Решение № 7767 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12654/2019 г.

Решение № 7767 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12654/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Шенджи, [гражданство], чрез процесуалния му представител адвокат Б. М., против решение № 5395/16.08.2019 г. по адм. дело № 8266/2018 г. на Административен съд-С. град, 42-ри състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1760/18.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Шенджи, [гражданство], против решение № 1760/18.07.2018 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направила извода, че в случая са съобразени, както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което приел, че жалбоподателят не е напуснал страната си по произход поради преследване и страх за живота си. Констатирана е липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в родината си, от кръга на посочените в този нормативен текст. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на трите интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания и не е коментирал поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото писмени доказателства. Отчетено е, че на 07.09.2016 г. чужденецът А. Х., [гражданство] е подал молба за международна закрила в Република България, като на 12.09.2016 г. желанието на чужденеца е заявено лично от него, на която дата е регистриран с имената А. М., [гражданство]. Образуваното производство е спряно, тъй като органът установил, че чужденецът самоволно е напуснал центъра, в който е бил настанен без за това да уведоми ДАБ. Впоследствие кандидатът е приет от Унгария в България, като страна компетентна да разгледа молбата му за закрила. При възобновяване на производството чуждият гражданин е заявил, че имената А. М. и представената сирийска карта са фалшиви, твърди, че е [етнос] и представя лична карта на името на Т. Шенджи, [гражданство]. Проведени са три интервюта, като според разказа му и регистрационния лист, жалбоподателят е [гражданин], с етническа принадлежност - [етнос], вероизповедание - [вероизповедание], [семейно положение]. Твърди, че е напуснал Република Турция през 1993 г. нелегално за Ирак, където останал да живее 23 години, тъй като през 1992 г. е бил арестуван в гр. М. по обвинение, че е помагал на Кюрдската работническа партия /ПКК/. Посочил е, че след като отишъл в Ирак през 1993 г. станал член на ПКК до 1998 г., когато напуснал доброволно, но други членове го притеснявали и го наричали предател, поради което не можел да остане да живее в Ирак. Твърди, че не може да се завърне и в страната си по произход, тъй като бил издирван от официалните власти, за да отбие задължителната си военна служба в армията и защото турските власти знаели, че е бил член на ПКК. Посочил е, че е бил регистриран и признат за бежанец от службата на ВКБООН, като след изискана справка от органа е установено, че в представения регистрационен формуляр на ВКБООН е записано лицето Ш. С. М. Аеса, основен кандидат на четиричленно семейство, чиито имена не съответстват на заявените от кандидата - Т. Шенджи. Заявил е, че при заминаването си от Ирак през 2016 г. искал да стигне до Швеция, където живеела сестра му. Декларира, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. По отношение на членството му в ПКК сам заявява, че се е отказал доброволно и след това не се е занимавал в политика. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на трите интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Още повече, че пред ДАБ кандидатът се е представил с четири различни самоличности и при интервютата дава противоречива информация. [гражданин] не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция, като основно се позовава на това, че не е отбил задължителната си военна служба, което от своя страна не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Наличието на даване на невярна информация не позволява безусловно кредитиране на бежанската история и поставя под съмнение достоверността й, както и влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 13 ЗУБ. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Т. Шенджи, съпоставени с последващото му поведение след нелегалното влизане в България, доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Ирак изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Република Турция. В рамките на административното и съдебното производство са представени няколко справки за обществено-политическия живот, икономиката, актуалната обстановка в Република Турция и спазването на човешките права. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Пред настоящата инстанция е представена справка, актуална към 15.05.2020 г. и в нея е посочено, че турският парламент е приел първия пакет от съдебни реформи през м. ноември 2019 г., който съдържа промени, включително закони, обхващащи свободата на изразяване, паспорти и закрила на децата. По отношение на [етнос], какъвто е и жалбоподателят, президентът на Турция е заявил, че в правителството му има висши държавни служители, които са кюрди, като изрично е посочил, че това са двама вицепремиери и заместник-председателят на представляваната от него партия. Във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 /анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд/. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Обстановката в страната на произход на Т. Шенджи не разкрива степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение