Решение № 12016 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2015 г.

Решение № 12016 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Я. С. Д. в качеството му на законен представител на "Л. М." ООД, гр. П., срещу заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Жалбата е подадена срещу заповедта, с която е одобрен окончателния слой, само в частта й относно 24 парцела, подробно описани по площ, местоположение и с идентификационните им номера във възражението и отговора на министъра на него. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваната част от заповедта на министъра, с посочване на основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 АПК, като се твърди, че извършените проверки на спорните парцели са в нарушение на ЗПЗП и Наредба № 105 от 22.08.2006 г., както и че за тях земеделският стопанин не е бил уведомяван. По изложените съображения в жалбата "Л. М." ООД моли, съда да отмени заповедта в обжалваната й част или да върне преписката на административния орган. Иска присъждане на направените по делото разноски Ответната страна министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Колева, оспорва жалбата. Взема становище за нейната неоснователност. В представените писмени бележки се позовава на повторното заключение на вещото лице Г. Л., като моли, съда по констатациите от този експерт да постанови решението си. Не претендира присъждане на направените разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, (уведомяването с отговора на възражението е връчено на 18.06.2015 г., а жалбата до съда е подадена на 30.06.2015 г.) и е срещу част от заповедта, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. От данните по делото се установява, че на 28.05.2014 г. "Л. М." ООД е подало заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Дружеството е получило УРН 527243 - лист 124 от делото. Между страните не се спори, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП. Със заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. министърът на земеделието и храните, а понастоящем министърът на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, наричана само "Наредба № 105", е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Този одобрен специализиран слой е част от Системата за идентификация на земеделските парцели, по смисъла на чл. 33 ЗПЗП в релевантната му редакция. Начинът на създаването й е визиран в чл. 16а от Наредба № 105 в редакцията, обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., тъй като според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Заповедта от 5.12.2014 г. е съобщена по реда предвиден в чл. 16б от Наредба № 105, а "Л. М." ООД е подал възражение срещу нея с вх. № ПО-03-48 от 8.01.2015 г. Във възражението си е описал 24 парцела с идентификационните им номера и землища, в които попадат. С писмо с изх. № 70-2980 от 11.06.2015 г. министърът на земеделието, храните и горите е отговорил на възражението - лист 19-20 от делото, като е уведомил жалбоподателя, че това писмо не подлежи на обжалване, а на обжалване пред Върховния административен съд, подлежи самата заповед. Със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. В заповедта е посочено, че слоят за 2014 г. е актуализиран чрез дешифрация (разчитане) на новата цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината от Техническия инспекторат към Д. фонд "Земеделие" - РА (ДФЗ) и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой, одобрен чрез заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните. "Л. М." ООД е обжалвало заповедта на министъра на земеделието и храните, с посочените вече твърдения. За доказването им посочени в дружеството е посочило като доказателствени средства допускане на съдебно-техническа и агрономическа експертиза, разпит на двама души свидетели, като в съдебното заседание на 16.02.2016 г. адвокат Чавдаров-пълномощник на жалбоподателя е поискал само един свидетел. В съдебното заседание от 8.11.2016 г. адвокат-пълномощникът на жалбоподателя се е отказал от искането за разпит на свидетел и допускане на съдбено-агрономическа експертиза. От отговора на министъра на земеделието и храните - лист 19 от делото се установява, че на всичките земеделски парцели са извършени теренни проверки по реда на чл. 16а от Наредба № 105 в релевантната й редакция. Изключение правят само три парцела с номера: 32888-77-5-1 с площ 16,5 ха, 32888-79-4-1 с площ 22,46 ха и 36124-3-1-1 с площ 0,10 ха. Жалбоподателят е представил подаденото от него заявление за подпомагане и таблица на използваните от него парцели. От таблицата е видно, че двата парцела под номера 128 и 129 от нея, съответно БЗС № 32888-77-5-1 и БЗС № 32888-79-4-1 при заявяването за подпомагане са с непосочени мерки за подпомагане, защото във всичките колони под съответните мерки е записано "Не" или не е посочено по коя мярка се заявяват за подпомагане. За последния парцел БЗС № 36124-3-1-1, под № 130 в таблицата, са посочени мерките СЕПП и НР2. При това фактическо установяване двата парцела БЗС № 32888-77-5-1 и БЗС № 32888-79-4-1 следва да се изключат от възражението на жалбоподателя, защото след