Решение № 12499 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2016 г.

Решение № 12499 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. К. като процесуален представител, против решение № 1610 от 9.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1460/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена издадена от него заповед № РД-30-5/7.01.2015 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - З. М. С., чрез адв. Д. като процесуален представител, поддържа становище да неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Й. Я. М. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената в първоинстанционното производство заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване от З. М. С. като собственик и възложител на незаконен строеж: "едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 38 кв. м" с идентификатор 68134.1110.4.1, находяща се в гр. С., кв. Факултета, ул. "С. Я.", до ПИ с идентификатор 68134.1110.4 (стар ПИ 68134.1110.234), извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че административният орган неправилно е идентифицирал разположението на строежа спрямо поземления имот, в който е изграден, заповедта има невъзможен предмет, както и че адресатът на акта не е негов извършител или собственик. Решението е неправилно. В констативния акт № 8/9.10.2014 г., който е послужил като основание за издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, както и в нейните мотиви се съдържа подробно описание на сградата по вид, размер и местонахождение. Строежът представлява едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 38 кв. м, с посочен идентификатор по КККР на гр. С.. Разположен е в чужд имот - собственост на Й. Я. М., като част от него попада в уличното платно. Характеристиката на строежа, която го индивидуализира по вид, размери и местонахождение е изцяло потвърдена със заключението на техническата експертиза, което не е оспорено от страните и е възприето от съда. Установено е по делото, че към датата на съставяне на констативния протокол и издаване на заповедта е одобрено изменение на кадастралната карта и в границите на ПИ 68134.1110.4, който е заличен, са нанесени два имота с идентификатори 68134.1110.234 и 68134.1110.235. Видно от заключението на вещото лице сградата, предмет на заповедта, е с нов идентификатор 68134.1110.234.1 и е идентична с тази, нанесена в кадастралната карта преди изменението с идентификатор 68134.1110.4.1. Необоснован и в нарушение на материалния закон е изводът на съда, че оспореният акт има невъзможен предмет, тъй като ПИ с идентификатор 68134.1110.4 и сграда с идентификатор 68134.1110.4.1 вече не съществуват. Строежът е индивидуализиран в оспорения административен акт с точно посочване на местонахождението му и на неговия идентификатор съгласно първоначално одобрената КК. Индивидуализиран е и чрез вписване на новия идентификатор, като неправилното му посочване като стар такъв не обуславя извод за невъзможен предмет, а съставлява техническа грешка. Тази неточност не съставлява нарушение във формата, нито съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Описанието на постройката, като находяща се до имот с идентификатор 68134.1110.4 също не представлява обстоятелство, което да препятства индивидуализацията на строежа. От скицата към констативния протокол се установява безспорно, че по-голямата част от сградата е построена именно в имота с посочения стар идентификатор (нов 68134.1110.234), а част от нея е разположена на платното на ул. "С. Я.". Волята на административния орган за премахването на строежа като незаконен е ясна. Последното обстоятелство не е спорно. За строежа няма издадени строителни книжа. Той е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и затова подлежи на премахване. Не е търпим съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ с оглед времето на извършването му. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза към 1997 г. извън строителните граници е било възможно строителство на основание чл. 108 ППЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 40, ал. 2 ЗТСУ (отм.) въз основа на частично застроително решение за имота, каквото в случая не е процедирано и не е одобрено. Строежът не е допустим и по сега действащите правила на ЗУТ. Сградата попада частично в улица с о. т. 2 и о. т. 5, извън предвидените ограничителни външни линии на застрояване съгласно чл. 25 ЗУТ. Няма данни и твърдения строежът да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че адресатът на заповедта не е собственик на строежа. В административното производство такова възражение не е направено. По предвидения от закона ред не са оспорени констатациите, направени с констативния акт, поради което установените с тях обстоятелства следва да се приемат за доказани. В констативния акт и в оспорената заповед административният орган е приел, че строежът е собственост на З. М. С.. С жалбата до съда същият не е оспорил извършителството, а единствено собствеността на терена, върху който е изпълнен строежа. Обратното, в оспорването изрично е посочено, че постройката е изградена през 1997 г. от него и В. Х. З., както и че се обитава от тях и семействата им повече от 16 г. Производството по отношение на нея е прекратено с влязло в сила определение. Дори и да се приеме, че строежът е извършен само от З., то изводът на съда, че оспорващият в първоинстанцонното производство не е негов собственик не се подкрепя от данните по делото. Разпореденото премахване е насочено към констатираното незаконно строителство, което в случая е безспорно установено. Определянето на собственика на строежа като адресат на акта, вместо неговия извършител, по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на заповедта. Доводите на ответника в касационното производство С., че строежът е реализиран от друго лице не променя извода, че същият е незаконен и подлежи на премахване от него като собственик. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на З. М. С. срещу заповед № РД-30-5/7.01.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение