Решение № 9820 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2019 г.

Решение № 9820 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 402/28.10.2019 г. по адм. дело № 181/2019 г. на Административен съд - В. Т., с което е отменена оспорената част от уведомително писмо изх. № 02 - 040 -6500/908 от 15.02.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", представляваща отказ за изплащане на финансово подпомагане на Е. О., в размер на 6 653,63 лв. по заявление за плащане за кампания 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за направление "Биологично животновъдство" и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу писмото, присъждане на разноски по делото, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Е. О., с адрес в [населено място], в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната пред него част от уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане в размер на 6 653,63 лв. по заявление на Е. О. за плащане за кампания 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за направление "Биологично животновъдство", като в акта като основание е посочено, че не са спазени базови изисквания. Приел е за безспорно между страните, че отказът се дължи на въведения в заявлението код БЖ 17 - за отглеждане на едри преживни животни за месо, тъй като заявителката в предходните две години е била подпомагана за животни за мляко в преход. АС след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че се касае за очевидна фактическа грешка и въвеждане на погрешен код, вместо правилния за едри преживни животни биологично производство за мляко, като погрешният код е подаден от контролиращото лице. АС е приел за незаконосъобразен изводът на административния орган, че е променено предназначението на животните, в нарушение по чл. 35 АПК и без извършване на проверка на място, без уведомяване на заявителя за несъответствието, без да му даде възможност за обяснение или корекция. Съдът е обсъдил и предвидените възможности в чл. 49 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 г. и чл. 59, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 4 от Регламент № 809/2014 г. на Комисията относно поправката на ЯФГ в заявлението и е направил извод, че при действащ добросъвестно бенефициент, като в настоящия случай, следва да му се даде възможност безсрочно да поправи допуснатата ЯФГ. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но при съществени административно - процесуални нарушения и в противоречие с приложимото материално право, поради което е отменил обжалваната част от писмото и върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. Решението е правилно. Правилни и съответни на цитираните правни норми са изводите на АС относно нарушено право на защита на жалбоподателката в административното производство при недаването й на възможност да даде обяснения и да коригира грешно подаден код от контролиращото лице, за който обосновано съдът е приел, че е допусната очевидна фактическа грешка. При така допуснатото от издателя на акта нарушение по чл. 168, ал. 4 АПК, съдът съгласно чл. 168, ал. 5 АПК отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен орган без да проверява материалноправната му законосъобразност и съответствието с целта на закона. Доводите на касатора относно приложението на чл. 14, ал. 1, т. 5 АПК, свързани с установена при административните проверки промяна на предназначението на едрия рогат добитък не кореспондира с настоящия казус, в който не са извършвани административни проверки, а само и единствено въз основа на кода, подаден от контролиращото лице, органът е приел, че има промяна на предназначението (от мляко за месо). Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода не е делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение