Решение № 8391 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2012 г.

Решение № 8391 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Валери Петров Колчев против решение № 1009 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 5362/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на 07 Районно управление "Полиция" при СДВР, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването на Валери Петров Колчев против отказ рег. № 9020/29.04.2011 г. на началника на 07 РУП при СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ да издаде разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя. Съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Установил е от фактическа страна, че жалбоподателят не е доказал наличието на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Посочил е, че обстоятелството за откраднато оръжие от автомобила на оспорващия не обвързва административния орган със задължение да издаде ново разрешение, а в тежест на лицето е да установи необходимост от същото. Приел е, че по делото липсват доказателства за заплаха за живота, здравето и сигурността на оспорващия, респ. на неговото семейство, като регистрацията му като едноличен търговец и участието му в акционерни дружества не е основателна причина за издаване на исканото разрешение. Твърдените посегателства срещу негово лично имущество са станали през минал период, на адрес, който не е постоянен. На следващо място е изтъкнал, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за служебни цели не се субсумира в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона, а подлежи на установяване в различна законова процедура. При тези съображения е приел, че законосъобразно административният орган е издал обжалвания отказ и не са налице основания за отмяната му. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и при вярно установена фактическа обстановка правилно е приел, че оспореният отказ е законосъобразен. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Правилно съдът е посочил, че съгласно изискванията на нормативната уредба на режима за боравене с огнестрелно оръжие при искане за издаване на разрешение за носене и съхранение за самоохрана, в тежест на заявителя е да докаже необходимост от търсената по този начин защита. На административния орган е предоставена дискрецията да прецени за всеки отделен случай установена ли е нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие от лицето. В разглеждания казус съдът правилно е споделил извода на административния орган, че от събраните по административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства не може да се приеме за доказана необходимостта от издаване на исканото разрешение от жалбоподателя. Противозаконното отнемане на личното му оръжие е станало в нарушение на правилата за неговото съхраняване. Основателен е изводът на съда, че наличието на търговска дейност, сама по себе си, не е основание за издаване на исканото разрешение. Твърдените посегателства срещу негово лично имущество са станали през минал период, на адрес, който не е постоянен. Съвкупната преценка на релевантните факти води на извод за отсъствие на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона за издаване на исканото разрешение, както правилно е приел решаващият съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,