Решение № 10431 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. М., Б. Х. /Б. С. М./, М. Х. /М. С. М./ и Н. Х. /Н. С. М./, наследници на С. М., чрез адв. А. Самуилов против решение №475/11.03.2026г., постановено по адм. дело № 511/2025г. по описа на Административен съд - Кърджали. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основаниe по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите не са съгласни с решението на АС-Кърджали в частта, с която е определил дължимото им парично обезщетение за поземлен имот № 2, в кв.37 по плана на гр. Момчилград, [улица], представляващ дворно място, е площ 430 кв. м. и построената в него сграда. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил чл.88 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост(ППЗДС). Сочат, че за правилната оценка на претендираното обезщетение, приложение намира само и единствено чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества(ЗАВОИ). Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне, като съобрази чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл.5, ал 2 от ЗАВОИ, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Кърджали. Претендират се разноски по представен списък. Ответната страна – кметът на община Кърджали в писмен отговор чрез адв. А. Хасан счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по списък. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано след подадена жалба от М. М., Б. Х. /Б. М./, М. Х. /М. М./ и Н. Х. /Н. М./, в качеството им на наследници на С. М., действащи чрез адв. А. С. срещу Заповед №РД-19-518/23.07.2025 г., на кмета на община Момчилград. Със заповедта, кметът на община Момчилград определил парично обезщетение в размер на 14 558 лева на наследниците на С. М. (С. Х.), починал на 10.01.2002 г. в град Бурса - Република Турция, за поземлен имот № 2, в кв.37 по плана на гр. Момчилград, с адрес [улица], представляващ дворно място с площ 430 кв.м. и построената в него сграда, с площ от 132 кв.м., описан в Акт № 561 от 24.08.1978 г. за държавна собственост. Първостепенният съд е счел жалбата за основателна досежно определения от кмета на общината размер на обезщетението за изплащане на наследниците на С. М. и със своя съдебен акт е изменил това обезщетение, като го е увеличил от 14 558 лева на 18 657,43 лева, в Евровата равностойност на тази сума. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено следното: С Указ №1517 от 14.10.1977г. на Държавния съвет на НРБ, наследодателят на жалбоподателите е бил лишен от българско гражданство, като е постановено и отнемане на цялото му имущество в полза на държавата. Съответно, за имота, собственост на С. М., представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 132 кв.м. и дворно място с площ 430 кв.м., в кв.37 по РП на гр. Момчилград, находящ се на [улица], бил съставен и Акт № 561 от 24.08.1978 г. за държавна собственост на недвижим имот. Установено било още, че същият имот бил продаден по реда на Наредбата за държавните имоти през 1980 и 1981г. Съдът е констатирал, че с молба от 12.09.2024 г., М. М., в качеството му на наследник на С. М., е поискал от кмета на община Момчилград, на основание чл. 7 от ЗАВОИ, както и Наредбата за приложение на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. върху описания по-горе имот. В процедурата, разписана в ЗАВОИ и Наредбата за приложение на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, след направена оценка на стойността на имота по метода на пазарните аналози от лицензира оценител, и предвид на факта, че същият имот не можел да бъде възстановен поради продажбата му, както и че липсвал друг равностоен недвижим имот, кметът на община Момчилград издал оспорената пред АС-Кърджали Заповед №РД-19-518/23.07.2025 г., с която наредил да се изплати парично обезщетение в размер на 14 558 лева на наследниците на С. М.. Решаващият съд е допуснал изготвянето на две съдебно-оценителни експертизи за определяне на цената, по която държавата към 23.07.2025 г. продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид, с оглед правилното определяне на размера на парично обезщетение за процесния имот. Приел е първоначалната експертиза, по която според заключението на вещото лице, паричното обезщетение за конфискувания имот възлиза общо на сумата в размер на 72 843 лева. Назначил е и допълнителна експертиза, в която е поставил задача на вещото лице да определи цена за процесния поземлен имот, като съобрази разпоредбите на Глава VІІ, Раздел І от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост. Според заключението по допълнителната експертиза, стойността на отнетото от С. М. имущество в полза на държавата, недвижим имот - едноетажна жилищна сграда и земя, възлизала на 18 657.43 лева. Приемайки, че това е правилната и справедлива цена на недвижимия имот, в съответствие с разпоредбата на чл.88 от ППЗДС, съдът е изменил Заповед №РД-19-518/23.07.2025 г., като е определил обезщетение за наследниците на С. М. в размер на 18 657.43 лева. Постановеното съдебно решение е неправилно. Спорът между страните е само и единствено по отношение размера на дължимото за поземлен имот № 2, в кв.37 по плана на гр. Момчилград, [улица], представляващ дворно място с площ 430 кв. м. и построената в него сграда обезщетение. Според чл. 15, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗАВОИ конфискуваните недвижими имоти и недвижимите имоти, които се дават в обезщетение, се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на връщане продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. По тези цени се оценява и конфискуваният имот в случаите, когато се определя дължимото парично обезщетение. Тълкувайки тази правна разпоредба, се налага изводът, че при определяне на паричното обезщетение следва да се преценят само сделките, по които продавач е държавата и купувач е гражданин с предмет на сделката недвижим имот - собственост на държавата, със сходни характеристики на оценявания имот. Правилно съдебният състав е назначил съдебно-оценителна експертиза за определяне на цената, по която държавата към 23.07.2025 г. продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. Погрешно обаче съдът е счел, че следва да постави и допълнителна задача към вещото лице с цел установяване стойността на недвижимия имот по реда на чл.88 от ППЗДС. Тук приложение намира само и единствено чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. Разпоредбата е императивна и в съответствие с нея единственият начин за определяне на дължимото обезщетение на конфискуваните имоти е този, посочен в Наредбата, т. е. по цени, по които държавата към момента на връщането, респективно към обезщетяването, продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. Други методи за оценка на обезщетението не следва да се ползват. Още по първата експертиза вещото лице е подходило правилно и дало мотивирано заключение за стойността на поземлен имот № 2, в кв.37 по плана на гр. Момчилград, [улица], представляващ дворно място с площ 430 кв. м. и построената в него сграда, като е съобразило изискванията на чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. В това заключение вещото лице е изследвало сделките, при които страна е държавата, и при които се продават държавни имоти на граждани, както изисква цитираната разпоредба от Наредбата. В заключението си посочва, че стойността на земята е оценена като е съобразена сделка, при която държавата продава на гражданин – продажбата на държавен ПИ 20746.503.1594, гр. Джебел, с площ 50 кв. м, парцел част от УПИ XVIII, и я определил на 53.10 лева на кв.м. Съответно, посочило е, че това е стойността само на земята за процесния имот. Предвид липсата на продажби на недвижими имоти, представляващи жилищни сгради на територията на област Кърджали в периода в периода 2020год. до датата на изготвяне на експертизата - 11.12.2025 год., пазарната стойност на едноетажна масивна жилищната сграда, със застроена площ 132 кв.м. е била определена от вещото лице посредством Разходен метод. Вещото лице е посочило, че стойността на сградата е в размер на 50 010 лева. Според заключението, общото парично обезщетение за земя и сграда за конфискувания недвижим имот, описан в Акт 561/24.08.1978 за държавна собственост на недвижим имот, възлиза на 72 843 лева или съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България - 37 244 (тридесет и седем хиляди двеста четиридесет и четири) евро. Това е и справедливата цена, отговаряща на критериите, разписани в чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. Противно на изводите на първоинстанционния съд, именно обезщетението в размер на 72 843 лева, съответно 37 244 евро по Закона за въвеждане на еврото в РБ, каквато е определило с първото заключение вещото лице, съответства на законовите изисквания и следва да бъде изплатено на наследниците на С. М.. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото с оглед изяснената от първоинстанционния съд фактическа обстановка решено по същество. С оглед така изложените мотиви, Заповед №РД-19-518/23.07.2025 г. следва да бъде изменена в частта за определеното парично обезщетение на наследниците на С. М. М. (С. Х.), за поземлен имот № 2, в кв.37 по плана на гр. Момчилград, находящ се на [улица], като се определи увеличи в размер на 72 843 лева или съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България - 37 244 (тридесет и седем хиляди двеста четиридесет и четири) евро. При този изход на спора, в полза на касаторите - М. С. М., Б. Х. /Б. С. М./, М. Х. /М. С. М./ и Н. Х. /Н. С. М. /се дължат направените пред Върховен административен съд разноски. Те са са поискани и доказани в размер на 2 203.16(две хиляди двеста и три евро и 16 евроцента) Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение