Решение № 4990 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2017 г.

Решение № 4990 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, чрез гл. юрк. К. Т. - Д. срещу Решение № 1468 от 4.08.2017 г. по адм. дело № 929/2017 г. по описа на Административен съд Варна, 3 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на АС Варна за незаконосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ, като поддържа, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и е съобразена с целта на закона. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Варна е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 58-ОП от 21.03.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – ресторант "[наименование]", находящ се в [населено място], стопанисван и експлоатиран от [фирма] и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни. Според отразеното в мотивите на съдебния акт заповедта е издадена във връзка с проверка на търговския обект на 16.03.2017 г. в 13: 20 часа, при която при заплащане в брой на консумация на храни и напитки на стойност 23, 30 лева не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в обекта и работещ ЕКАФП, а разпечатка от софтуерен продукт. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, но при наличието на съществени процесуални нарушения и при несъобразяване с целта на закона. Според съда е налице разминаване в посочването на размера на неотчетените продажби, доколкото в обстоятелствената част на заповедта е отразено, че неотчетените продажби са на стойност 23, 30 лева, а в мотивите относно срока – на стойност 6, 88 лева. Това нарушение е съществено според АС Варна, тъй като не става ясно дали ПАМ е е наложена за едно от неотчетените плащания в брой и за кое точно или и за двете. От друга страна, съдът е взел предвид, че заповедта за ПАМ е издадена преди издаване на наказателно постановление /НП/ и за цели, различни от предвидените в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС / доколкото след влизане в сила на НП на 08.06.2017 г. лицето е заплатило наложената му имуществена санкция/. В заключение съдът е приел, че е нарушен и принципа за съразмерност, тъй като не са обсъдени останалите констатирани при проверката обстоятелства. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай в хода на извършена проверка на описания търговски обект от служители на НАП е установено, че от [фирма] не е изпълнено задължението за регистриране на извършена консумация на храни и напиткси, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Според отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов бон за извършено плащане в брой на стойност 23, 30 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за извършена проверка / на л. 9 – л. 13 от делото/ са описани две нарушения: 1. На 16.03.2017 г. в 13: 20 часа при заплащане в брой на консумация на стойност 23, 30 лева, заплатени в брой от К. А. – инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, не е издаден фискален бон, а само разпечатка от софтуерен продукт. Плащането в брой е прието от Д. К. Й. / сервитьор/; 2 на 16.03.2017 г. в 13: 00 часа при заплащане в брой от клиенти на консумация на храни на стойност 6, 88 лева, не е издадена фискална касова бележка от ФУ, а само разпечатка от софтуерен продукт. На л. 17 от делото са приложени копия от двата броя разпечатки от софтуерния продукт. В процесната заповед за ПАМ е описано първото нарушение, като не е налице разминаване в описанието, дадено с протокола за извършена проверка и това, съдържащо се в издадения административен акт. В заповедта изрично е отразено, че се прилага протокол за извършена проверка, междинен отчет 4 бр., описи на касова наличност – 3 бр., КЛЕН на 16.03.2017 г. – 4 бр., разпечатка от софтуерен продукт за 23, 30 лева. Сумата от 23, 30 лева, представляваща размера на неотчетената продажба е отразена в заповедта в мотивите досежно разпореждането за предварително изпълнение /на стр. 3 от същата/. Действително в мотивната част на заповедта относно продължителността на срока на ПАМ / на стр. 2 органът е посочил друг размер на неотчетената продажба /6, 88 лева/. Отразяването на сумата от 6, 88 лева на стр. 2 от заповедта в частта на мотивите на органа, обусловили съответната продължителност на ПАМ не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената й част описанието на деянието е дадено достатъчно пълно и същото съответства на описанието в протокола за проверка / първото нарушение/, т. е. може да се приеме за техническа грешка /при изписване на сумата/. В тази връзка необосновано е изложеното от съда за наличието на неяснота в обжалваната заповед досежно извършеното нарушение – дали ПАМ е наложена за едно от неотчетените плащания в брой и за кое от тях или и за двете. Неправилно АС Варна е приел, че процесната ПАМ се явява по-скоро санкция, а не мярка, която с оглед чл. 22 от ЗАНН цели предотвратяването и преустановяването на административното нарушение. Напротив, видно от мотивите на заповедта и доказателствата по преписката наложената спрямо търговеца ПАМ изпълнява всички цели, предвидени в чл. 22 от ЗАНН. В допълнение следва да се посочи, че няма пречка преди издаване на НП да се издаде заповед за ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а това следва от тълкуването на нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, доколкото в нея изрично е посочено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, за някое от визираните нарушения. Необосновано е и приетото от съда за нарушение на принципа на съразмерност при издаването на оспорената заповед. Твърдяното нарушение, изпълняващо състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, е доказано за извършено по категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, като ПАМ е наложена за срок от 7 дни, чиято продължителност е съобразена с особеностите на конкретното нарушение и поведението на търговеца. Неправилно е тълкуването, направено от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната разпоредба предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна, нормата на чл. 186 от ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно, заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ. Тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ и не са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно на описаната дата и час от [фирма] не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стойност 23, 30 лева, чрез издаване на касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство, то това означава, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. Като е достигнал до друг извод и е отменил оспорения индивидуален административен акт, АС Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,