕСПЧ е образувано по жалба на О. Даблан с твърдение за нарушение на конвенцията, като жалбата е приета за допустима по отношение на твърденията за нарушаване на чл. 2, 3 и 13 от Конвенцията, а в останалата и част е обявена за недопустима. В решението ЕСПЧ разглежда производството по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ и в частност за експулсиране на жалбоподателя, както и молбата му за предоставяне на убежище, която не е предмет на разглеждане по адм. д. № С-8/2014 г. по описа на Върховния административен съд. ЕСПЧ сочи, че Върховният административен съд в решението си от 06.08.2014 г. анализира по същество констатациите на Държавна агенция "Национална сигурност" и зачитането на националното законодателство при издаване на заповедта за експулсиране. Констатира, че Върховният административен съд не се занимава с риска, повдигнат от жалбоподателя, а просто казва, че заплахите за жалбоподателя и правата, който той иска да защити, са неясни. Направен е извод, че по този начин Върховният административен съд не прави преценка за общата ситуация в [държава], въпреки, че решението на същия съд по молбата за спиране на изпълнението на заповедта за експулсиране, подсказва, че такава преценка е трябвало да се извърши като част от разглеждането на делото по същество. С решението си ЕСПЧ казва, че връщането на жалбоподателя от България в [държава] въз основа на заповедта за експулсиране от 06.11.2013 г., потвърдена от Върховния административен съд с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, би довело да нарушаване на чл. 2 и 3 от Конвенцията и установява нарушение на чл. 13 вр. чл. 2 и 3 от Конвенцията. Съгласно правилото на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице посочената хипотеза е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. В константната практика на Върховния административен съд се приема, че за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице, поради което искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,