Решение № 182 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Р., чрез адвокат Н. Стефанова, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 1709/20.02.2024 г. по адм. дело 1523/2023 г. на Административен съд - Варна. Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на административния съд относно приложението на чл. 69б от КСО. Правят се възражения, че неправилно не е признат трудовият стаж, положен при условия на първа категория труд, за периода 1982-1985 г. на моторен нефтен танкер Антон Иванов, както и за неправилно определяне на началната дата на отпускане на пенсията - от датата на подаване на заявлението, а не от 01.06.2022 г., както е отбелязано в Разпореждането. Искането е за отмяна на съдебния акт и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ гр. Варна, в писмен отговор от 27.03.2024 г., чрез пълномощника главен юрисконсулт И. Костадинова оспорва подадената касационна жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е Решение 2153-03-88/12.06.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна, с което е отхвърлена жалбата на Е. Р. срещу разпореждане [номер]/07.03.2023 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Варна, постановено по Заявление вх. 2113-03-3951/29.12.2021 г. Съдът е разгледал по същество жалбата като я приел за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заявление с вх. 2113-26-1381/10.08.2022 г. Е. Т. Р. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 1 във вр. с чл.99, ал. 1, т. 1 от КСО, като е представил документи, установяващи осигурителен стаж и доход. В заявлението е декларирал, че не получава друга пенсия, включително и от друга държава. С разпореждане от 08.12.2022 г. по подаденото от Р. заявление му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2022 г., по чл. 69б, ал. 1 от КСО, в минимален размер, при зачетен осигурителен стаж 10 год. 01 мес. 11 дни от първа категория и по чл. 104, ал. 2 от КСО, 08 год. 11 мес. 13 дни от втора категория, 08 год. 09 мес. 11 дни от трета категория, общ осигурителен стаж, преобразуван по чл. 104 от КСО - 36 год. 09 мес. 28 дни и навършена възраст 63 год. и 02 мес. С разпореждане [номер]/07.03.2023 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Варна, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО във вр. с чл. 10, ал. 2 от НПОС, е изменена в реален размер отпуснатата му в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - в размер на 940.10 лв., считано от 01.06.2022 г. и в размер на 1 000.10 лв., считано от 01.07.2022 г. Процесното разпореждане е връчено на 18.04.2023 г., а като мотив е посочено различието в данните от предоставените документи за осигурителен стаж на лицето през процесния период, след извършената проверка от пенсионния орган на първичните документи в осигурителя и на база получената от ИА Морска администрация /ИАМА/ и ПМЧВ информация, относно дейността на плавателното средство и датата, от която то е преобразувано в пречиствателна станция. Разпореждането е оспорено с жалба от 11.05.2023 г. по отношение на началната дата на отпускане на пенсията и по отношение на определения с него общ осигурителен стаж на жалбоподателя и съответно размера на пенсията. С Решение 2153-03-88/12.06.2023 г. директорът на ТП на НОИ - Варна е отхвърлил депозираната жалба, като е приел, че правилно пенсионният орган е зачел процесния осигурителен стаж по период, продължителност и вид категория труд, съответно правилно е определил началната дата на придобиване/отпускане на пенсията и нейния размер. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Административният орган е посочил, че от представените от жалбоподателя документи, както и от събраните от пенсионния орган такива, се установява, че Р. е полагал труд като корабен моторист на м/т/ Антон Иванов от 01.04.1982 г. до 23.01.1985 г., с продължителност 02 год. 09 мес. и 22 дни, като корабът от 1982 г. до 2001 г. е бил собственост на ПЧМВ АД , гр. Варна, бил е швартован на кей 6 и се е използвал за временно съхранение на сантинни води, но не се съхраняват документи относно целите, за които е използван, нито има данни кога точно е преобразуван в пречиствателна станция. Директорът на ТП на НОИ - Варна е посочил също, че в писмото от ИАМА с В-2473/05.01.2022 г. е визиран период на продължителност 01 год. 05 мес. 23 дни, което е по-малко от продължителността, посочена в Удостоверение обр. УП- 3 изх. 363/25.11.2010 г. и трудова книжка 2987 от втора категория- 02 год. 09 мес. и 22 дни, както и след преобразуване към трета категория- 03 год. 06 мес. 06 дни. Административният съд е установил прецизно фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Спорен по делото е въпросът относно това дали времето от 01.04.1982 г. до 23.01.1985 г. следва да се зачете като осигурителен стаж от първа категория и да се прибави към признатия от административния орган такъв от същата категория. Правилно съдът е възприел, че процесният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържащ мотиви за издаването, както и постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилна е преценката на съда, че в случая за спорния период от време е приложим Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране, действал до 01.01.2000 г., като полаганият от жалбоподателя труд не попада сред професиите, категоризирани като първа категория. За да се категоризира работата като моторист - огняр на танкер като първа категория, е необходимо този труд да е полаган на танкер, превозващ опасни товари, по силата на т. 6 от Правилника. В случая по делото не се събраха доказателства за това, че танкер Антон Иванов е превозвал опасни товари. В тази връзка е посочено още, че по отношение на незачитането на категорията труд за периода 01.04.1982 г. - 23.01.1985 г. възражението е неоснователно, съобразно представените по делото удостоверение обр. УП-3 изх. 363/25.11.2010 г. издадено от ПЧМВ АД Варна, писмо В-2473/05.01.2022 г./ от ИА Морска администрация, писмо В-2473/01.11.2022 г. и копие от трудовата книжка, в които спорният период от време е посочен като втора категория труд и които факти и констатации не са оборени от жалбоподателя с относими и годни доказателствени средства. В мотивите си съдът се е позовал и на заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза в първоинстанционното производство, като вещото лице е определило положения от Р. на танкер Антон Иванов труд като такъв от втора категория, а положения при осигурителя Поларис-8 ООД труд от трета категория, до какъвто извод е достигнал и административният орган. Констатирало е също, че към датата на подаване на заявлението - 29.12.2021 г. действа правилото за избор на три години от стажа преди 2000 г., но стажът на жалбоподателя не е достатъчен, за да възникне правото му на пенсия. Посочено е, че стажът на Р. би бил достатъчен към тази дата, само ако полаганият труд е бил първа категория труд, но при условие, че данните сочат, че този стаж е полаган при втора категория труд, изчисленията не могат да бъдат възприети като меродавни. Въз основа на множеството събрани доказателства и констатациите на експерта, правилна е преценката на съда, че танкерът е предаден от Българския морски флот на ДЧВМ Варна за реконструиране в мобилна плаваща пречиствателна станция, съгласно Заповед 711/15.10.1981г. на генералния директор на Воден транспорт и от този момент не е могъл да бъде използван като плавателно средство, още по-малко като превозвач на опасни товари. Това е релевантният за спора факт, а останалите обстоятелства - кога и колко време е продължило преустройството на танкера и в чий патримониум е преминала собствеността върху него, са ирелевантни за правния спор. В този смисъл, доводите на касатора за тяхната значимост не се споделят от настоящия състав. Жалбоподателят е започнал работата си на танкер след излизането на плавателното средство от управлението на Български морски флот, като видно от представените доказателства едва след преустановяване на работата си на танкера Антон Иванов Р. е започнал работа и е работил до 01.08.1985 г. като моторист на чужди кораби за задгранично плаване за превоз на опасни товари, което безспорно му е било признато за първа категория труд. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че не са констатирани нарушения при определяне на началния момент на придобиване правото на пенсия и нейния размер. Правилно съдът е приел, че в случая правилото за определянето й при избор на лицето на три поредни години преди 2000 г. е неприложимо за жалбоподателя, тъй като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва след 01.01.2022 г. В тази връзка, изводите на съда за правилното категоризиране на положения труд през разглеждания период от страна на административния орган съответстват на коректното определяне на началната дата на придобиване правото на пенсия - 01.06.2022 г., които изводи настоящата инстанция изцяло споделя. Предвид изложеното, решението на Административен съд Варна е правилно, постановено след анализ на събраните доказателства и съобразяване на доводите на страните в съдебния процес, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и заключението на извършената компетентна СТЕ. Не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, т.к. пред първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,