Решение № 10690 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2011 г.

Решение № 10690 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Мая Цончева, в качеството й на процесуален представител на началника на митнически пункт (МП) "Нефтопристанище" - Бургас, срещу решение № 935 от 08.07.2011 г. по адм. дело № 143 по описа за 2010 г. Административен съд - Бургас, с което е отменено негово решение № 1042 от 05.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-31/10112006/14112006/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД оспорва същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Иванова като неоснователна, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 1042 от 05.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-31/10112006/14112006/ на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас. С него на основание чл. 35 от ЗМ е определена митническа стойност в размер на 2 353 442.00 лв. при декларирана в ЕАД такава в размер на 2 348 475.00 лв. при валутен курс 1.955830 лв./евро и допълнително задължение за ДДС в размер на 993.00 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2006 г. В мотивите на съдебното решение е установена фактическата страна, която не е спорна, а именно, че с ЕАД № ЕАД № 1004/4-31/10112006/14112006/ е оформен режим внос на 2 610 340 кг метанол с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактура № 2006-0119 от 8.11.2006 г. на доставчика "Индипендант Петролиум Дестрибушън" - Швейцария на обща стойност 1 203 295.60 евро. Декларираната фактурна стойност в кл. 22 на ЕАД е 1 200 756 евро, определена пропорционално /намалена/ съобразно измереното количество при вноса. Приета е митническа стойност в размер на 2 348 475.00 лв. при валутен курс 1.955830 лв./евро и елементи на облагане по чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. Начисленият ДДС в размер на 469 695.00 лв. е платен с платежни нареждания от 31.10.2006 г. и 10.11.2006 г. Съгласно докладна записка вх. № РД2602-0019 от 23.10.2009 г. по описа на РМД Бургас, изготвена след извършена проверка в изпълнение на Заповед за възлагане № 166 от 01.10.2009 г. на и. д. директора на РМД Бургас, се установява в счетоводната отчетност на дружеството, че задължението към доставчика и плащането на същото са отразени по стойност във валута, така както е посочена във фактурата, която стойност е различна от посочената в ЕАД като основа за определяне на митническата стойност. Поради това и на основание чл. 35 от ЗМ митническият орган е определил нова митническа стойност, съответстваща на подлежащата на плащане и платената цена на доставчика, посочена във фактурата. Не се спори между страните, а това е видно и от изложените в оспореното решение на началника на митницата мотиви, че при разтоварването е замерено по-малко количество нефт (2 610.340 мт), което е по-малко от посоченото в коносамента при натоварването и съответно във фактурата (2 615,860 мт). Посоченото обстоятелство се потвърждава и от сертификат за разтоварено количество (доклад № 13901/10000991/06 от 10.11.2006 г.). От правна страна съдът е приел, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1, изречение второ от ППЗМ (ДВ, бр. 68/2006 г.). Посочената норма допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество нефт и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че така постановеното решение е правилно и съответства на приложимите материално правни норми. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Всъщност с оглед момента на вноса, приложима е разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗМ. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче безспорно е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Страните не спорят, че това е така. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, понеже не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от ЗМ е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно да се приеме, че част от натовареното количество е изгубено, макар че такива доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза не са ангажирани по делото, но както е приел и първоинстанционният съд, приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, такова следва да се присъди на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 100.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,