Решение № 699 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2016 г.

Решение № 699 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от П. Й. С. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 73 от 06.04.2016 г., постановено по адм. д. № 359 по описа на Административен съд - С. З. (АС - С. З.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена да заплати на С. обезщетение в размер на 2000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване в периода 13.06.2011 г. - 01.06.2015 г. на храна, от която да са изключени свинското месо и продукти от свински произход съобразно изискванията на изповядваната от лицето религия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 8000,00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. е отхвърлен. С касационната жалба на С. съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 2000,00 лв. до претендирания размер от 8000,00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е занижен, тъй като не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - съдът не е взел предвид дългия период от време и казаното от свидетеля Х., че религията имала голяма стойност за С. Позовава се на размера на обезщетенията, присъждани от Европейския съд по правата на човека. Неправилни, според този касационен жалбоподател, са и изводите на съда, че за периода 21.08.2010 г. - 12.06.2011 не били представени доказателства в подкрепа на твърденията на С. Обръща внимание, че видно от протоколно определение от съдебно заседание, провело се на 25.11.2015 г. съдът е приел, че в периода 21.08.2010 г. - 01.06.2015 г. в Затвора - С. З. не е осигурявана храна за изповядващите религията ислям, както и на установеното от свидетеля Х. във връзка с исканията на С. да му бъде осигурена такава храна. По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на исковата му претенция изцяло и за целия период, или връщане на делото за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд. Тази касационна жалба се оспорва от ГД "ИН" в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. В него се твърди, че в първоинстанционното производство С. не е установил кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на специалната норма, за да възникне за него право на парично обезщетение. Обръща се внимание, че по делото не се съдържат категорични данни, че С. изповядва мюсюлманско вероизповедание - същият не е приобщен към исляма със самото си раждане, името му има българско звучене, не е преминал официално през ритуал за приобщаване към исляма, не е вписан в регистрите на Районното мюфтийство, като съществуват факти, които обосновават извод за противното. Акцентира се, че при постъпването в Затвора - С. З. на 27.08.2009 г. той не е заявил, че изповядва религия, различна от официалната в страната, въпреки твърдението му, че се самоопределил като мюсюлманин в края на 2007 г., началото на 2008 г. Това направил едва на 13.06.2011 г., когато писмено поискал да му се предостави храна, съобразена с религията ислям. През посочения период се е хранил с храната, осигурявана за всички други лишени от свобода в Затвора - С. З. Поддържа се становище, че С. свежда неблагоприятното засягане на религиозната си идентичност единствено до вида храна, която иска да консумира и претендира да му бъде доставяна, като се мотивира допълнително с това, че той не е провеждал срещи с мюсюлманско религиозно лице. Освен това, се твърди, че С. е получавал хранителни пратки, съдържащи свинско месо. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в осъдителната ГД "ИН" част по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността му - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касатор съдът не е установил незаконосъобразност на бездействията на служителите на затворническата администрация. По делото не било установено и доказано, че С. е приобщен към религията ислям, като този факт бил оспорван през цялото производство. В тази насока се излагат идентични доводи с тези от писмения отговор на касационната жалба на С., изложени по - горе. Наред с това, не е налице нормативно основание храната да се приготвя съобразно религията на затворниците. Прави се оплакване за несъответствие на решението с чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като съдът е дал вяра на една част от свидетелските показания, но не обсъдил противопоставимите им такива, както и представени от този касатор писмени доказателства. Отделно, при преценката на дадените от свидетеля Х. показания съдът не е съобразил, че между него и ГД "ИН" е бил налице висящ спор по ЗОДОВ. По отношение на размера на присъденото обезщетение твърди постановяване на решението в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Изразява се несъгласие и с неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД "ИН" част или намаляване размера на присъденото възнаграждение. С. не представя отговор на касационната жалба на ГД "ИН". Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Главна дирекция "ИН" се представлява в съдебното заседание от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име поддържа предявената касационна жалба и оспорва подадената от С. По същество моли жалбата на ГД "ИН" да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГД "ИН" и за неоснователност на подадената от С. жалба. Акцентира върху това, че необосновано и неправилно съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, дали С. изповядвал действително ислям. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. По основателността на жалбите настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел за установено, че в исковия период храната на лишените от свобода в Затвора - С. З. не е била съобразена с изискването на исляма за съдържанието й, като от нея не са били изключени, нито заменяни свинските продукти, както и това, че в Затвора - С. З. не е осигурявана храна съобразно различните религии на лишените от свобода. Съдът е определил, че спорът по делото се свежда до отговор на въпроса налице ли е задължение за администрацията на Затвора - С. З. да осигури на С. безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания на заявената от това лице като изповядвана религия - ислям, тоест храна без съдържание на свинско месо и свински продукти, респективно дали непредоставянето на такава храна представлява незаконосъобразно административно бездействие. Като е съобразил чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та), Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа - Препоръка № RЕС/ 2006 на Комитета на министрите от 11.01.2006 г. (т. 22.1) и съдебната практика на ЕСПЧ, първоинстанционният съд е направил извод, че отказът на затворническата администрация да осигури на лишения от свобода диета съобразно религиозните му убеждения и доколкото за тази диета е достатъчно един продукт да се изключи или замени, без да е необходимо храната да се обработва по специален начин или да се приготвят специални рецепти, следва да се разглежда като нарушаване на правото на лицето на свобода на религията по чл. 9 КЗПЧОС и чл. 10 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Нарушаването на това право, според съда, релевира незаконосъобразно административно бездействие. Съдът е изложил съображения, че администрацията на Затвора - С. З. е била длъжна след направеното от лицето искане да му осигури полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на заявената като изповядвана от него религия. За наличието на такова задължение, според изложеното в решението, необходимо и достатъчно е лицето да е заявило по съответния ред пред затворническата администрация, че изповядва религията ислям и че желае с оглед изискванията на тази религия да му бъде осигурявана полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба без съдържание на свинско месо и свински продукти. Липсата на доказателства, че С. действително и реално изповядва религията ислям, според съда, е ирелевантно, доколкото от значение е единствено заявеното самоопределяне на лицето че е мюсюлманин, че изповядва религията ислям и че следва и иска да спазва каноните на тази религия, забраняващи му консумацията на свинско месо и продукти. Съдът е приел за безспорно, че на 13.06.2011 г. администрацията на Затвора - С. З. е била уведомена за изповядваната от него религия. Изложил е съображения, че ограниченията, иманентно свързани с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, в случая не сочат на оправдателни причини за несъобразяване с правилото за ненамеса в свободата на религията, до каквото се е стигнало с отказа на администрацията в Затвора - С. З. да осигури на лишения от свобода храна, несъдържаща свински продукти съобразно религиозните му убеждения. По тези съображения съдът е направил извод, че предявеният иск се явява доказан в частта, отнасяща се за периода от 13.06.2011 г. до 01.06.2015 г. Мотивирал се е, че за този период по делото било установено по несъмнен начин, че на С. е предоставяна обща храна, съобразена само с изискванията на чл. 84 ЗИНЗС. Според състава на АС - С. З. той не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че още с постъпването в Затвора - С. З. е заявил религиозната си принадлежност, респ. че през периода 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника да му осигуряват храна, съобразена с изискванията на религията ислям. За периода от 13.06.2011 г. до 01.06.2015 г. съдът е приел, че за С. са настъпили вреди вследствие именно на установеното незаконосъобразно деяние. Ограничаване свободата на изповядване на религията, която той е избрал, чрез възпрепятстване възможността да спазва религиозните правила за хранене, неминуемо е довело, според съда, до неблагоприятно засягане, вкл. накърняване на човешкото му достойнство, усещане за глад и лишения и негативни емоционални преживявания. Мотивирал се е със събраните доказателства за неговата потиснатост, недоволство, емоционален и физически дискомфорт в резултат на това, че не са били уважени молбите му предоставяната му в Затвора - С. З. храна да не включва в състава си свинско месо и продукти от свински произход. Приел е, че наложените на С. ограничения върху правото му да упражнява религията си, вкл. и възможността да се храни съобразно изискванията на исляма, надхвърлят обичайните ограничения, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е определил при отчитане нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Като е съобразил това, вкл. характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания у С., макар и без конкретно увреждане на здравето, както и техния период от около четири години, съдът е направил извод, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 2000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за горницата над 2000,00 лв. до размера на претендираното от С. обезщетение от 8000,00 лв. за периода 13.06.2011 г. - 01.06.2015 г., както и за периода 21.08.2010 г. - 12.06.2011 г., искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според настоящия състав неправилно е прието от първоинстанционния съд, че липсата на доказателства, че С. действително изповядва религията ислям е ирелевантно, доколкото от значение било единствено самоопределянето на лицето, че е мюсюлманин, че изповядва религията ислям и иска да спазва каноните, забраняващи консумацията на свинско месо и продукти. Предвид това съдът не е изложил съображения дали е достатъчно С. да подаде молба до началника на затвора, в която да посочи, че същият се е самоопределил като мюсюлманин, или следва да докаже спазването на определена процедура, приета от самата религия с оглед установяване на горното пред обществото и институциите. Необсъдени са останали и дадените от С. в съдебното заседание на 27.01.2016 г. пояснения досежно приемането на исляма от него и следвало ли е свидетелите, пред които е станало приемането да съобщят това обстоятелство някому или някъде. По посочения въпрос е налице съдебна практика, която настоящият състав споделя напълно. Според нея, ако лицето не се е родило мюсюлманин, следва да бъдат ангажирани доказателства за настъпилата промяна на религиозната му принадлежност. Само самоопределянето му не е достатъчно (вж. в този смисъл Определение № 829 от 25.06.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд по гр. д. № 7/2015 г., IV г. о., ГК, постановено във връзка с Решение № 4805 от 25.06.2013 г. на състав на Софийския градски съд по в. гр. д. № 5078/2013 г.). От друга страна в редица решения ЕСПЧ приема, че чл. 9 от Конвенцията изброява различни форми, които може да приеме изповядването на религия или убеждения, а именно: богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Прието е обаче, че разпоредбата не защитава всяко действие, мотивирано или инспирирано от религия или убеждение, както и това, че когато едно лице упражнява свободата си на изповядване на религия, възможно е да му се наложи да държи сметка за особеното си положение. Предвид изразеното становище от състава на АС - С. З., посочено по - горе и тъй като съдът не е разпределил доказателствената тежест, и не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, неизпълнено е останало задължението му да укаже изрично на С., че не сочи доказателства, че изповядва мюсюлманската религия за исковия период, което той е следвало да установи по реда на главно и пълно доказване. Само при доказване на обстоятелството, че дадено лице изповядва религията ислям, би могло евентуално да се приеме наличието на незаконосъобразно административно бездействие, изразяващо се в непредоставяне на храна, съобразена с канона на тази религия, на лице, което я изповядва. Първоинстанционният съд не е съобразил, че с оглед извършването на преценка досежно основателността на претенцията на С. за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди и определяне на техния размер, е било необходимо да му даде указания за ангажиране на всички допустими доказателства, в това число на специални знания чрез приемане на заключение на съдебно - теологична експертиза. Без да притежава специални знания и при наличието на спор по въпроса приел ли е С. исляма, съдът е намерил за установено и доказано по делото твърдяното от него. По въпроса относно начина на приемане на исляма от лице, което по рождение не е мюсюлманин и формалното деклариране на това обстоятелство пред трети лица, съдът е следвало да вземе заключението на съдебен експерт, като на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК е имал възможност и служебно да го назначи. Като не е направил това, съставът на АС - С. З. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Именно в тази насока са и част от оплакванията на касационния жалбоподател ГД "ИН", който оспорва мюсюлманското вероизповедание на С.. В резултат на така допуснатото нарушение са останали неизяснени редица относими обстоятелства, което се явява пречка настоящият съд да разреши повдигнатите с касационните жалби въпроси, доколкото се оспорва въобще наличието на основание за присъждане на обезщетението (от ГД "ИН") и размера на същото (от С.). Основателни са и оплакванията на ГД "ИН", че съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в съвкупност. Съдът не е коментирал справката на л. 35 от първоинстанционното дело в частта, видно от която при постъпването си в Затвора - С. З. през 2009 г. С. не е декларирал религията, която изповядва, а само етническата си принадлежност - българин, както и данните от същата справка, че едва през 2011 г. подава молба, в която заявява, че изповядва ислям. В тази връзка не са обсъдени и данните по делото, че С. не се е срещал с мюсюлмански религиозни лица в исковия период, че не е правил Рамазан и липсата на такива, от които да се установи, че спазва духовните изисквания и пости на религията, която претендира, че изповядва, в това число да му се доставя храна след залез слънце в определени периоди или дни. Съдът не е обсъдил свидетелските показания дадени от свидетеля Л. във връзка с посоченото в цитираната справка, че С. е отказал да приема приготвената храна поради съдържащи се в нея свинско месо или продукти само два пъти - на 14.05.2015 г. и на 28.05.2015 г. с нарочни декларации от него. Не е коментирал и показанията на Л., предвид данните, които се съдържат по делото, че от 01.06.2015 г. С. получава храна без съдържание на свинско месо и казаното от свидетеля в съдебното заседание на 09.03.2016 г. "... оттогава (бел. на състава - 2011 г.) до ден днешен той ми изпраща храна. ... Вчера на обяд ми изпрати ребърце свинско... тази сутрин ми изпрати пастета си, който съдържаше гъше и свинско... Пастетът беше в кутия.. . Пастетът е в метални кутии" и данните по делото, вкл. казаното от С., че от 01.06.2015 г. храната в Затвора - С. З., която му се дава е съобразена с изповядваната от него религия. Наред с това, съдът не е коментирал обясненията на С., дадени по реда на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс в съдебното заседание на 27.01.2016 г. ведно с липсата на данни по време на Рамазан или в други дни той да е поискал да му са доставя храната вечер. Обясненията му е следвало да се обсъдят и ведно със справката на л. 167 от първоинстанционното дело, от която се установява, че в исковия период С. не е подавал молба с искане през месеца на Рамазан храната да му бъде предоставяна след залез слънце и липсата на данни да е връщал храна, с позоваване на забраната за ядене и пиене от изгрев до залез слънце. Основателно се възразява от ГД "ИН" и в насока, че съдът не е обсъдил показанията на Х. в светлината на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс, предвид казаното от свидетеля, че води с ГД "ИН" дело със сходен предмет. Предвид всичко изложено, делото е решено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недаване на указания на страните по разпределението на доказателствената тежест, в това число относно твърдението на С., че е приел исляма и поради необсъждането, и едностранното обсъждане на приетите писмени и гласни доказателства, вместо преценката им в тяхната съвкупност. Това е довело до постановяване на необоснован съдебен акт, който се явява и в нарушение на материалния закон. Ето защо се налага отмяната на решението изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - С. З. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания по разпределението на доказателствената тежест, евентуално да назначи експертиза служебно за установяване на релевантните за спора факти, а при разрешаване на спора следва да обсъди поотделно и в съвкупност приобщените доказателства, като посочи на кои дава вяра и на кои не, като се обоснове за това. Ако съдът се убеди, че С. действително е приел и изповядва религията ислям, следва да разгледа представените по делото седмични менюта и да вземе отношение по въпроса каква е честотата на предлагане през процесния период на свинско месо и продукти от свинско месо, който факт се явява от значение за правилното разрешаване на делото. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото като има предвид, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение