Решение № 12895 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2018 г.

Решение № 12895 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. против решение № 203 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 366/2017 г. по описа на Административен съд – София област. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, както и присъждането на пълния размер на направените пред първата инстанция разноски. Претендират се разноски и пред касационната инстанция. Ответникът – кметът на община Самоков, чрез юрк. Лукайчев, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, в частта, с която е изменено решение по протокол № 12 от 29.12.2015 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ. Доводите за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Жалбоподателката претендира завишаване на определеното със съдебното решение обезщетение, поради което то е неблагоприятно за нея и има правен интерес от обжалването му. Частта от касационната жалба, с която се иска присъждане на разноски пред първата инстанция представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските и е недопустима за разглеждане. Разгледана по същество в допустимата част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на В. Н. срещу решение по протокол № 12 от 29.12.2015 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Самоков, в частта, с която е определен размерът на цената на сервитутното право върху 524 кв. м от ПИ № 039096 по КВС на с. Белчин, община Самоков, представляващ ливада, в местността "Радивец", целият с площ 3, 853 дка във връзка с разширение на сервитут за обект "ВЛ 110 kV п/ст "Марек" – п/ст "Самоков" (ВЛ 110 kV "Белчин"), в участъка от стълб № 65 до стълб № 114. С обжалваното решение е изменен размера на определеното обезщетение като е увеличен от 1 292 лева на 1 444, 98 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е валидно, спазена е процедурата по издаването му и определената оценка на сервитутното право е съобразена с критериите по чл. 65, ал. 1, т. 1-4 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Изложил е съображения, че определената пазарна цена в административното производство подлежи на изменение, като се е позовал на заключението на втората съдебно-икономическа експертиза, според което оценката е изготвена по метода на пазарните аналози в резултат на изследвани нотариални актове за извършени покупко-продажби, вписани през последните дванадесет месеца. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оценката на комисията по отношение на сервитута за засегнатата част от имота на жалбоподателката е изготвена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Правилно е прието, че не се констатират съществени нарушения на установената процедура. Съгласно чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗУТ оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. От данните по делото е установено, че производството пред комисията по чл. 210 ЗУТ е проведено по искане на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД във връзка с одобряване на ПУП - парцеларен план за посочения обект, за определяне на пазарни стойности на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 ЗЕ. Законосъобразно съдът е приел, че оценката на комисията по отношение засегнатия от сервитута имот от 524 кв. м. е изготвена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на регламентираната в ЗУТ процедура, към която препраща разпоредбата на чл. 64, ал. 6 ЗЕ. Комисията е определила цената на обезщетението в размер на 1 292 лева, основана на заключение на лицензиран оценител. Противно на изложеното в касационната жалба, кметът е изпълнил задължението си по чл. 210, ал. 2 ЗУТ, като е препратил искането на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД до комисията по чл. 210 ЗУТ. Това обстоятелство е отразено върху самото искане. Съставът на комисията е определен със заповед на кмета на община Самоков № ЛС-01-245 от 15.03.2012 г., с което същият е упражнил правомощието си по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението за липса на форма на оспореното решение. Същото е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обстоятелството, че е инкорпорирано в протокол от заседание на комисията не опорочава неговата форма и не обуславя извод за нищожност, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателката. Възраженията в касационната жалба относно заплащането на обезщетение при учредяване на първоначалния сервитут не следва да се обсъждат. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне на обезщетение за разширение на сервитут във връзка с описания енергиен обект, а не актът, с който първоначално е учредено това право. Една от предпоставките за възникване на сервитута съгласно чл. 64, ал. 4, т. 1 (в относимата редакция) ЗЕ е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, засегнати от сервитута. По делото няма данни и твърдения, че заповедта за одобряване на изменението на ПУП - парцеларен план за обект "ВЛ 110 kV п/ст "Марек" – п/ст "Самоков", състоящо се в разширение на сервитутната зона в посочения участък, е обжалвана по съдебен ред от жалбоподателката след обнародването й в Държавен вестник. Доводите, че ПУП-ПП не е влязъл в сила са неоснователни. По делото са приети заключенията на две съдебно-икономически експертизи, в които вещите лица са приложили метода на пазарните аналози на база проучване в Службата по вписванията – Самоков, като подборът на аналогичните имоти е съобразен с местоположението им и източниците са реално извършени покупко-продажби с ниви и ливади в землището на с. Белчин, като при първата експертиза за основа са послужили дванадесет продажби, а при втората експертиза - седемнадесет. И при двете експертизи е определена осреднена пазарна цена на частта от имота, попадаща в обхвата на сервитута, към която са приложени корекционни коефициенти, отчитащи вида и безсрочния характер на сервитутното право. Пазарната стойност на сервитута е изчислена на 1 292 лева при първата експертиза и на 1 444, 98 лева при втората експертиза. Съдът правилно е възприел заключението на втората съдебно-икономическа експертиза като изготвено на базата на по-голям брой реално сключени сделки. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че заключението на вещото лице е основано на включени извършени продажби на имоти при цена по-малка или равна на данъчната им оценка. Размерът на цената се определя от страните по всяка сделка, а вещото лице има за задача да изследва реално извършените продажби. Дали продажбените цени по сделките са реалните, договорени между продавача и купувача, не може да се преценява в това производство. Ако се приеме, че може да се прави подбор на изследваните продажби, това би опорочило обективността на експертното заключение. Правилно в този смисъл съдът е отхвърлил искането за допускане на допълнителна експертиза. Ето защо, като е изменил размера на определеното от комисията по чл. 210 ЗУТ еднократно обезщетение за възникнало на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ сервитутно право и го е увеличил от 1 292 лева на 1 444, 98 лева, съдът е постановил правилно решение, което в тази му част следва да се остави в сила. По направеното от жалбоподателката искане за присъждане на пълния размер на направените пред първата инстанция разноски компетентен да се произнесе е административният съд. В тази част касационната жалба има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на реда за изменението му, предвиден в чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК. Този процесуален ред в случая не е осъществен, поради което касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и да бъде изпратена на административния съд по подсъдност за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция. В. Н. следва да бъде осъдена да заплати на община Самоков юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,