Решение № 3163 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2011 г.

Решение № 3163 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милен Карменов Николов в качеството му на ЕТ "Милен Николов", гр. Ловеч, срещу решение № 60/28.04.2011 г. по адм. дело № 304/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци /АУЗТБО/ № 81/25.10.2010 г. на кмета на община Ловеч, с който за имот в гр. Ловеч, ул. "Княз Имеретински" № 48, за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2009 г. на едноличния търговец е установено задължение за такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 2106,50 лв. и 724,09 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на АУЗТБО и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - кметът на община Ловеч, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с АУЗТБО законосъобразно са определени дължимите размери ТБО за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2009 г. на едноличния търговец в общ размер на 2106,50 лв. и 724,09 лв. за неговия собствен недвижим имот, представляващ търговски обект - бивш зеленчуков магазин № 13, находящ се в гр. Ловеч, ул. "Княз Имеретински" № 48. Имотът е придобит на 12.03.2003 г., видно от нотариалния акт, и е деклариран в община Ловеч на 30.06.2010 г. с декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. АУЗТБО е издадено от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ в приложимата редакция, като при издаването му не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Действително в оспорения акт са посочени задълженията по отделни години, без разделянето им по компоненти, но в съдебното производство посредством назначената СИЕ е проверено изчисляването на размера на всяка от трите такси върху отчетната стойност на имота и съобразно определените от ОбС промили и е установено, че същите са правилно изчислени и сборувани. Неоснователно е възражението, че ТБО е определена в двоен размер за 2008 г., тъй като при съпоставка със съобщението е видно, че едната сума се дължи за 2007 г., а в АУЗТБО е изписано погрешно срещу нея 2008 г., вместо 2007 г. Имотът попада в район, в който се предоставят всичките три услуги по чл. 62 от ЗМДТ, видно от заповедите на кмета по процесните години и приложените скици. Жалбоподателят не е искал освобождаване от таксата сметосъбиране и сметоизвозване по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч, освен това видно от договорите с концесионера и показанията на свидетелите, общината е предоставяла тази услуга на имота на жалбоподателя и ежедневно са изхвърляни наличните пред него контейнери. Съдът е анализирал свидетелските показания по делото и е приел за установено, че имотът е генерирал отпадъци през процесните периоди. От представените по делото 109 броя протоколи за улица "Княз Имеретински", показанията на св. Петкова и Илиев е установено редовно почистване, миене, метене и т. н. на улицата - тоест, предоставяна е и услугата по "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Безспорно е установено от издадените от РИОСВ Плевен разрешения за дейности по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци, че община Ловеч има действащо депо за отпадъци. Решението е правилно. Действително чл. 62 от ЗМДТ и чл. 12 от Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч размерът на таксата се определя за всяка от трите услуги поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. В случая в АУЗТБО по години е посочен общ размер главница ТБО и лихва, но видно от ангажираните от жалбоподателя и неоспорени от страните, основно и допълнително заключения на СИЕ, стойността на отделните такси за всяка от услугите за всяка от годините правилно е изчислена със ставка - промилите, определени за всяка услуга за всеки процесен период с решение на ОбС и върху отчетната стойност на имота, като сборът от тях е равен на сумата ТБО по акта. В случая е доказано, че размера на всяка от трите такси е бил определен по - отделно, за да се стигне до правилния сбор в акта. Доколкото ангажираното от жалбоподателя доказателствено средство - СИЕ, му е дало възможност да се защитава срещу всяка от трите такси поотделно, обосновано е заключението на съда за липса на съществено административнопроизводствено нарушение. Реалното предоставяне на всяка от трите услуги, както и генерирането на отпадъци от имота е доказано, поради което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Следва да се отбележи, че съдът правилно е посочил, че касаторът не е искал освобождаване от таксата сметосъбиране и сметоизвозване по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч. Обоснован е доводът за допусната фактическа грешка в изписването на годината за ТБО за 2007 г., срещу която погрешно е изписана 2008 г., което не променя общия размер дължима главница и лихва за целия период 2006 - 2009 г. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,