като не са заявени за подпомагане по определена мярка за директно плащане по тях такова не се дължи, а и проверка за тях относно това дали са включени изцяло или само в определена част в специализирания слой е неотносима. Тези два парцела не участват при извършването на кръстосани проверки, площта им не се счита за наддекларирана. Следователно от 24 парцела, фигуриращи във възражението остават 22. Съдът е допуснал първоначална и повторно заключение на две вещи лица, съответно на С. К. и Г. Л. И двете вещи лица са се запознали с материалите по делото, като са извършили проверки и в ГД "ЗРП" на МЗХ, протоколите за извършените специализирани теренни проверки на спорните парцели, приложили са и цветни снимки. В заключението си вещото лице Г. Л. е работил по всички заявени парцели за подпомагане, като част от тях не са предмет на възражението и на отговора му, поради което тази част от неговото заключение не е относима към предмета на спора. От прегледа и на двете заключения се установява, че те са идентични относно осемнадесет БЗС. З. съвпадат изцяло с отговора на уведомителното писмо относно непопадането в слоя "Площи, допустими за подпомагане", било то частично или изцяло на парцелите индивидуализирани във възражението. Различни са заключенията само за четири парцела съответно БЗС №: 02837-19-1-1; 02837-16-1-1; 36124-3-1-1 и 36124-215-2-1. В заключението на вещото лице С. К. относно БЗС № 02837-19-1-1 е посочено, че този парцел е с площ от 3,63 ха и е заявен като пасище. Към момента на подаване на заявлението 0,10 ха от него са излизали извън допустимия слой. На парцела е била извършена теренна проверка на 8.10.2014 г. по визуален метод, при която е потвърдена границата на физическия блок, представляваща горска територия. В протокола от теренната проверка е било записано, че проверените площи представляват неземеделски земи, непригодни за земеделска дейност, без да е уточнено за кои площи от физическия блок се отнася това. От графичната част на ЦОФК вещото лице е установило, че недопустимите 0,10 ха от парцела представляват три участъка, разположени по границата на парцела, като два от тях са по северната граница и един по западната. Направената снимка при теренната проверка е на горска територия, извън границите на парцела. Вещото лице е анализирало границите на парцела по сателитни снимки от Google earth, установило е, че няма промяна в границите на горския масив, което било видно от снимката от 2013 г., като само малък участък с площ 0,02 ха по северната граница не е бил определен коректно, тъй като в тази част не е имало горска растителност Останалите участъци са били заети от горска и храстовидна растителност, както е и до момента. Поради това вещото лице предлага тези 0,02 ха да се включат в допустимата за подпомагане площ. В заключението на вещото лице Г. Л., относно този парцел, са посочени данни, които не се различават от описаното вече заключение. Вещото лице е уточнило, че този парцел е заявен за подпомагане по СЕПП, НР1 и АПП13 - възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност. Относно извършената теренна проверка вещото лице е посочило, че границите на заявения парцел са определени правилно, с изключение на частта от 0,10 ха, която площ била недопустима за подпомагане, без да се аргументира защо това е така. Относно БЗС № 02837-16-1-1, с площ от 7,23 ха, представляващ пасище, в заключението на вещото лице С. К. е посочено, че при заявяването му за подпомагане 0,26 ха са оставали извън допустимия за подпомагане слой. На физическия блок е била извършена теренна проверка на 8.10.2014 г., при която са били определени границите му, горска територия, граничеща с парцела. Направената снимка при теренната проверка е извън границите на парцела, поради което вещото лице е използвало ЦОФК на извършеното заснемане от 2013 г. по сателитни снимки от Google earth. При прегледа вещото лице е установило, че границата на слоя не е била коректно определена, тъй като е имало малки участъци от парцела, които са попадали в слоя, така както е отбелязано на приложение № 5 към заключението, без в протокола на теренната проверка да е отбелязано наличието на недопустими елементи в тези части. Поради това вещото лице е определило, че допустими за подпомагане са 0,11 ха от определените недопустими за подпомагане. За същото БЗС в заключението на вещото лице Г. Л. е посочено, че това БЗС е заявено за подпомагане по СЕПП, НР1 и АПП13, направено е позоваване на същия протокол от извършената теренна проверка, както и на снимката, която е далеч извън границите на парцела, като е посочено, че от ЦОФК се установявало, че 0,26 ха от този парцел излизали извън допустимия слой. Отново не са посочени аргументи за този извод. Относно БЗС № 36124-3-1-1, който е с площ от 0,10 ха, представляващ ПМЛ (пасища, мери ливади), при заявяването му като недопустима площ е била определена 0,03 ха. Вещото лице С. К. в заключението си е посочило, че целият заявен парцел попада във физически блок № 36124-3, като за него не са били направени теренни проверки през 2014 г. Границата на слоя е била оставена без промяна, но определената