Решение № 1531 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2014 г.

Решение № 1531 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Минко Иванов Минков с адрес гр. Пловдив против решение № 1436 от 16.06.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 3795/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 355 /номерът е 335/ от 14.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5808134405/ПР-1239/17.07.2013 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора срещу цитираното решение, отхвърлящо жалбата му срещу разпореждане за спиране на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.06.2013 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Мотивите на административния орган са, че при преглед на административната преписка и служебна проверка във връзка с нея са спорни въпросите относно осигурителния стаж и осигуряването на жалбоподателя към момента на отпускане на пенсията, които въпроси са от съществено значение при преценката дали е правилно отпусната. Съдът, след анализ на приложимата уредба е възприел тези мотиви за съобразени с материалния закон при годна материална предпоставка за издаване на разпореждане за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 95 КСО в приложимата редакция ДВ бр. 99/2009 г. в сила от 1.01.2010 г. урежда хипотезите в които длъжностното лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ може да издаде разпореждане за спиране на пенсията. В случая органът се позовава на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 във връзка с чл. 96 КСО с мотивите, че са налице обстоятелства, поставящи под съмнение наличието изначално на правото на пенсия, което налага изясняване на осигурителния стаж и такива действия са предприети. Конкретната хипотеза правилно е приета и от административния съд за годна материална предпоставка за постановеното спиране макар и не в изрично посочените в чл. 96 КСО случаи. Правилно е отчетено, че спирането, макар и да нарушава временно правата на жалбоподателя е в допустим от закона обем с оглед охрана на обществения интерес поради което административният акт е законосъобразен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение