Решение № 9307 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2013 г.

Решение № 9307 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Търговище, срещу решение № 7 от 14.02.2013 г. по адм. д. № 3/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Магда Стоянова Евтимова, от гр. Търговище, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7 от 14.02.2013 г. по адм. д. № 3/2013 г., Административен съд - гр. Търговище, пети състав, е отменил Заповед № 4335 от 22.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Търговище, потвърдена с Решение № РД - 05/0091 от 18.12.2012 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Търговище. Съдът е приел, че изготвения социален доклад не може да се приеме за мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ за отопление, тъй като не са спазени изискванията на чл. 35 АПК. Ненамирането на лицето на посочения от него адрес само по себе си не е основание за неотпускане на помощта. Направен е окончателния извод, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество касаторът не сочи конкретни нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването му в тази насока е, че при наличните по делото доказателства, съдът е следвало да стигне до други правни изводи, което оплакване по същество е такова за нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Магда Стоянова Евтимова, от гр. Търговище, е подала молба - декларация вх. № 4335 от 26.10.2012 г. за отпускане на целева помощ за отопление. На 05.11.2012 г. и на 09.11.2012 г. социалните работници са посетили посочения в молбата - декларация адрес, но не са открили на него лицето и са поставили уведомления по чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП, на които Евтимова не се отзовала. На 22.11.2012 г., директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Търговище, е постановил заповед № 4335 от 22.11.2012 г., с която на Евтимова е отказана целева помощ за отопление. Като мотиви към заповедта е посочено, че тя не попада в кръга на лицата по чл. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5ППЗСП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Административният орган изобщо не е обсъдил отговаря ли Евтимова на тези нормативни изисквания, а е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ППЗСП. Съгласно този текст, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ, поради невъзможност за извършване на социална анкета. С цитираната разпоредба по същество се въвежда самостоятелно основание за отказ на социално подпомагане, който не е законово регламентиран. Ограничението на цитираното социално право, предвид неговата значимост и конституционна гарантираност не може да се извършва с подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗСП, право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Тази законова разпоредба е императивна, тъй като кореспондира с чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България, който прогласява правото на гражданите на социално подпомагане и не може да се дерогира с подзаконов нормативен акт, какъвто е ППЗСП. В специалния нормативен подзаконов акт - Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление изискванията са средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление, както и лицата да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Към това тълкуване следва да се добавят и целите на Закона за социално подпомагане, ясно формулирани в разпоредбите на чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 и 11 от ЗСП. Законът има за цел подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. Според чл. 11, ал. 1 ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Несъмнено потребността от отопление е основна жизнена потребност. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,