Решение № 451 от 26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 461/2009 г.

Решение № 451 от 26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 461/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане по чл. 420, ал. 2 НПК от осъдения Р. Е. Г. от Плевен, в момента в затвора Плевен, с което се претендира отмяна на въззивно решение № 223 от 27.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 242/2009 г. на Плевенския окръжен съд поради наличие на основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и оправдаване по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от процесуалния му представител служебния му защитник адв. Н. Д. от САК. Върховният касационен съд разгледа искането съобразно правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 141/05.03.2009 г., постановена по НОХД № 3835/2008 г. на Районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Р. Е. Г. от Плевен е ангажирана за извършена на 11 срещу 12.09.2008 г. в Плевен, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление кражба на две акумулаторни батерии от два леки автомобила и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК и при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразност и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането от осъдения Г. се навеждат наново оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, за неправилно приложение на материалния закон, включвайки и оплакване за явна несправедливост на наложеното му общо наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК с искане към касационната инстанция за оневиняване по предявеното му обвинение, алтернативно по искане на служебната му защита, подкрепено и от осъдения - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО: Внесеното в районния съд обвинение срещу подс. Г. не е налагало назначаване на служебна защита, а и такава не е била поискана от него, нито пък съдът е приел, че е необходима за постигане и с помощта на защитник на подсъдимия на обективната истина по делото. Недоволен от първоинстанционната осъдителна присъда, Г. я е обжалвал и с оплакването, че не му е била осигурена такава защита. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да установи дали той може да си позволи такава, а така също не е отчел, че по време на въззивното производство той е бил задържан, макар и по друго наказателно производство. Вярно е, че осъденият не е направил изрично искане за назначаване на служебен защитник, но той е бил задържан под стража и задължение на съда е било да го уведоми за правото му на защитник и дали може да си позволи да си наеме такъв, като съобразно нуждите на правосъдието прецени наново дали за правилното разглеждане и решаване на делото не е необходимо назначаването на служебен защитник, който да помогне на подсъдимия в защитата му и анализа на доказателствените материали, както и за правилното приложение на материалния закон, а така също и с оглед избиране на съответна защитна позиция по делото. Като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения и искането му за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд е основателно. Постигането на този резултат по делото обезмисля обсъждането на останалите оплаквания на осъдения в искането му, които са свързани със съществото на делото и по които окръжният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК