Решение № 11001 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2010 г.

Решение № 11001 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадената от "В и К" - ООД - гр. Кюстендил, чрез процесуалния му представител адв. Пешева касационна жалба срещу решение на Административен съд - Благоевград № 842/11.01.2010 г., постановено по адм. д. № 651/09 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 5/19.06.09 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не му е дадена възможност да представи доказателства. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е бил посоченият акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Със същия е установено на "В и К" ООД - гр. Кюстендил задължение за водовземане от подземни води в размер на 8 538,18 лв. по 5 бр. разрешителни за водоползване. От фактическа страна по делото е установено следното: С разрешително за водоползване № 400446/10.03.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от река Рилица с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Смочево, Мурсалево, Драгодан, Боровец, Крумово и Бураново, общ. Кюстендил. С разрешително за водоползване № 400447/10.03.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от река Джамбевска с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Пастра, Стоб и Пороминово, общ. Кюстендил. С разрешително за водоползване № 400448/10.03.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от река Гладничка бара с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Ресилово, общ. Кюстендил. С разрешително за водоползване № 400449/10.03.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от река Фудина с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Овчарци, общ. Кюстендил. С разрешително за водоползване № 400450/10.03.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от река Горица с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Овчарци и Ресилово, общ. Кюстендил. В раздел "Такса за водовземане" на всяко едно от разрешителните е посочено, че за правото на водовземане дружеството ще заплаща такса в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и чл. 2, т. 6, Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (Обн. ДВ, бр. 65/2000 г.) за ползваните водни количества за питейно-битови нужди за I категория подземни води. Безспорно е установено, че на водовземните съоръжения не са монтирани разходомерни устройства с оглед отчитане на действителното количество отнети и разходвани подземни води. С оглед на това обстоятелство, на осн. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., приложима съгласно § 29 и § 9 от ПЗРЗВ, размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешения годишен воден обем. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил срещу Акта за установяване на публично държавно вземане, като е посочил, че законосъобразно е определен размерът на таксата на базата на разрешения годишен воден обем с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от цитираната по-горе тарифа, при липсата на монтирани работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства. Изложил е подробни съображения за това, че таксата се дължи за водоползване на I категория подземни води, а не за II категория, каквито са твърденията на жалбоподателя. Това е така, защото разрешителните за водоползване са издадени по реда на ЗВ и Наредба № 1/7.07.2000 г. (отм.) за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.) и в тях е определена категорията на водата по чл. 84 от Наредбата като I категория. Жалбоподателят се е задължил да заплаща такса за правото на водоползване именно за I категория подземни води. Категорията на водата не е определена в производството пред административния орган, издал обжалвания АУПДВ и не следва в производството по обжалване на АУПДВ да се преразглежда този въпрос. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че количеството вода следва да се определи на базата на предоставеното и заплатено от крайния потребител. Съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата, таксата за водовземане се определя на базата на разрешения годишен воден обем до монтирането на измервателни устройства. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на страната и са станали пречка за събиране на относими към правния спор доказателства. Съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да установи водните количества, инкасирани към крайния потребител, като е приел, че посоченото обстоятелство е неотносимо към правния спор. В мотивите на решението си е посочил, че таксата за водоползване не зависи от реално ползвания обем вода от абонатите, а се определя на базата на разрешения годишен воден обем до монтирането на измервателни устройства. Този извод на съда е правилен и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд. Таксата за водоползване по чл. 194 от ЗВ във вр. с чл. 2 от Тарифата се дължи за цялото иззето количество подземна вода и след като липсват монтирани измервателни устройства, тя се определя на базата на разрешения годишен воден обем, съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата. Разрешителните за водоползване са издадени по реда на чл. 60 - 71 от ЗВ и Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.) въз основа на подадено заявление по чл. 60, ал. 1 от ЗВ, придружено с документите по чл. 50, ал. 4 от Наредбата, вкл. с проект за добив, в който е определена категорията на водата по чл. 84 от Наредбата като I категория. Това обстоятелство е вписано в разрешителното и титулярът се е задължил да заплаща такса за водовземане именно за I категория подземни води. Правилно е приложен от съда и материалният закон. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на първа категория води. При изчисляването на таксата правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Това е потвърдено и с приетото по делото експертно заключение. Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че посочените устройства не са монтирани, като е бил използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване в процесния акт за установяване на публично държавно вземане, е издаден един законосъобразен акт. С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд - Благоевград, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,