Решение № 12439 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2010 г.

Решение № 12439 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Николов Стефанов и Цачо Николов Стефанов, двамата от гр. София против Решение № 127 от 25.11.2009 г. по адм. д. 196/2009 г. на Административен съд - Ловеч. В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие на закона и необоснованост с оглед събраните доказателства. Неправилната преценка на доказателствата, установяващи възстановяването на правото на собственост върху процесния имот и на доказателствената стойност на акта за публична общинска собственост са довели съда до незаконосъобразните му изводи. След като е установено по делото, че предвижданията на плана не са реализирани и актът за общинска собственост съдържа неверни обстоятелства, съдът не е обвързан от него и следва да се съобрази с възстановените права на жалбоподателите, като те бъдат вписани за собственици на процесния имот. Ответниците Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Кметът на община Угърчин не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Ловеч отхвърля жалбата на Стефан Николов Стефанов и Цачо Николов Стефанов срещу Заповед № РД-18-28 от 01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Угърчин, обл. Ловеч в частта за поземлен имот с идентификатор 75054.900.2253. Въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на съдебно- техническа експертиза административният съд приема за установено възстановено право на собственост върху земеделска земя в полза на жалбоподателите като наследници на Никола Цачев Стефанов, идентифицирана от вещото лице като имоти с № № 4, 5 и 6 по решенията на Поземлената комисия, част от която попада в регулацията на населеното място върху процесния имот с идентификатор 75054.900.2253 и селскостопански път. По отношение на частта от възстановената земя, която попада в границите на населеното място, съдът приема, че не е завършена процедурата по реституирането й по съображения, че по делото не е е представена скица по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, заверена не само от ОСЗГ, но и от техническата служба на общината, която да индивидуализира имота и да завършва фактическия състав по възстановяването на собствеността. Дори и да се приеме за доказано претендираното право на собственост, съставеният Акт за публична общинска собственост № 123 от 06.02.2001 г., който легитимира Община Угърчин като собственик на имот 2253 от КК обвързва съда с материална доказателствена сила, докато не бъде оборен по съответния исков ред. Жалбоподателите не са представили доказателства за правото си на собственост въпреки дадените от съда указания, но и са признали, че не притежават скица, която да индивидуализира имота им. В производството по оспорване на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри административният съд не е компетентен да се произнася по довършване на процедурата по реституцията на имота в частта му, включена в урбанизирана територия, както и по спора за материално право между жалбоподателите и Община Угърчин. В решението е прието, че кадастралната карта и кадастралните регистри в частта за имот 75054.900.2253 са съобразени с изискванията на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, тъй като отговарят на действащия план и регистъра към него за землището на гр. Угърчин и на данните от КВС и на вписания титул за собственост - АПОС № 123 от 06.02.2001 г. Налице е съответствие между отразеното в картата и регистрите и установеното по реда на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР фактическо положение, предвид констатацията, че процесният имот не е ограден на място с трайно материализирани граници или топографски елементи. Решението на административния съд е обосновано с оглед събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия материален закон. Безспорно с Решение № 99/03.06.1997 г. на ПК гр. Угърчин, допълнено и изменено с Решение № 16У от 26.04.1999 г. на същата комисия в полза на жалбоподателите, като наследници на Никола Цачев Стефанов, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху конкретно посочени имоти, между които по т. 4 от второто решение - нива от 6, 350 дка в местн. Голяма Поляна, представляваща имот № 326057 по картата на землището на гр. Угърчин. Предмет на изследване от допуснатата от първоинстанционния съд експертиза са имотите по Решение № 99/03.06.1997 г. на ПК гр. Угърчин, част от които съвпада с процесния имот 2253. Решение № 16У от 26.04.1999 г. на ПК гр. Угърчин, представено в заверен препис без отбелязване, че е влязло в сила, но за което по делото не спори, установява права на жалбоподателите върху имот, който граничи с процесния имот № 75054.900.2253, но не го засяга. В този смисъл са твърденията и в жалбата, заведена на 10.06.2009 г. в Агенцията по геодезия, картография и кадастър служба Ловеч от Стефан Николов Стефанов и Цачо Николов Стефанов, въз основа на която е образувано съдебното производство. В нея изрично те заявяват, че частта от наследствения им имот, която попада в регулация, не е възстановена с решението на Поземлената комисия от 1999 г. По отношение на имотите, попадащи в границите на урбанизирани територии разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 48 от 1995 г./ предвижда общинската служба по земеделие да се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 18ж, ал. 1, изр. второ от ППЗСПЗ разпорежда към решението на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници да бъде приложена скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Съгласно последното предложение на ал. 1 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Представените решения на Поземлена комисия Угърчин, постановени в полза на жалбоподателите, които не са придружени с предвидените от закона скици от техническата служба на общината, не установяват приключила процедура по възстановяване на правата върху имота, попадащ в регулирана територия. Отсъствието на доказателства за завършен фактически състав по възстановяване на частта от наследствения имот, попадаща в границите на гр. Угърчин по смисъла на предл. 2 на ал. 1 на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, определя законосъобразността на изводите в оспореното решение за недоказаност на претендираното от жалбоподателите право на собственост, което да е установено с предвиден в закона акт. Само категорично установено с надлежни доказателства право на собственост може да послужи като основание за вписване на жалбоподателите като собственици на имота в кадастралните регистри. При недоказаност на твърдяното право на собственост, то не може да бъде противопоставено на АПОС № 123 от 06.02.2001 г., който до оборването му по съответния исков ред легитимира общината и е основание за вписването й като собственик в кадастралните регистри. Реализирането на мероприятието, за което е отреден съответния парцел е без правно значение в производството при проверката на законосъобразното одобряване на кадастралната карта, докато не бъде отменено със съответен акт самото отчуждаване, респ. бъде възстановено правото на собственост. Ето защо са неоснователни възраженията в касационната жалба, че обжалваното решение е обосновано с акт за общинска собственост, който съдържа неверни обстоятелства. Успешното провеждане на производството по възстановяване на процесния имот би било самостоятелно основание за нанасянето му в кадастралната карта и вписване на жалбоподателите като собственици в кадастралния регистър по реда на чл. 53 ЗКИР. Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс