Решение № 9282 от 4.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТС. Андреев - С. , със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, [улица], подадена чрез адв. И. Гърнев, срещу решение 29 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело 274/2022г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10/311/00687/3/01/04/02 от 03.06.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Твърди, че съдебният акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски. Представено е писмено становище. Ответникът Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез пълномощника си главен юрисконсулт А. Иванова, с представена писмена молба прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл.217, ал.1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 29 от 20.02.2023г. по адм. д. 274/2022г. на Административен съд - Кюстендил е отхвърлена жалбата на ЕТ С. Андреев - С. срещу решение 10/311/00687/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, заведено с изх. 01-6500/8554#16/03.06.2022г. и едноличния търговец е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата в размер на 160 лева разноски по делото, както и и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ЕТ С. Андреев - С. е подал заявление за подпомагане за финансиране на разходи, свързани с осъществяването на проект 10/311/006687/ 13.05.2013г. Изграждане на малоетажни къщи за настаняване на туристи в гр. Сапарева баня, община Сапарева баня. Установено е още, че между Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и ЕТ С. Андреев - С. ", е сключен Договор 10/311/00687 от 10.10.20014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/. Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, като изплащането на помощта става при условие че инвестицията е извършена съгласно одобрения проект, условията и сроковете в договора и действащите нормативни актове. С анекс I от 15.06.2015 г. към договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е определена в размер на 241 330.38 лева, като в същата е включена сумата в размер на 143 238.14 лв. за междинно плащане на обособена част по проекта съгласно приложение и са създадени нови Таблици за одобрение на инвестиционните разходи и Количествено-стойностни сметки. С анекс II е създадена нова таблица на одобрените инвестиционни разходи. Съдът е разгледал подробно съдържанието на клаузите на т. 1.1., т. 1.2., т. 4.4 б. б и т. 8.1 от сключения договор. Извършеното плащане от ДФЗ към едноличния търговец е размер на 244 783.67 лева. Със Заповед 373841/20.06.2019г. е разпоредено извършване на проверка на място, както и допълнителна административна проверка, въз основа на които е установено, че за пълните финансови 2016, 2017 и 2018 години изпълнението на приходите от подпомагана дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 21,36% от заложените в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план. За 2016г. е заложен приход от нощувки в размер на 95 680, за 2017 г. е заложен приход от нощувки в размер на 98 208 лева и за 2018 г. е заложен приход от нощувки в размер на 97760 лева. Реализирани приходи от нощувки за 2016 г. в размер на 15 473 лв., за 2017 година са 22 355 лв. и за 2018 година 24 475 лева. С уведомително писмо с изх. 01-6500/8554/28.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което едноличния търговец е уведомен за открито производство за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ във връзка с неизпълнение на договорни задължения. Последвало е издаване на АУПДВ, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 36 717.55 за неизпълнение на нивата на приходите от подпомаганата дейност, предвидени в бизнес плана към договора. С решение 12661/13.12.2021г., постановено по адм. дело 4678/2021г. по описа на ВАС е отменено решение 33 от 09.02.2021г., по адм. дело 353/2020г. по описа на Административен съд Кюстендил и е отменил горепосочения административен акт. С уведомително писмо изх. 01-6500/855#14 от 11.04.2022 г. на изпълнителен директор на ДФЗ е информирал едноличния търговец, че е открито производство по налагане на финансова корекция във връзка с решение 12661/13.12.2021г., постановено по адм. дело 4678/2021г. по описа на ВАС и констатациите от извършената проверка на място, при които е установено неспазване на поети задължения, че за три пълните финансови 2016, 2017 и 2018 години изпълнението на приходите от подпомагана дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 21,36%. Едноличния търговец се е възползвал от предоставената му възможност и е подал възражение срещу посочените констатации. Последвало е издаване на решение за налагане на финансова корекция, която е определена в размер на 15% от получената субсидия по договора. По делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като от заключението на назначеното вещо лице, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че реализираните приходи от ЕТ С. Андреев - С. за 2016, 2017г. и 2018 г. са в размер съответни на 15 473 лева, 22 355 лева и 24 475 лева, което представлява изпълнение на бизнес плана съответно 16.17%, 22.76% и 25.04% или средноаритметично за трите години 21.32% както и че подлежащата на възстановяване сума в размер на 15% от получената субсидия по договора е в размер на 36 717.55 лева. За да отхвърли жалбата на ЕТ С. Андреев - С. съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. На следващо място изрично били посочени както правното основание за издаване на решението и за упражненото административно правомощие чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност. Съдът е изложил подробни съображения за неприложимост на основанията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., което обаче не е повлияло на законосъобразността на акта, предвид обстоятелството, че фактическите констатации на органа са подведени под нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Подробно е обсъдено както установеното от ДФЗ неизпълнение на бизнес плана за релевантните години, така и заключението на вещото лице. Тези данни са обосновано съотнесени към икономическата жизнеспособност на инвестицията. Съдът е приел, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в това число правилата регламентирани в ЗУСЕФСУ за провеждане на процедурата по определяне на финансова корекция по основание и размер, поради което е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на едноличния търговец. Обжалваното решение е правилно. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от едноличния търговец и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗППЗ са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. За прецизност следва да бъде пояснено също, че съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008г. проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Следователно заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил малоетажни къщи за настаняване на туристи в гр. Сапарева баня, за което му е отпусната финансова помощ. Но както се посочи, съобразно правилото на чл. 16 от Наредба 30/2008г., кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата. Със сключването на договора получателят на помощта се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на малоетажните къщи не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В конкретната хипотеза е установено по несъмнен начин неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатли (приходи) - за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 21.36% от заложените приходи за посочените 3 финансови години същото е потвърдено и от приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Съгласно т. 4.12 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата, и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от кандидата в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4.12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора. Несъстоятелен е довода на касатора за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, това не значи априори неизпълнение на процесуалните му задължения, защото задължението е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. По отношение на твърдението, че административния акт е издаден след изтичане на преклузивния 18- месечен срок по чл. 54, §1 от Регламент 1306/2013г., следва да се приеме за неоснователно. В раздел III Нередност на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти раздел се съдържа разпоредбата на чл. 54, която е наименована Общи разпоредби, с §1 е предвидено, че За всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. В същия раздел се намира и общностната норма на чл. 56, която е наименувана Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР, със същата е предвидено, че Когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Сумите, чието финансиране от Съюза по линия на ЕЗФРСР е отменено, възстановените суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната програма. Отменените или възстановени средства на Съюза обаче могат да бъдат използвани повторно от държавите членки само за финансиране на операция по същата програма за развитие на селските райони, и при условие че средствата не са пренасочени към операции, които са били предмет на финансова корекция. След приключването на програма за развитие на селските райони, държавата членка връща възстановените суми в бюджета на Съюза. Видно от гореизложеното настоящия спор засяга проект одобрен ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013г., в този случай следва да се приеме, че специална уредба на чл. 56 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 дерогира общата разпоредба на чл. 54, §1 от Регламента. В тази връзка може да се обоснове извода, че разпоредбата на чл. 54 от Регламента не е приложима в настоящия случай. Следва да се отбележи, че не намира фактическа и правна опора изтъкнатото, че е произволен извода на ДФЗ за липса на икономическа жизнеспособност на проекта, като се има предвид, че същия е одобрен за период от 10 години, а към датата на издаване на административния акт изпълнението на проекта е на напреднал етап и инвестицията е успешна. В одобрения бизнес план обаче, приходите са определени по отделно за всяка една от десетте години от неговото изпълнение и не е необходимо целият десет годишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка относно тяхното изпълнение от ползвателя на помощта, доколкото контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ - след изтичане на десетте години, но и текущ. Несъстоятелен е довода за погрешен извод на съда, относно обстоятелството, че административния орган е допуснал несъществено нарушение, като е основал изводите за неприложимост на чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредбата. Настоящият съдебен състав приема, че правилно съдът е приел за неприложимост на основанията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., което обаче не влияе на законосъобразността на акта, предвид обстоятелството, че фактическите констатации на органа са подведени под нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Подробно е обсъдено както установеното от ДФЗ неизпълнение на бизнес плана за релевантните години, така и заключението на вещото лице. На следващо място следва да се приеме за неоснователен довода, че административния съд не е конкретизирал основанието послужило за налагане на финансовата корекция, което пък е ограничило възможността на едноличния търговец да се защити. Видно от оспорения административен акт изрично е посочена разпоредбата на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, както и че търговеца се е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал в предвидения срок писмено възражение, което е било надлежно обсъдено от административния орган. Неотносим е довода на касационния жалбоподател относно неспазване на административно-производствените правила от страна на административиня орган при извършване на проверките на място. По делото е приложен контролният лист за извършена проверка на място. Следва да се посочи безспорния факт, че контролният лист от извършената проверка е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, по установения ред и форма и съставлява доказателство за отразеното в него обстоятелство. За да бъде оборена материалната му доказателствена сила, неговата истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В настоящия случай не е направено оспорване на контролния лист от извършена проверка на място, по реда на чл. 193 от ГПК, от страна на жалбоподателя, поради което същите се ползват с доказателствена сила. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение