Решение № 9070 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2010 г.

Решение № 9070 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Крум Димитров Тренков и Емилия Славчева Тренкова от гр. Сандански, против Решение № 44/18.02.2010 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 973/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № ДК-02-БД-96/15.10.2009 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, за премахване на незаконен строеж "двуетажна битова сграда", находящ се в УПИ I и УПИ III, бивш стопански двор "Поручик Минков", м. "Долна валта", землище с. Плоски, общ. Сандански, собственост на касаторите и Вела Димитриевна Пеева. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Цветанов, по изложените в нея съображения. Подчертава се, че имотът е закупен през 1994 г., със съществуващата на място сграда, като по-късно, през 1996 г. част от сградите са преустроени в работилница, гараж и др. и има подадени книжа, а някои вече са узаконени. Също така са одобрени, със заповед от 30.12.1998 г. и построените две калканни битови сгради, от което се прави извод, че към момента на издаване на заповедта, процесната сграда е съществувала и доверителите му са я декларирали за одобряване пред кмета на общината. Ответните по жалбата страни, своевременно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Оспореният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. За да приеме законосъобразност на издадената по чл. 225, ал. 1 ЗУТ заповед, първоинстанционният съд е изложил обосновани и съответни на доказателствата по делото съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Фактическата обстановка по спора е детайлно и обективно изяснена, обсъдени са направените възражения по подробно мотивирания административен акт, надлежно са давани указания кои от относимите факти не са доказани, затова и решението, като правилно, при липса на твърдяните касационни основания, следва да бъде оставено в сила. Доводът на процесуалния представител на касатора, че е "по логично тези сгради да бъдат узаконени, тъй като доверителите му са ги закупили с имота" не е законово издържан и не може да бъде споделен без съответните доказателства, каквито не се съдържат в кориците на делото. Безспорни са фактите, че липсват данни, от които да се установи кога и от кого е изпълнен строежът (СТЕ, т. 1.1), че за процесната сграда липсват строителни книжа, за да се установи дали е изпълнен в съответствие с тях (т. 1.2), както и че за нея няма подадено заявление по реда на § 184, или за започнала процедура по § 183 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (т. 2.4). Приложеното на л. 20 по делото заявление от 21.01.2004 г. действително е по § 184, но касае гараж и преустройството и промяна на предназначението на отразения на скицата "дърводелски цех", не и процесната "битова сграда". Освен това, на л. 40 е приобщена квитанция за закупен "Бригаден стан", но липсват данни какво точно включва той, в протокола за предаване на обект, спечелен на търг от 02.03.1994 г., процесната сграда не е описана, в този за оценка на земята (л. 43), съществуващите сгради отново не са конкретизирани. В значителна степен касаторът кредитира Заповед № 92 от 30.12.1998 г. на кмета на гр. Сандански и издаденото застроително решение по чл. 108 ППЗТСУ отм., което на практика замества ПУП и не доказва съществуваща сграда, а предвижда и допуска изграждането на такава - "Извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение". За да е търпим даден строеж, той следва не само да е изграден като незаконен до 1987 г., но и да съответства на действалите правила и норми или на ЗУТ - в случая това съответствие не е налице, тъй като застроителното решение по чл. 108 ППЗТСУ е от края на 1998 г. и дори и сградата да е била налице и отразена в архивите на ТКЗС към 1977 г., както се твърди без доказателства, към посочения момент не е имало съответствие със законовите изисквания за застрояване в земеделски земи. Гореизложеното категорично обосновава правилния извод за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същия е изграден без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 55 ЗТСУ (отм.), респективно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Това становище на административния орган, с основание възприето от съда, не е надлежно оборено от касатора, включително и в касационното производство, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,