Решение № 3948 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11487/2017 г.

Решение № 3948 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11487/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д., чрез проц. представител адв. Х. М., против решение № 270/14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 173/2017 г. по описа на Административен съд С.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Доспатлес-2000" АД, гр. Д., против заповед № А-186/25.04.2017 г. на кмета на община Д., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Стоманобетонна подпорна стена, изпълнена по протежението на западната част на имот № 23025.110.155, попадаща частично в същия имот и попадаща частично в имот № 23025.110.25 от т. 102 до т. 110 и попадаща частично в имот № 23025.110.31 от т. 100 до т. 102" с конкретизирани в акта дължина и височина, както и "стоманобетонна подпорна стена, изпълнена в източната част на имот № 23025.110.155 и попадаща в имот № 23025.93.173". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно, в решението си, първоинстанционният съд е приел, че в оспорения административен акт липсват мотивирани фактически обстоятелства, обосноваващи противоречие на строежите с действащия ПУП, т. е. не е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ за премахването им. В този смисъл - неоснователни са касационните доводи за необоснованост и противоречие на съдебния акт с материалния закон. Липсват основания за противоречие на изградените подпорни стени в имота с ПУП, такова противоречие фактически не може да съществува, доколкото в този устройствен план се установяват регулационни граници на урегулирания имот и конкретното му предназначение. Одобреният ПУП-ПРЗ със заповед на кмета на община Д. има правната характеристика на подробен устройствен план по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ и съдържание, предписано с чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Споделят се възраженията по касационната жалба, че евентуална липса на план-схема за вертикално планиране към ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № А-547/25.11.2008 г. касае законосъобразност на тази заповед, но не обосновава извод за противоречие на изпълнените подпорни стени с влезлия в сила ПУП-ПРЗ. В тази връзка липсват каквито и да е основания да се приеме, че щом като действащият ПУП-ПРЗ не предвижда такъв строеж, то изпълнените подпорни стени около УПИ I- Автокомплекс и магазини в кв. 1, м. "Сухата ливада" противоречат на действащия план. Правилен е и изведеният от съда извод, съобразно представеното по делото разрешение за строеж, издадено по одобрен инвестиционен проект, неразделна част от който е "Проект за вертикално планиране и трасировъчен план", че не са налице и основанията за премахване на строежа, по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно установено по делото е, че за обекта "Автокомплекс и магазини" е налице издадено строително разрешение № 56/23.07.2009 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект и комплексен доклад-оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания на строежите. Част от тази документация е и проекта за вертикално планиране и трасировъчен план, приложени по делото. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ е, че проектът за вертикално планиране и трасировъчен план предвижда подпорни стени със съответните проектни коти на терените в денивилация. Съгл. чл. 152, ал. 1 ЗУТ разрешението за строеж се издава за целия строеж, предвид което правилен е изводът на съда, че процесните подпорни стени не са незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника "Доспатлес-2000" АД следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав