Решение № 4192 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9528/2019 г.

Решение № 4192 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9528/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Добрев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Балачев, срещу решение № 963/16.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3277/2018 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с доводи за неправилност и наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди всички събрани гласни и писмени доказателства и наведените доводи за незаконосъобразност на процесната заповед и неспазване на целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски. Ответникът по касация – главният директор на ГДИН, чрез процесуалния си представител в писмения си отговор и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, с която на младши инспектор М. Добрев – надзирател I степен в Затвора гр. Варна, на осн. чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. второ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1, 2 и 4, т. 8 и т. 13 вр. чл. 195, ал. 2 и чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР вр. чл. 13, ал. 2, т. 4, предл. трето ЗИНЗС е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. След като е обсъдил събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: М. Добрев е заемал длъжността надзирател I степен в Затвора гр. Варна, I категория, считано от 20.11.2017 г., награждаван е с писмена похвала и има наложено едно дисциплинарно наказание в периода от постъпването си в затвора до уволнението. Като постови надзирател на пост № 6 е имал задължения, утвърдени със заповед на началника на Затвора гр. Варна от 09.03.2018 г., вкл. да регистрира писмено и да докладва всяка нередност; да наблюдава поведението на лишените от свобода в района на поста, както и прозорците на спалните помещения, към които има видимост; когато няма служител на входния КПП на затвора откъм ул. "Тролейна" да контролира и пропуска през бариерите МПС и лица само като се убеди в самоличността им, а ако това е невъзможно – да сигнализира дежурния главен надзирател и да изпълнява указанията му. Със заповед рег. № Л-3196/19.07.2018 г. на главния директор на ГДИН, изменена със заповед рег. № Л-3652/20.08.2018 г. /в частта по т. 5 и заповед рег. № Л-4030/13.09.2018 г. /в частта по т. 4 е образувано дисциплинарно производство срещу Добрев и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да извърши проверка на данните в справка вх. № 9736/19.07.2018 г., да установи има ли нарушение на служебната дисциплина от страна на младши инспектор Добрев и да изготви становище относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Държавният служител е запознат със заповедта и актовете за нейното изменение срещу подпис. В хода на дисциплинарното производство комисията е отправила покана за писмени обяснения, каквито са дадени; изискана е кадрова справка и длъжностна характеристика за държавния служител; приложен е Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието; събрани са писмени доказателства – протоколи от разчитане на записи от охранителни камери, докладни записки, инструкции, ежедневни ведомости, постова книга, графици и др., подробно описани в обобщената справка рег. № 2159/14.09.2018 г. Установено е, че на 18.07.2018 г., около 20. 00 ч. пред сградата на Затвора гр. Варна е задържан от служители на ОДЗ на МВР – Варна изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" И. Маринов, който неправомерно е бил пуснат /в условията на системност/ от дежурния по график мл. експерт Н. Тонев – командир на отделение в Затворническо общежитие "Варна", като към случая/ите са съпричастни и младши инспекторите М. Добрев и С. Петров – надзиратели в Затвора гр. Варна. По случая е образувано досъдебно производство № 104/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСО) – Варна, а държавните служители са задържани. Установените факти се потвърждават от снетите писмени обяснения от лишените от свобода И. Маринов, Л. Маринов и В. Иванов и тези на служителя М. Добрев. Заключението на Комисията е, че като държавен служител на длъжност надзирател в Затвора гр. Варна, I категория, назначен в наряд при изпълнение на служебните си задължения, като постови на пост № 6 М. Добрев не е изпълнил основни задължения и задачи, без писмено разрешение на началника на затвора, лично и самоволно е пропуснал на 31. 05; 02. 07.; 10. 07.; 14. 07 и 18.07.2018 година лишените от свобода И. Маринов и Л. Маринов през желязната портална подвижна врата КПП "Бариера", контролирана от него чрез ел. бутон механизъм, без да е уведомявал главния надзирател, а деянието е станало достояние на други лица и на цялото общество посредством електронни и печатни издания; деянието е извършено при превишаване на власт и използване на служебно положение, с което е позволил на И. Маринов и Л. Маринов в качеството им на лишени от свобода да нарушат изолацията, наложена им с наказанието. Приела е, че с действията си държавният служител от ГДИН е нарушил чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 20 и чл. 40, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС, чл. 293, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 294, т. 6 и чл. 297 и чл. 312, т. 1, т. 5 и т. 8 ППЗИНЗС; Инструкцията за задълженията на пост № 6; чл. 3, т. 1, т. 4, т. 9 и т. 10, чл. 4 – чл. 6, чл. 13- чл. 15, чл. 21, чл. 22, чл. 37, чл. 74 и чл. 100 от Етичния кодекс на държавните служители от ГДИН, както и задълженията си по длъжностна характеристика, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1, 2 и 4, т. 8, предл. 1 и 2 и т. 13 ЗМВР, за което предлага да му се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На 26.09.2018 г. е изготвена покана за даване на писмени обяснение от Добрев, която му е връчена на 03.10.2018 г. В писмените си обяснения, депозирани на 04.10.2018 г. той поддържа, че за периода от 30.05.2018 г. до 18.07.2018 г. е бил на пост № 6, като задълженията му на поста са да наблюдава и следи вътрешния двор, където са настанени лица на общ режим на изтърпяване на наказанието. От този пост нямал видимост към ТПО, където е настанен И. Маринов. За да се излезе от общежитието, първоначално следва командирът на същото /Тонев/ да отвори вратата, след което лицето минава през пост № 9, пост № 1, след което стига до пост № 6. Сочи, че за пропускането на лишения от свобода е получил обаждане от командира на ТПО, който е уважаван служител, поради което е решил, че той е уведомил дежурния главен надзирател /ДГН/ и не сметнал за нужно лично да уведомява ДГН. Излага доводи, че между 17 и 18 ч. от ТПО през постовете се движат лишени от свобода, които работят на външни обекти, същите се прибират по това време. След като получил обаждане от Тонев не счел, че това движение /движението на И. Маринов/ е нерегламентирано. На 12.10.2018 г. е издадена заповед № Л-4367, с която главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на осн. чл. 13, ал. 2, т. 6, чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. чл. 194, ал. 2, т. 3, и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от ЗМВР е наложил на Добрев дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 31.10.2018 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл. 204 от ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС - главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията", който е овластеният от закона административен орган да награждава и наказва служителите на ГДИН и териториалните й служби, включително и затворите; при спазване на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство. Приел е, че актът е постановен в законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите, установени в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР - посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установява спазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, поради което е отхвърлил, като неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушение в този смисъл. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарно наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 2 години от извършването му. Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието «откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че обобщената справка рег. № 2159, заедно с материалите от дисциплинарното производство, е постъпила при ответника на 18.09.2018 г., а оспорваният административен акт е издаден на 12. 10. с. г., поради което не е налице нарушение на чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Посочил е още, че е спазено процесуалното правило на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В хода на цялото дисциплинарно производство са гарантирани правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, служителят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство лично, срещу подпис, отказал е да ползва помощ от колега при защитата си; запознат е с материалите от производството, включително и обобщената справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР; предоставена му е възможност да прави искания, бележки и възражения; връчена му е писмена покана за даване на допълнителни възражения и обяснения след запознаване с констатациите в обобщената справка и той се е възползвал от това си право; приети са и направените от него възражения. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон. Посочил е, че описанието на фактическата обстановка е подведена под релевантния материален закон. Съдът е обсъдил и отхвърлил, като неоснователни възраженията на Добрев, че: 1. той е пропуснал лишения от свобода И. Маринов след разрешение на командира на отделението /Тонев/; 2. основание за пускането на лишен от свобода да напусне пенитенциарното заведение е обаждането на Тонев по телефона, поради което се касае за изпълнение на неправомерна заповед; 3. пропускането на лишените от свобода е станало в изпълнение на служебните му задължения, но в ППЗИНЗС изрично е определен редът за пропускане на лишени от свобода на оформените пунктове в затвора, а този ред не е бил спазен; 4. за излизанията на лишените от свобода е уведомен дежурния главен надзирател; 5. че е налице устна заповед; 6. че в периода от 17 до 18 ч. се прибират лишени от свобода, които са работили на външни обекти, а И. Маринов също работи на външен обект, поради което не му направило впечатление, че има нарушение и 7. че е нямал вменените му с оспорения акт задължения относно пропускането на лице на територията на затвора. Като отхвърлил възраженията съдът приел, че жалбоподателят е бил наясно, че пропуска извън територията на затвора лишени от свобода, без за това да е налице писмен акт, като по този начин се нарушава изолацията им, което е и предпоставка за извършване на противоправни деяния, като дава възможност на лишените от свобода да се ползват от права, които не им се полагат с оглед постановената присъда. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че наложеното наказание е несъответно на извършеното нарушение. Извършеното представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което следващото се наказание е именно "дисциплинарно уволнение". Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията, направени пред решаващия съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационна основание. В случая съдът от първата инстанция е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди приетите по административното дело доказателства и не е обсъдил наведените доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. От първоинстанционния съд са обсъдени всички относими към спора доказателства, въз основа на които фактическата обстановка е правилно установена. Касаторът не сочи кои точно доказателства не са взети предвид, което да има за последица неправилност на фактическите установявания. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не е нарушил общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Разгледани са всички възражения на жалбоподателя свързани с наличието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК – неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, на материалния закон и на целта на закона и е отговорено на тях. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му, органът по чл. 204, т. 3 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Решаващият съд обосновано е приел, че конкретното деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронва престижа на службата и е станало достояние на широката общественост чрез наложените мерки за процесуална принуда, коментар в медиите, образуваното и водено досъдебно производство. Под "престиж на службата" следва да се разбира именно авторитетът на служителите на МВР пред обществото. След като установеното дисциплинарно нарушение е тежко, санкционирането му с дисциплинарно наказание уволнение е задължително. Наложеното наказание не е несъразмерно тежко. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Правилен е извода на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски, поради което такива след да му се присъдят в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение