Решение № 14908 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4478/2017 г.

Решение № 14908 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4478/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - В., подадена чрез юрк. П. Н., срещу решение № 456/15.03.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 40/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 223293/07.11.2016 г. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" /"сдружение БРФК"/моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на адв. Я. Н. от 07.04.2017 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил заповед № 223293/07.11.2016 г. на директора на ТД на НАП - В., с която за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 23 от ЗАНН, на сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - киноложка изложба в двора на Международен лагер "Д. бей Гардън" в с. К., общ. Балчик, за срок от 14 календарни дни, считано от деня на връчване на наказателното постановление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписана от закона форма, но в нарушение на материалния закон и целите за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 22 ЗАНН. От фактическа страна е приел за установено следното: На 19.08.2016 г., органите по приходите при ТД на НАП - В. са извършили проверка, обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0199424/19.08.2016 г., на киноложка изложба в двора на Международен лагер - "Д. бей Гардън" в с. К.. Теренът е бил предоставен за безвъзмездно ползване от "Ефект - 3" ООД на "ВОКСБГ" ЕООД за периода 19.08.2016 г. - 23.08.2016 г. Според протокол от заседание на Управителния съвет на Сдружение "БРФК", проведено на 04.08.2016 г., организирането и провеждането на изложбата е възложено на "ВОКСБГ" ЕООД. Обявени са такси за участие - за български граждани - 2 лева, а за чужденци - 4 лева. Таксите се регистрират чрез фискално устройство № DY395007 на "ВОКСБГ" ЕООД. Констатирани са платени такси за участие в брой в общ размер 184 лв. При проверката е установено, че участието на кучетата в изложбата става след внасяне на определените в сайта на сдружение "БРФК" суми (според брой кучета на един стопанин, възраст на кучетата, брой излизания на ринга и т. н.). Плащаните от участниците суми в лева или евро са под формата на дарения в полза на сдружението, като срещу приетите суми се издават договори за дарения с посочени номер, дата, дарител и дарен. Парите се съхраняват в една каса. На установените 57 участника, регистрирани в изложението, са издадени договори за дарение от № 1572 до № 1628, като за събраните суми не са издавани касови бележки. Съгласно договорите от 19.08.2016 г. сумите са в размер на 8195 евро и 2648 лева, докато от съставените описи на налични парични средства е установено, че оборотът за 19.08.2016т. е 7799 евро и 2628 лева. При тези фактически констатации, органите по приходите са приели, че към 19.08.2016 г. сдружение "БРФК" не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва в обекта ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство - нарушение по чл. 7, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е съставен АУАН № F235374/24.08.2016 г. и е издадено наказателно постановление № 223286/07.11.2016 г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и което представлява основание за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните по делото е дали сдружението е извършвало продажба на услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и налице са основания за налагане на принудителна административна мярка. От съвкупната преценка на доказателствата по делото и след анализ на понятието "независима икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, според тълкуването му в практиката на Съда на ЕС, съдът е дал положителен отговор на първия спорен въпрос. И. си, че получените в дарение суми по същество представляват възнаграждение за участие и провеждане на киноложка изложба, съдът е основал на приложената по делото обява, с която БРФК е отправила покана за посещение на пет киноложки изложби "Една седмица на морето" за периода 19.08.-23.08.2016 г. с начален час на изложбите 16.00. В поканата изрично е определен размер на даренията за провеждане на изложбите, според членството в БРФК и броя на кучетата. Поради това, независимо, че като организатор е посочен ВОКСБГ ЕООД, съдът е обосновал извод, че дарените суми представляват насрещна престация по предоставяната от сдружението услуга по организиране на киноложка изложба. С тези мотиви съдът е приел, че за сдружението е възниквало задължение по чл. 3, във връзка с чл. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. - да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта. По отношение на втория спорен въпрос, съдът е приел, че ПАМ е наложена в нарушение на целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. В мотивите на решението е посочено, че субект на нарушението по чл. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., респективно на принудителната мярка по чл. 186 ЗДДС е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект. От данните по преписката, съдът е установил, че търговската дейност в обекта, който е разпоредено да бъде запечатан е била за периода 19.08.2016 г. - 23.08.2016 г. Към момента на налагане на принудителната мярка сдружението не извършва търговска дейност в обекта, който се запечатва, тъй като изложбата е приключила на 23.08.2016 г. На това основание съдът е формирал извод, че наложената мярка, спрямо обекта, който не функционира не изпълнява нито една от целите по чл. 22 ЗАНН - преустановителна, превантивна, и обезпечителна. Предотвратяването на друго противоправно поведение от сдружението или преустановяване на административно нарушение, в случая не може да се постигне, тъй като разпореденият за запечатване обект не е собственост и не се стопанисва от жалбоподателя, а представлява част от прилежаща терен на хотелски комплекс, собственост на трето лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС (в приложимата по време редакция) принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006) предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. При описаните по-горе факти, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че сдружение БРФК е извършвало възмездно предоставяне на услуги по провеждане на киноложка изложба на 19.08.2016 г. от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ЗДДС в Международен лагер - "Д. бей Гардън" в с. К., общ. Балчик. Пряката връзка между сумите, посочени в приложените по делото договори за дарение и участието и провеждането на киноложката изложба е установена от представената по делото покана на сдружението до участниците в изложбата. Размерът на даренията е предварително определен в поканата според членството в сдружението и броя на кучетата. От текста на обявата следва, че предоставянето на даренията е предпоставка за участие на дарителя в провеждането на изложбата. Съдът е изложил подробни мотиви, основани на конкретни решения на Съда на ЕС, относно възмездния характер на извършената от сдружението дейност и определянето й като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Спорът пред настоящата инстанция е относно спазването на чл. 22 ЗАНН. Нормата предвижда, че принудителните административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Настоящият състав намира, че в конкретния случай мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС е наложена по отношение на обект, който към момента на издаване на оспорената заповед е загубил качеството си търговски обект, тъй като е престанал да функционира. От данните по преписката е видно, че обектът, по отношение на който е разпоредено запечатване - киноложка изложба в международен лагер - Д. бей Гардън" в с. К., общ. Балчик е бил с временен характер, за периода 19.08.2016 г. - 23.08.2016 г. Към момента на издаване на оспорената заповед за прилагане на мярката - 07.11.2016 г. този обект не функционира, като място, във и от което се извършват продажби. В тази връзка следва да се посочи, че органът при прилагането на процесната ПАМ, не е забранил достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази забрана се прилага кумулативно с налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по отношение на обекта, в който е установено нарушението. Мярката е приложена повече от 2 месеца, след приключване на изложбата, когато обектът изобщо не функционира като такъв. От изложеното следва, че към момента на издаване на оспорения индивидуален административен акт не са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1 ЗДДС за запечатване на конкретен търговски обект. Поради това и прилагането на мярка не изпълнява целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Доводите в касационната жалба, че при прилагане на мярката по чл. 186 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност по принцип са основателни. Това не влияе на крайните изводи на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон. В случая от данните по делото се установява, че не са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Търговският обект, в който е констатирано нарушението и чието запечатване е разпоредено, не функционира като такъв към момента на издаване на акта - 07.11.2016 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК материалната законосъобразност на административния акт се преценява към момента на издаването му. В тази връзка обосновано съдът е приел, че в такъв случай не могат да бъдат осъществени преустановителната и превантивна функция на принудителна административна мярка по чл. 22 ЗАНН. С оглед на изложеното, решението, с което оспореният административен акт е отменен, следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство страните не претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,