Решение № 6441 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез юрк. Г. Иванов, против решение 271/16.01.2023 г., постановено по адм. дело 3189/2022 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която Агенцията е осъдена да заплати на "Неохелт" АД обезщетение в размер на 530 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20190419210922/22.04.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, както и разноски в размер на 775 лева. Излагат се твърдения за недопустимост и неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.2 и 3 АПК. Касаторът счита, че е налице друг специален ред за присъждане на обезщетение, поради и което ЗОДОВ в конкретния случай е неприложим. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответната страна "Неохелт" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Н. Николов, чрез адв. Ж. Йолов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната част от решението Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Неохелт" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Н. Николов, обезщетение в размер на общо 530 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20190419210922/22.04.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията и са присъдени разноските в производството пред административния съд. С останалата част от решението съдът отхвърлил исковата молба на "Неохелт" АД за разликата над 530 лева до пълния размер на иска от 1030 лева като неоснователна. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. С оспорената част от решението АССГ приел за установено, че ищецът е извършил разход в размер на 500 лева за заплащане на възнаграждение за адвокатско представителство пред Софийски градски съд по образувано ТД 816/2019 г., като също така е заплатил и държавна такса в размер на 15 лева за образуване на делото, както и 15 лева за образуване на дело пред Софийски апелативен съд т.е. доказан е разход в размер на 530 лева, който представлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като е приел, че отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър. Установено е и наличие на причинно-следствена връзка между причинената вреда и отменения административен акт. Обжалваната част от решението е правилна. Не са налице сочените касационни основания. Съдебният акт в оспорената му част е постановен след обсъждане на относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е приложен законът. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1/ и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията /В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. До изричното изменение на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и добавянето на алинея 6, нормативната уредба и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Отделен въпрос е дали тя е съобразена с ГПК. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ, а той подлежи именно на разглеждане именно от административните съдилища, които в случая трябва да осигурят достъпа до правосъдие. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът правилно е приет за доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавната такса са доказани, посредством представените документи - договор и разписка, които са били депозирани още по търговското дело, както и документ за заплатена държавна такса по гражданското дело. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК. С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Софийски градски съд и по сметката на Софийски апелативен съд. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. За пълнота следва да се посочи, че по т. 2 от Тълкувателно решение 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ? е посочено, че съгласно §14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС -ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. в сила от 15.12.2020г./ в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал 6 със следното съдържание :В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. Посоченият текст обаче показва, че с тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства, но не е решен въпросът по отношение на заварените производства. За страните по тях остава възможността да претендират заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса именно по реда на чл. 1 ЗОДОВ, още повече, когато въпросът за разноските по дадено дело вече е бил разгледан от гражданския съд. По изложените съображения обжалваната част от съдебното решение е правилна и следва да бъде оставена в сила. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва касаторът да заплати на ответника и направените пред касационната инстанция разноски, които са поискани с отговора по касационната жалба, като също така е приложен и списък по чл. 80 ГПК. Същите са заявени в размер на 400 лева, съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 04.02.2023 г., като сумата е заплатена по банков път, съгласно представеното платежно нареждане за вътрешнобанков превод от 02.02.2023 г. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание по делото е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което е неоснователно, поради това, че заплатеният адвокатски хонорар съответства на сумата, предвидена в подобни случай съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение