Решение № 1839 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2014 г.

Решение № 1839 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2749 от 2.12.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3222 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на "АГРОФРУКТ - МГ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, представлявано от Георги Димчев Мандиев, е изменен Ревизионен акт /РА/ № 261201455/29.06.2012 г., поправен с РА за поправка на РА № 1233143/24.09.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 1247/25.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 75 933,73 лв. и прилежащи лихви в размер на 15 641,19 лв. като е намалено така установеното задължение от 75 933,73 лв. на 1089,21 лв., ведно с лихвите върху тази разлика. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, а също и при съществено нарушение на процесуалните правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки на плодове и зеленчуци пир недоказване на транспортирането на фактурираните количества родово-определени стоки от обект на доставчиците до такъв на ревизираното лице; необсъждане на всички, събрани в ревизионното производство доказателства; не са съобразени многобройни съдебни решения на СЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата по ДДС и на ВАС, където ясно е казано, че без доказване на реалността на доставките, документирани с фактурите по които се претендира данъчен кредит, посоченото право не възниква. В счетоводството на ревизираното дружество не са отразени никакви разходи за транспорт, а представляващият го, както и представляващите преките доставчици са твърдели, че транспортът е извършен от получателя по фактурите. Представените в последствие пътни листа и товарителници не могат да се свържат с процесните фактури, а не са представени доказателства за специализирани камиони с хладилни камери. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което жалбата против РА в тази част се отхвърли, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "АГРОФРУКТ - МГ" ООД, чрез адв. Томова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел установеното в ревизионното производство, че доставчиците "Търговска компания-С" ЕООД, "Николета 2000" ЕООД; "Актив фрукт къмпани " ЕООД; "Денроб" ЕООД; "Мар-Ко ФРУТ" ЕООД; "Дира Фрукт" ЕООД; "МБ Корект" ООД; "Пауър Импорт" ЕООД; "Свидас" ЕООД; "Булплод" ООД, "ГОТ" ООД, ЕТ "НТТ Христо Николов" са потвърдили извършването на доставките и разполагат с технически, технологичен и кадров потенциал за осъществяване на доставките, които са документирани с редовни фактури, по които е извършено плащане. Приел е също, че ревизираното лице е представило доказателства за транспортирането на стоката, но дори и недоказването на транспортирането на стоката в случая не би следвало да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит, след като е доказано прехвърлянето на собствеността върху нея и няма нито твърдения, нито доказателства за данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или не е можело да не знае. Решението е правилно. В потвърждаващото РА решение на директора на Д "ОУИ" Пловдив, е признат установеният в ревизионното производство технически, технологичен и кадрови потенциал на доставчиците за осъществяване на доставките; плащането по тях и редовността на фактурите, както и начисляването на ДДС по тях в счетоводствата на доставчиците. В съдебното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експретиза, която е прегледала всички представени доказателства за транспортиране на стоките както от физическото лице Мариян Николов Петров, представляващ ревизираното дружество, в качеството му на физическо лице, така и на наети транспортни фирми, като експертизата е установила отразяването на разходите по издадените за транспорта на стоката по процесните фактури в счетоводството на ревизираното дружество. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата за реалността на доставките по фактурите на всеки един от доставчиците и е направил обосновани на събраните доказателства, фактически изводи, че тази реалност е доказана. Относно транспортирането на стоката са представени товарителници, пътни листа и складови разписки, както и фактури с получател ревизираното лице като получател на транспортни услуги както от физическото лице, управител на дружеството, така и от наети превозвачески фирми. Представените фактури за транспорта са проверените от вещото лице по ССЕ, което е дало заключение за отразяване на разходите по тях в счетоводството на ревизираното лице. Това прави неоснователно касационното оплакване за необоснованост на изводите за доказано транспортиране на стоката. Неоснователни са касационните оплаквания за несъответствие на представените доказателства за транспортиране на стоките с датите на процесните фактури. В тази връзка административният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, основани и на неоспореното експертно заключение, а също и на съдействието, което доставчиците на ревизираното дружество са оказали на органите по приходите за изясняване на обстоятелствата по изпълнението на доставките. В крайна сметка, съдът правилно е приел, че след като ревизиращите не са оспорили факта на предаването на родовоопределените стоки на ревизираното лице, това е решаващо за изводите че процесните фактури отразяват действително осъществени данъчни събития. При доказана реалност на фактурираните доставки, в съгласие с материалния закон административният съд е приел, че претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение