Решение № 11466 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2016 г.

Решение № 11466 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2016 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. против решение № 575 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 137/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - полицейски орган при 05 РУ "Полиция" гр. Б. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Д. К. М. против заповед № 3388зз-9/10.01.2016 г. на полицейски орган при 05 РУ "Полиция" - Б., с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд гр. Б. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта за задържане не е мотивирана. В същата подробно са изложени фактическите основания за издаването, които се допълват и от приложените в административната преписка докладни записки в т.ч. и на полицейския орган, наложил принудителната административна мярка. От събраните по делото доказателства е установено, че за жалбоподателя е ясно основанието за прилагане на принудителната административна мярка, поради което доводите за нарушение на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен е установено, че жалбоподателят в 2 ч. на 10.01.2016 г. след като забелязва кола на полицията започва да бяга и се скрива под автомобил. Отказва да излезе и да се легитимира, а при излизането му в него са открити метална резачка, 2 бр. отвертки, фенер и ръкавици. Поведението на жалбоподателя, след като вижда полицейския автомобил, бягството и укриването му, намерените в същия вещи, както и наличните данни за образувано досъдебно производство за множество кражби на жилища и избени помещения в районна представляват данни, които обосновават предположението, че има вероятност Михов да извърши престъпление. Ето защо като прави извод, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон Административен съд гр. Б. постановява правилен съдебен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,