като недопустима площ не представлявала трайно недопустима, поради което вещото лице е предложило този парцел да бъде включен изцяло в специализирания слой с цялата си площ. Вещото лице Г. Л. за този парцел в заключението си посочва, че е заявен за подпомагане по мерки СЕПП и НР2, като съдържанието му относно неизвършване на теренна проверка през 2014 г. е същото като това на предходното вещо лице. Поради това, че не било извършено и самолетно заснемане според вещото лице границата на слоя оставала без промяна. В заключението на вещото лице С. К. относно БЗС № 36124-215-2-1, който е с площ от 0,12 ха и представлява пасище, е посочено, че при заявяването си той с цялата си площ е определен като недопустим за подпомагане. На физическия блок № 36124-215 е била извършена теренна проверка на 13.10.2014 г., по визуален метод, като той е бил определен като горска територия. При теренната проверка са били направени две снимки от полския път, преминаващ източно от физическия блок, на около 350 м от заявения парцел. От извадката от ЦОФК по снимки от 2013 г. в този физически блок е имало пасища и ливади, оградени от горска растителност. Пасищата са били достъпни от северната и от западната им страна чрез път, достигащ до горния край на намиращата се наблизо кариера. Поради това, че както през 2013 г., а така също и през 2016 г. заявеният парцел оставал пасище, без недопустими елементи в него, вещото лице е предложило парцела да бъде включен с ялата си площ в допустимия слой за 2014 г. За този парцел вещото лице Г. Л. е посочил, че е заявен за подпомагане по СЕПП и НР2, като заключението му относно извършената теренна проверка и двете снимки на парцела, попадащ във физическия блок № 36124-215 не се различават от предходното заключение. Вещото лице е посочило, че въз основа на протокола от теренната проверка недопустимата площ от 0,12 ха е била определена правилно, въпреки че и двете снимки, направени при теренната проверка, са били извън обхвата на парцела, от горския път, преминаващ на около 350 м от него. При така установените факти и при изпълнение на изискванията на чл. 168 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в изпълнение на правомощието му разписано в чл. 33а ЗПЗП, в редакцията обнародва в ДВ, бр. 12 от 13.01.2015 г. и чл. 16г от Наредба № 105 в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., в съответната форма и с мотиви, съдържащи се в протоколите за извършените теренни проверки, относно обжалваната част, според фактическите установявания. При издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но са допуснати нарушения на материалния закон. Поради това и жалбата е частично основателна, по следните съображения: Предмет на жалбата е заповедта на министъра на земеделието и храните № РД 46-287 от 6.03.2015 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП в обжалваната й част относно 24 парцела, подробно индивидуализирани във възражението на "Л. М." ООД и отговора на министъра, направен с писмо № 70-2980 от 11.06.2015 г. От така индивидуализираните 24 парцела следва да се извадят парцели с идентификатори БЗС № 32888-77-5-1 и БЗС № 32888-79-4-, защото за тях жалбоподателят не е посочил по коя мярка ги заявява за подпомагане. По този начин той не е изпълнил изискването за попълване на образеца за подаване на заявление, съдържащ се в Таблицата за използваните парцели, при подаване на заявлението по чл. 5 във връзка с чл. 3 от Наредба № 105 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в релевантната й редакция. За тези парцели не се извършват кръстосани проверки, те не считат за наддекларирана площ. Поради това жалбата на дружеството относно тези два парцела е неоснователна. Неоснователна е и жалбата на дружеството относно тази група парцели, представляващи 18 на брой, за които вещите лица дават еднозначни и непротиворечиви заключения, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", както следва: БЗС № 02837-10-1-1; БЗС № 02837-106-2-1; БЗС № 02837-11-1-1; БЗС № 02837-1354-2-1; БЗС № 02837-1354-3-1; БЗС № 02837-1408-4-2; БЗС № 02837-21-1-1; БЗС № 02837-21-2-1; БЗС № 02837-4-1-1; БЗС № 02837-85-1-1; БЗС № 02837-85-2-1; БЗС № 02837-86-1-1; БЗС № 36124-157-2-2; БЗС № 36124-158-2-1; БЗС № 36124-158-3-1; БЗС № 36124-158-4-1; БЗС № 36124-158-5-1 и БЗС № 36124-432-14-3. За тези парцели и двете вещи лица са работили по протоколите от извършените теренни специализирани проверки, като са анализирали данните по тях, включително и направеното заснемане. Заключенията на вещите лица за тази група парцели съвпада с установеното и отбелязано в заповедта на министъра на земеделието и храните, описано в отговора на възражението, поради което жалбата на дружеството относно тези парцели е неоснователна и ще следва да се отхвърли. Останалите 4 парцела, за които вещите лица дават противоречиви заключения съдът трябва да обоснове на кое от тях дава вяра. Безспорно е, че и четирите парцела са заявени като пасища за подпомагане по съответните мерки СЕПП, НР1, НР2 или АПП13. И за четирите парцела са извършени теренни проверки, като вещите лица са работили по данните от протоколите от теренните проверки, включително и са направили дистанционно разчитане ЦОФК, направена през 2013 г. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице С. К., тъй като при определянето на площите на парцелите дали попадат извън специализирания слой или не, това вещо лице е използвало и допълнителни материали ЦОФК от заснемането през 2013 г., включително и Google earth, като в пълна степен е съобразило критериите за допустимост на постоянно затревени площи, визирани в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Заключението като по-пълно, мотивирано и обосновано е и по-убедително. Съобразно чл. 142 АПК законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява спрямо действащото законодателство, към момента на издаването му, а Наредба № 2 от 17.02.2015 г. е действаща към момента на издаването на обжалваната част от заповедта. В този смисъл е и практиката на съда посочена в решение № 10278 от 4.10.2016 г. по адм. д. № 8452/2015 г., постановено от тричленен състав на четвърто отделение, оставено в сила от петчленен състав с решение № 1058 от 26.01.2017 г. по адм. д. № 13261/2016 г. на Върховния административен съд. Освен това в заключението на вещото лице Г. Л. само е споменато, че част от заявения за подпомагане парцел попада извън допустимия слой, без да е посочена и обоснована причината за това. Така необоснованите изводи не са убедителни. При правните си изводи съдът съобрази, че част от обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните е незаконосъобразна, относно четирите парцела, както следва: За БЗС № 02837-16-1-1 с площ от 7,23 ха, намиращ се в землището на гр. Б., заявен като постоянно затревена площ с определена недопустима площ от 0,26 ха жалбата е основателна за 0,11 ха, като в останалата си част до 0,26 ха тя е неоснователна. Тези 0,11 ха следва да се изключат от недопустимата площ, защото върху тях не са установени налични елементи, които да изключват частта от парцела от допустимата за подпомагане площ. За БЗС № 02837-19-1-1 с площ от 3,63 ха, намиращ се в землището на гр. Б., заявен като постоянно затревена площ, в отговора на възражението е посочена 0,10 ха недопустима площ. Жалбата се явява основателна до размера на 0,02 ха, които следва да се включат в допустимата за подпомагане площ, представляващи малък участък по северната граница на парцела, който не е зает от горска растителност. В останалата си част за разликата от 0,02 ха до 0,10 ха жалбата е неоснователна. За БЗС № 36124-215-2-1 с площ 0,12 ха, намиращ се в землището на с. К. Д., община П., заявен като постоянно затревена площ. Площта на целия парцел е изключена от допустимия слой. При дешифрацията на ЦОФК от 2013 г. е установено, че във физическия блок има пасища и ливади, оградени от горска растителност Пасищата са достъпни от северната и от западната им страна. През 2013 г. и през 2016 г. заявеният парцел представлява пасище, без недопустими елементи, поради това той трябва да бъде включен изцяло с площта си в допустимия слой. Жалбата е основателна относно площта на целия парцел. За БЗС № 36124-3-1-1 с площ от 0,10 ха, попадащ в землището на с. К. Д., община П., заявен като постоянно затревена площ и по мерки СЕПП и НР2, жалбата е също основателна. Определената площ от 0,03 ха за недопустима е без извършването на теренна проверка. В отговора на министъра на земеделието и храните на възражението срещу този парцел няма отбелязване, а същият е заявен по посочените мерки за подпомагане. Целият парцел попада във физически блок ...4-3, а границите на слоя са без промяна, поради което не се доказва основанието му за изключването на тази част от допустимия слой. Жалбата на дружеството относно този парцел е изцяло основателна, като площта от 0,03 ха следва да се включи в специализирания слой за 2014 г. По така изложените съображения обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните в тази й част, относно тези четири парцела, следва да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази установеното от съда относно частите от четирите парцела, които трябва да се включат в слоя площи допустими за подпомагане за 2014 г., а така също и чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Твърдението в жалбата на "Л. М." ООД, че е допуснато нарушение, защото дружеството не е било уведомено за извършените теренни проверки е неоснователно. Теренните проверки са различни от проверките на място и те се извършват от местните структури на Министерството на земеделието, храните и горите, без да има задължение за тях да се уведомяват заявителите. С оглед на изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се уважи, съобразно уважената част от жалбата и отхвърли за останалата част. От данните по делото се установява, че дружеството е внесло държавна такса в размер на 50 лв., заплатило е депозит за вещо лице в размер на 500 лв. и по договора за правна защита и съдействие - 700 лв. Общият размер на направените разноски е 1250 лв. Съобразно уважената част от жалбата Министерството на земеделието, храните и горите следва да му заплати разноски в размер на 210 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение