Решение № 322 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2016 г.

Решение № 322 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., р-н Северен, ул. "К." ..№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя И. П., чрез пълномощника адвокат М. В., САК, срещу решение № 1922 от 20.10.2015 г. по адм. дело № 456/2015 г. на Административен съд П., и по частна жалба, подадена от "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД, чрез пълномощника адвокат С. К., АК-П., срещу определение № 36 от 07.01.2016 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД против Решение № РД-17/21.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № Т3-308#6 от 05.12.2014 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, и са присъдени разноски. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД за изменение на решение № 1922 от 20.10.2015 г. по адм. дело № 456/2015 г. на Административен съд П., в частта му разноските присъдени в полза на И. Г. К.- заинтересована страна. В касационата жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите му, свързани с нарушение на чл. 58, ал. 3, т. 1 от КСО при издаване на разпореждането, и не са установени причините за възникване на злополуката. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като се твърди, че съдът не е изложил мотиви. Иска се отмяна на определението и произнасяне по искането за намаляване на разноските. Ответникът- Директора на ТП на НОИ-гр. П., чрез юрисконсулт К. В.-М. оспорва двете жалби. Изразява подробно становище за правилност на обжалваното решение и определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. И. К. чрез пълномощника си адвокат В. Д. оспорва двете жалби. Изразява подробно становище за правилност на обжалваното решение и определение. Претендира разноски по делото за настоящата инстанция, като представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Счита, че са изяснени причините за трудовата злополука. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и на обжалваното определение, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока по чл. 248, ал. 3, изречение второ ГПК, във вр. с чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни. Установено е от фактическа страна, че И. К. е назначен на работа във "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД - гр. П.. По силата на трудов договор № 95/03.12.2013 г. сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, за срок до 02.06.2014 г., е заемал длъжността "шофьор, товарен автомобил/международни превози/", с работно време- 8 часа. Не се спори, че към момента на възникване на злополуката трудовото правоотношение между страните е безсрочно. В изпълнение на Заповед № 3-17-359/13.10.2014 г. издадена от Управителя на "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД - гр. П., Калинов е командирован от 13.10.2014 г. за неопределено време до Англия, с цел "транспорт на стоки". Поверено му е да управлява товарен автомобил марка "МАН", рег. № РВ 1950 РТ с полуремарке марка "КРОНЕ", рег. № РВ 8925 ЕН, като потеглил от базата на дружеството в 05,00 ч на 13.10.2014 г., натоварен с 19 палета стока от фирма "Олинеза". Около 8,30 ч пристигнал в гр. В. Търново, завод "Престиж", където около 11,00 ч натоварил два палета със сладкарски изделия. Продължил за гр. П., фирма "Керпи", където натоварил 14 палета печени слънчогледови семки и около 16,30 ч е потеглил за границата с Р. В.- Калафат. Преминал на територията на Р. Р. и продължил по маршрута към гр. Т. Северин и границата с Унгария. Около 06,00-06,30 ч на 14.10.2014 г. в района на гр. А., Румъния, движейки се по Автомагистрала А1, по път I, в посока Тимишоара претърпял ПТП, при което е ранен единствено водача Калинов. В Протокол № ТЗ-308#4/02.12.2014 г. са отразени и констатациите, съгласно документ издаден от Окръжен инспекторат на полицията - Арад, Служба "Пътна полиция", изпратен до "ВАНЕТИ ТРАНС" ЕООД - П., за времето, мястото и причината за възникналото ПТП и злополуката с Калинов. В полицейския доклад на Служба "Пътна полиция" - град А. Румъния е посочено, че конкретната причина за възникналото ПТП е загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна на пострадалия поради несъобразяване на скоростта на един опасен завой надясно, на отклонението за слизане от автомагистралата. Това е довело до преобръщане на товарния автомобил върху парапетите между двете отклонения за слизане и качване от магистралата. Поставена му е диагноза "политравма от премазване на дясната ръка с открита фрактура на костите на дланта и китката трета степен, ампутация на ниво 1-ва фаланга на трети пръст, луксация на ставна връзка между близки фаланги на 4-ти пръст, многобройни наранявания по пръстите и дефект на ципата на гърба на ръката, приблизително 30 кв. см, две силно замърсени рани с почвено замърсяване, многобройни наранявания на лицето, лявата част на гърдите, закрита фрактура 1/3 до пищяла и раздробяваща рана с отлепяне на ципата на задната част на ляво стъпало, белодробна контузия, пневмоторакс". Калинов престоял в болницата в гр. А. Румъния, като е изписан на 28.10.2014 г. На територията на Р. Б. е бил приет в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД П. и му е издаден болничен лист серия А, № 0378927/07.11.2014 г. за 10 дни отпуск поради временна неработоспособност, считано от 29.10.2014 г. до 07.11.2014 г. включително, от които 8 дни при болничен и 2 дни при домашен режим на лечение, като в листа е посочена причина 04 - трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО и диагноза "Множествени счупвания на подбедрицата, закрито". На 07.11.2014 г. К. отново е приет за операция и лечение в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД П., видно от Епикриза /И. З. № 67884/2014, по КП 217./. При изписването му от лечебното заведение е издаден болничен лист серия А, № 0378950/13.11.2014 г. за периода от 08.11.2014 г. до 13.12.2014 г. включително, с причина 04- трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО и диагноза "Открита рана на други части на подбедрицата". С Разпореждане № Т3-308#6 от 05.12.2014 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката на 14.10.2014 г. с Калинов е приета за трудова злополука. С решение № РД -17/21.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П. разпореждането е потвърдено. При тези обстоятелства Административният съд П. е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Внезапното увреждане здравето на Калинов е станало по време на работа, извършвана в интерес на дружеството. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: станала е на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен и от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за дружеството - жалбоподател. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Частната жалба също е неоснователна. Правилна е извършената от първоинстанционния съд преценка за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е присъдил на И. К. разноски в размер на 500,00 лева, с оглед на представения списък на разноските, пълномощно и приходен касов ордер. Правилно е прието, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите - чл. 80 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК позволява намаляване размера на поисканото възнаграждение за адвокат поради прекомерност. Такова възражение обаче в случая не е направено в съдебното производство пред първоинстанционният съд до приключване на устните състезания. Това е така, защото искането за разноски следва разглеждането на спора по същество и като не е направено, е преклудирана възможността след постановяването на решението за първи път да се възразява за прекомерност на разноските. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъдат уважено искането на ответника- Директора на ТП на НОИ-гр. П., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00/ триста и петдесет/, както и искането на И. К. за присъждане на направените разноски в размер на 500,00/петстотин/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,