Решение № 16816 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2013 г.

ВАСVI отделение16.12.2013 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 36/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16816 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово, срещу решение № 32 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 36/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците - Яким Михов Якимов от с. Кръвеник, община Севлиево, Райна Маринова Генчева от гр. Дряново, Теодоси Христов Митев от гр. Габрово и Виктор Виталиев Шеверня от гр. Севлиево, не са взели отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 32 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 36/2013 г. Административният съд - гр. Габрово, е отменил решение № 6 от 28.01.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово, и потвърденото с него разпореждане № 586 от 9.11.2012 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО - гр. Габрово. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че експертно решение № 1075 от заседание № 79 от 2.05.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Доктор Стойчо Христов" ЕООД е било постановено от лекарите д-р Яким Михов Якимов, д-р Райна Маринова Генчева, д-р Виктор Виталиев Шеверня и д-р Теодоси Христов Митев. С него на Стефка Кънева Недялкова е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Въз основа на цитираното решение лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 5.04.2011 до 19.04.2012 г. Експертно решение № 1075 от заседание № 79 от 2.05.2011 г. на ТЕЛК е било отменено с експертно решение № 765 от заседание № 108 от 25.10.2011 г. на НЕЛК и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С експертно решение № 603 от заседание № 45 от 14.03.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Доктор Стойчо Христов" ЕООД на Недялкова е определена 46 % трайно намалена работоспособност, която съгласно разпоредбата на чл. 72 КСО не обуславя право на цитираната пенсия. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, доп., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., която е била приложима към 2.05.2011 г., когато е издадено процесното експертно решение, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Изменената разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г.), която създава основание за ангажиране по административен ред на отговорността на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, е в сила от 1.01.2012 г. и има действие занапред. В тази връзка е решение № 37 от 4.01.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8937/2012 г., VI о. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Представлява вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя не може да бъде реализирана, когато към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК неправилното експертизиране не е обявено от закона за нарушение. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая тази хипотеза не е налице. В чл. 14, ал. 3 ЗНА се съдържа забрана да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Новелата на чл. 142, ал. 1 АПК следва да се тълкува в смисъл, че преценката за съответствието с материалния закон се извършва спрямо фактите, установени към момента на издаването му. В конкретния случай е безспорно установено, че експертното решение на ТЕЛК е постановено на 2.05.2011 г., и е следвало основанието за налагането на имуществена санкция да бъде съобразено от административния орган с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, която е била приложима към този момент. Решението на Административния съд - гр. Габрово, с което административният акт е отменен, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в приложимата за казуса редакция. В случая съдът се е съобразил с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (доп., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), съгласно което в редакцията на разпоредбата няма текст "включително от актове на медицинската експертиза" или "от отменени актове на медицинската експертиза и др.", поради което щетите на държавното обществено осигуряване не могат да бъдат свързвани с отмяната на актове на медицинската експертиза. Първоинстанционният съд е формулирал правилен извод за материална незаконосъобразност на издадения административен акт, защото е отпаднала възможността за търсене на отговорност на лицата, съставили отменения акт на медицинската експертиза. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Ето защо постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като такива не са поискани от ответниците. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2