Решение № 3577 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2021 г.

Решение № 3577 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2021 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационната жалба, подадена от [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуален представител адвокат Р. Иванова, против решение № 10/14.01.2021 г. постановено по преписка № КЗК-724/2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с твърдения за неправилността му, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че Комисията не е отчела, че възложителят е прекратил процедурата, излагайки недостатъчни и неотносими към конкретната фактическа обстановка мотиви, позовавайки се на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, както и че неправилно това основание е прието за приложимо към процесната поръчка, с предмет "Възстановяване на износена хоризонтална маркировка машинно изпълнена с термопластична боя на ПИК - странични линии (бяло) и осеви линии на ПР (жълто)", предвид подадените в процедурата общо три оферти, една от които допусната до отваряне на ценово предложение - по-ниско от прогнозната стойност на поръчката. По съображения за липсата на осъществен от КЗК, самостоятелен анализ на горепосочените обстоятелства, се претендира отмяната на атакувания акт и уважаване на жалбата, с която Комисията е сезирана, ведно с присъждане на разноски за производствата пред КЗК и ВАС. Ответникът - изпълнителния директор на [фирма], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Илчова, в писмен отговор и открито съдебно заседание по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, както и за намаляване на претендирания от касатора адвокатски хонорар, като прекомерен. Прокурорът при Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалбата на [фирма], срещу решение № 3-553/14.09.2020 г. на изпълнителният директор на [фирма], за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Възстановяване на износена хоризонтална маркировка машинно изпълнена с термопластична боя на ПИК - странични линии (бяло) и осеви линии на ПР (жълто)", открита с решение № 3-200/10.03.2020 г. на възложителя. Изложени са доводи за незаконосъобразността на обжалвания акт, по-конкретно - че решението противоречи на принципите за публичност и прозрачност поради липсата на изложени в него, достатъчни, адекватни и конкретни мотиви, обосноваващи прекратяване на процесната процедура при условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, независимо от липсата на спор, че само една от общо трите, подадени оферти - тази на [фирма], е допусната до отваряне на ценовото предложение, както и че избраният критерий за възлагане е този по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗОП - "най-ниска цена". Предвид данните от протоколи № 1/07.04.2020 г., 2/12.05.2020 г., 3/24.08.2020 г. и 4/27.08.2020 г. на назначената комисия, обективиращи констатирани по отношение на останалите двама участници в процедурата, основания за отстраняване, при условията съответно на чл. 107, т. 1 ЗОП - за [фирма] и на чл. 107, т. 2, б. "а" и т. 5 ЗОП - за [фирма], в случая е прието, че правилно до отваряне на ценовото му предложение е допуснато само [фирма], класирано на първо място при предложена "обща цена за изпълнение на поръчката" в размер на 408 645 лв без ДДС или 490 374 лв с ДДС. Обосновано КЗК приема, че въз основа данните от всички протоколи, съставени за работата на помощния орган, и на основание чл. 181, ал. 6, чл. 108, т. 4, вр. чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, законосъобразно изпълнителният директор на [фирма] е прекратил процедурата. Посочените по-горе обстоятелства действително налагат извода, че само един от общо тримата участници в процедурата е представил "подходяща" оферта, допусната до отваряне на ценово предложение, а оттам и че са били налице условията за прекратяване на процедурата по чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. При избора на възможността по този законов текст, възложителят е изложил подробни съображения, че неизпълнимо в случая е сравняването на ценовите предложения на участниците в процедурата, респективно - извършването на преценка на цената, предложена от единствения допуснат до крайното класиране участник, по възприетия критерий за определяне на икономически най-изгодната оферта - "най-ниска цена", и прекратяването на процедурата в най-голяма степен ще осигури постигането на целта на закона за осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства и спазването на принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП - за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Прието е, че сключването на договор с класираното на първо място дружество, (чието ценово предложение е единственото допуснато до оценяване и изключително близко по стойност до прогнозната стойност на поръчката) прави вероятно сключването на договор при най-неизгодни ценови условия, без това да може да се установи чрез сравняване с друга оферта. С оглед установеното от фактическа страна, КЗК разгледала жалбата на [фирма] и приела за неоснователни изложените в нея твърдения и доводи. Изтъкнато е, че разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП предоставя на възложителя правото, при отчитане на конкретните обстоятелства и наличието на визираните в тази норма предпоставки, да прекрати или не процедурата по възлагане на обществена поръчка. При наличие на само една "подходяща" оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя, в неговата оперативна самостоятелност е да реши дали да прекрати процедурата, а контролът за законосъобразност върху това му решение, както правилно е отбелязано и от Комисията, включва единствено проверка дали изложените в акта мотиви се покриват с изискванията на закона. В процесния случай такива мотиви са изложени, като е подробно обоснован извода, че при наличието на само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия, не създава гаранции за постигане на целта на провеждане на обществената поръчка - ефективното разходване на публични средства при осигурена конкурентност и състезателност между поне две предложения. Следователно, законосъобразно предвид резултатите от работата на помощния му орган и отстраняването на двама участниците при условията на чл. 107, т. 1 и т. 2 ЗОП, възложителят е взел решение да прекрати процесната обществена поръчка при условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. Следва да се отбележи, че по същество в касационната жалба са релевирани оплаквания, идентични с тези по първоначалната жалба, за извършени нарушения от страна на възложителя, но вече посочени като касационни основания за отмяна на атакуваното пред съда решение на КЗК. В тази връзка съдът съобрази, че органът по преразглеждането е изложил мотиви, изцяло кореспондиращи с конкретните фактически обстоятелства по преписката и приложимата правна уредба. Не намира основание и възражението на касатора, че отстраняването на двама от общо тримата участници в процедурата, по реда на чл. 107, т. 1 и т. 2 ЗОП, не обуславя възможност за прекратяване на процесната поръчка по чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, още повече, че според чл. 108 ЗОП процедурата може да завърши и с такова решение. Несъмнено, в чл. 110, ал. 1 ЗОП законодателят лимитативно е изброил случаите, в които при условията на обвързана компетентност възложителят задължително прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка с мотивирано решение, докато в процесната хипотеза, решението за прекратяване на обществената поръчка е издадено по реда на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП - възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя. В тези случаи, както вече беше отбелязано по-горе, възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, като при наличие на обстоятелствата, посочени в хипотезиса на правната норма, по своя преценка може да прекрати или не процедурата по обществената поръчка, мотивирайки решението си за това. Предвид установеното по делото от фактическа страна се налага извода, че възложителят се е възползвал от нормативноустановената възможност при наличието на само една подходяща оферта да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка. Правилно в тази връзка органът по преразглеждането е извършил проверка дали действително е налице само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя, както и изложени ли са мотиви при постановяване на прекратителния акт. Тъй като в случая само един от общо тримата участници е допуснат до отваряне на ценовото му предложение и до крайното класиране, законосъобразно е прието, че е налице само една оферта отговаряща на предварително обявените от възложителя условия по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, както и че от възложителя са изложени адекватни, обвързани с конкретната фактическа обстановка и напълно достатъчни мотиви, обосноваващи приложимостта на посочената разпоредба. Не намира основание доводът, че мотивът на възложителя за прекратяване на процедурата, с цел постигане ефективност при разходване на публични средства и спазване на принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП, е неотносим към конкретната процедура. Публичността, прозрачността, контролът, равнопоставеността и свободната конкуренция при провеждане на обществените поръчки за разпределение на обществени финансови средства са основни принципи по ЗОП, като законодателят е предоставил възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши, да продължи ли процедурата при само един допуснат до крайното класиране участник, или да я прекрати. Аспектите на тази преценка са различни и зависят от предмета на поръчката, средствата, с които разполага възложителя, остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори, и други специфични елементи на процедурата. В случая, при вземане на решението за прекратяване, изпълнителният директор на [фирма] се е мотивирал с наличието на само една подходяща оферта, което възпрепятства реалната конкуренция и прави вероятно сключването на договор при неизгодни условия, предвид липсата на поне две сравними ценови оферти, необходими за прилагане на възприетия възлагателен критерий, като изложените мотиви не влизат в противоречие с целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗОП. Не налагат различен извод и цитираните в касационната жалба, решения на КЗК и ВАС, които нямат задължителен характер за настоящия съдебен състав и сочат на изолиран случай в практиката по чл. 107, ал. 2, т. 2 ЗОП. Поради това, атакуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно е искането, своевременно предявено от процесуалния представител на възложителя, за присъждане на направените по делото разноски, а оттам и касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата от 200 лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение