Решение № 12274 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2023 г.

да бъде демонтирано помпеното оборудване от изграденото и оборудвано водовземно съоръжение ТК, намиращо се на обект Производство на бетонови и варови разтвори и бетонови изделия, гр. Съединение, както и

да бъде създадена техническа възможност за пломбиране на устието на водовземното съоръжение, за което да бъде уведомена писмено БДИБР. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Рубикон Бетон ЕООД, срещу Предписание КД-03-95/ 01.06.2022г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район- гр.Пловдив. За да стигне до този правен резултат, съдът е установил, че административното производство е започнало по подаден сигнал относно закононарушение. По повод сигнала е извършена проверка на 25.05.2022г. от експерти от Дирекция Контрол при БДИБР. Длъжностите лица са овластени със Заповед РД-03-310 от 09.12.2021 г. на директора на БДИБР да извършват проверки, да съставят констативни протоколи и да дават задължителни предписания. В хода на извършената в присъствието на управителя Кърджалийски проверка е констатирано изградено и функциониращо водовземно съоръжение тръбен кладенец за водовземане от подземни води. Установено е, че в момента на проверката помпата работи и се водовзема подземна вода и че няма монтирано измервателно устройство за отмерване на добиваното количество подземна вода. Водата от тръбния кладенец се използва за нуждите на бетоновъзела. На мястото е засечена и тръба с размер Ф300, чрез която се заустват производствени води и дъждовни води от производствената площадка на дружеството в левия ръкав на река Потока, където е установено и наличието на отпадъци от производствената дейност, за което има съставен Констативен протокол 0011614 от 20.05.2022 г. от експерти на РИОСВ Пловдив. Установено е, че за Рубикон Бетон ЕООД няма издадени от директора на БДИБР Пловдив разрешителни за водовземане от подземни води и за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект , както и подадени документи за регистриране на водовземно съоръжение към датата на проверката от 25.05.2022 г. Констатирано е, че на 15.06.2022г. има подадено заявление за получаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение и на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващ обект. Съдът при цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно изискването на чл.168 ал.1 от АПК е приел, че същият е издаден от компетентен орган. Актът бил издаден в изискуемата писмена форма и е мотивиран. Не се констатирали допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд, след като е анализирал приложимите правни норми е счел, че правилно е приложен и материалния закон. В заключение съдът е приел, че оспореното предписание е издадено при липса на отменителни основания, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК жалбата била отхвърлена. Съдебното решение е ПРАВИЛНО. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти и тяхната взаимна връзка, както и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на басейновата дирекция, който на основание разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите е компетентен да прави предписания по Закона за водите по отношение на дейностите. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Предмет на проверка в първоинстанционното производство са задължителни предписания на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", дадени в производство по чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите в резултат на проверка, извършена по подаден сигнал. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че административният акт е издаден от материално- компетентен административен орган при условията на чл. 155, ал. 2, т. 22 от Закона за водите. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на регионално ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон за осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 от ЗВ. Административният акт е в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му чл. 155, ал. 1, т. 22 вр. чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал материалния закон. Правилно съдът е приел, че предписанията имат задължителен характер, тъй като при неизпълнение дадените предписания на контролните органи е предвидена съответна санкция, съобразно изричната разпоредба на чл. 200 ал.1, т. 31 от ЗВ. Оспореното Задължително предписание от 01.06.22 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е издадено на база резултатите от извършена проверка на контролен орган от експерти при БДИБР по сигнал на заинтересовани лица във връзка с извършено закононарушение. Резултатите от проверката са обективирани в съставения от експертите констативен протокол от 25.05.1922г. Издаденото задължително предписание е въз основа на възприетите изцяло от административния орган констатации от извършената проверка, във връзка с безспорно установеното неправомерно водовземане от подземни води, без разрешително за водовземане и в нарушение на чл. 44 ал. 4 и ал. 5 от ЗВ. Съдържанието на предписанията е изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на административния орган. В административното производство и в първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства, с които да се оборят фактическите установявания на административния орган. По отношение на твърдението на касатора, че доколкото при прехвърлянето на собствеността на недвижимия имот, в рамките на който се установява съоръжението за водовземане, помпената станция е съществувала и предприятието е предполагало, че има издадено разрешително при условията на ЗВ, съдът намира, че незнанието на закона не извинява никого. Освен това е констатирано, че на помпеното съоръжение няма монтирано измервателно устройство, каквото едно изрядно съоръжение, регистрирано по надлежния ред, логично би следвало да има. Собственикът е могъл и е бил длъжен да направи проверка защо това е така. Обстоятелството, че касационният жалбоподател след проверката и издадените предписания е подал заявление за издаване на задължителните разрешителни по ЗВ, не го освобождава от задължението да се съобрази и да изпълни предписанията заложени в писмо с изх. КД-03-95 от 01.06.2022г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Доказано е, че към датата на проверката издадени разрешителни за дружеството няма. Настоящата съдебна инстанция не намира и че т.1 и т.2 от процесните предписания си противоречат. Те са съвсем логично свързани и изпълними. Установено е, че дружеството че дружеството е изградило съоръжения за водовземане и заустване на производствени води в разрез с изискванията на закона и поради това същото дружество следва да отстрани резултатите от незаконната си дейност. Касационната жалба е неоснователна по изложените от нея съображения като решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не претендира разноски.