Решение № 8735 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2013 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище (в жалбата непрецизно е изписано Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, представлявана от и. д. директор Валентина Михайлова Антонова, съгласно заповед № ЧР - 5 178/30.11.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, чрез пълномощника Красимира Маркова, ст. юрисконсулт в Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище) против решение № 6/15.02.2013 г., по адм. дело № 7/2013 г. на Административен съд - Търговище. Поддържат се оплаквания, че съдебното решение е "постановено в противоречие с процесуалните норми и не отговаря на смисъла на закона", което съобразено с по-нататъшното изложение в жалбата Върховният административен съд квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - каквито са наличните и част от възможните касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК за касационен контрол на решенията на административните съдилища. Ответната по жалбата страна - Антоанета Асенова Христова, от гр. Търговище счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. Посочва, че съдебното решение следва да бъде отменено частично относно постановената отмяна на обжалваната заповед и вместо него се постанови ново решение, с което се прогласи нищожност на индивидуалния административен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба е частично основателна, но по съображения различни от изложените в нея, формирани при служебната проверка на съдебното решение по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието му с материалния закон и във връзка с чл. 4 АПК. С решение № 6/15.02.2013 г. по адм. дело № 7/2013 г. Административен съд - Търговище е отменил заповед № 4418/05.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество в законния срок, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид неприобщаването на необходими доказателства във връзка с изложените фактически и правни основания и при нарушение на чл. 58, ал. 2, т. 8 АПК. По делото е установено, че по подаденото от Антоанета Христова заявление за отпускане на социална помощ за закупуване на лекарства административният орган е издал заповед № 4418/05.12.2012 г. без да удостовери своята материална компетентност. Актът е подписан от В. Антонова с отбелязване "за директор" като в мотивите за отказа е посочено, че лицето не попада в кръга на правоимащите по чл. 16 от ППЗСП - няма инцидентно възникнал проблем, както и актуални медицински документи, доказващи инцидентния характер на здравословния проблем. Върховният административен съд възприема повечето от изводите на административния съд по преценка законосъобразността на оспорения административен акт. Законосъобразно на основание чл. 171, ал. 4 АПК с определение от 15.01.2013 г. съдът е указал на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, че по делото не се сочат доказателства за материалната компетентност на лицето, издало оспорената заповед, които не са съобразени от страната и същата не е предприела действия по саниране на така указания порок. Представените пред настоящата инстанция незаверени ксерокопия от заповеди за заместване не могат да бъдат приети като годни, допустими и относими доказателства по спора. Същите са представени в процесуално неиздържана форма и не са съобразени с предмета на спора пред касационния съд. Предмет на оспорване пред административния съд е административния акт, а пред Върховния административен съд, действащ като касационна инстанция - първоинстанционното съдебно решение. В чл. 209 АПК са формулирани синтезирано и абстрактно порочните процесуални действия на първоинстанционния съд, които изключват възникването на присъщите на съдебното решение правни последици и определят рамката на конкретните процесуални действия на съда, на базата на които касаторът може да се позове на порочност. Непълнотата на доказателствата не е сред изброените, а с разпоредбата на чл. 219, ал. 2 АПК е въведена забрана за допускане на доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Наред с това страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие и процесуално недобросъвестно поведение по окомплектоване на административната преписка и приобщаване на относимите по спора доказателства, за да касира съдебното решение. Изводът на Административен съд - Търговище, че относно заповед № 4418/05.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище не е установена материалната компетентност на органа е обоснован, но като правни последици предполага не унищожаемост поради порок във формата, а нищожност по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Постановеното връщане на административната преписка на административния орган е процесуално издържано и точно мотивирано с правилни указания по прилагането на закона.