Решение № 1759 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СМ Медикъл" ЕООД със седалище гр. Русе срещу Решение 224/ 07.09.2023 г., постановено по административно дело 345/ 2023 г. на Административен съд- Русе (АС Русе). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е указал на ищеца, че за факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Намира за погрешни изводите на първоинстанционния съд, относно липсата на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на постановеното решение, като се върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. На следващо място моли да се отмени решението и да се уважи исковата претенция и се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Агенция за хората с увреждания (АХУ) в писмен отговор, депозиран от юрисконсулт Балашев, счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Ответникът в съдебно заседание чрез юрисконсулт Балашев моли да се отхвърли подадената касационна жалба по делото, като необоснована, поради подробно изложените в нейния отговор съображения. Претендира разноски. Допълнително аргументи са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че решението следва да се потвърди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АС Русе е отхвърлен иска на СМ Медикъл ЕООД, със седалище гр. Русе, срещу Агенция за хората с увреждания за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са произлезли от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП), в размер на 830 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателното съдебно решение до заплащането на сумата. Осъдена e "СМ Медикъл ЕООД, [ЕИК], да заплати на Агенцията за хората с увреждания сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Административният съд, за да постанови този резултат, приема, че е сезиран с иск за претърпени имуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление 26/ 0023-3873/ 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ, отменено с влязло в сила Решение 38/ 28.01.2019 г. по а.н.д. 2283/ 2018 г. по описа на Районен съд Велико Търново. Посочил е, че видно от изисканото и приложено а.н.д. 2283/ 2018 г. по описа на РС Велико Търново срещу ищеца е било издадено НП, което е било оспорено и отменено, като решението на съда е влязло в сила като необжалвано. По делото пред РС е приложен оригинал на Договор за правна защита и съдействие 167654/ 24.10.2018г. с вписано договорено възнаграждение 830 лв. и начин и срок на плащане: до окончателно съдебно решение. Приел, че в случая в договора не е отразен начинът на плащане, при което следва да се приеме, че същият няма характер на разписка (както се твърди от дружеството), с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, съответно не са представени и банкови документи, удостоверяващи плащането. Преценил искът за неоснователен, поради липса на втората кумулативна предпоставка доказаност на разхода за понасяне на вредата. Липсата на доказателства за това, водела до неоснователност на исковата претенция. С оглед на изложеното, адм. съд намерил предявената искова претенция за неоснователна, поради което същата е била отхвърлена. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е ПРАВИЛНО. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на ищеца, че за факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, предвид въпроса за извършеното плащане. С Определение 784 от 2. 08. 2023 г. по адм. дело 345 от 2023 г. АС Русе на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК е указал, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Указал изрично на ищеца, че носи доказателствената тежест относно установяването на основанието за завеждане на спора наличие на незаконосъобразен акт или действия, предмет на административна дейност, понасянето на вреда и нейния размер, вкл. доказването на извършеното плащане по приложения договор за правна защита и съдействие, както и причинно-следствената връзка между тях. Указанието е конкретно и точно и с това от съда е изпълнено задължението по чл.145, във вр. с чл.153 от ГПК и чл. 171, ал. 5 от АПК. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Правилно АС Русе е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 830 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на изпълнителния директор на АХУ е неоснователна. Налице е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, но не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП. Според Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 2, чл. 24 и чл. 36 от ЗА. Приетото в Тълкувателно решение 1/ 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело 2/ 2016 г. на ОС на съдиите от ВАС, явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП. Претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по неговото обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Касационният жалбоподател, който в исковия процес носи доказателствената тежест по чл.153, чл.154 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ не е успял да извърши необходимото за да установи наличието на всички предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. В хода на производството по НАХ делото е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, но същият не удостоверява плащане и как е извършено същото. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представения в исковото производството по ЗОДОВ копие на договор за извършване на процесуално представителство с описано извършено плащане. Представянето на договор за правна защита с нанесено плащане, извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Извършеното допълнително дописване на плащането създава съмнение за времето на неговото извършване и достоверност. Съответно обсъденият частен документ не доказва плащане на адвокатско възнаграждение по време на конкретното дело. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на АХУ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно. При този изход на делото, предвид направеното искане от ответника по касация за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ, ще следва касатора да бъде осъден да заплати на АХУ съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение