Решение № 4738 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град (ТП на НОИ София-град), срещу Решение 6994 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело 3960/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение 2153-21-85 от 24.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. Делев срещу разпореждане [номер]/05.10.2020 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, преписката е върната на директора на ТП на НОИ София-град за ново произнасяне, относно началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и Национален осигурителен институт е осъден да заплати на жалбоподателя разноски от 410 лева. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Делев, чрез процесуален представител адв. Г. Георгиев, в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли за присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Намира оспореното решение на първоинстанционния съд за неправилно и като такова следва да бъде отменено, поради нарушаване на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, шесто отделение приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При проверка на решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че същото е валидно и допустимо, а касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил по жалба на М. Делев Решение 2153-21-85 от 24.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/05.10.2020 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, в частта за началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност и е върнал делото като преписка за ново произнасяне по подаденото от Делев заявление с вх. 2112-21-1638/01.10.2020 г. относно началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът е приел, че с подаване на заявлението на 01.10.2020 г. до ТП на НОИ София-град, Делев е спазил установения в релевантната редакция на чл. 94, ал. 1, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) срок, което обуславя крайния извод за основателност на жалбата, с която е сезиран. Страните по делото не са формирали спор по фактите, въз основа на които са извели своите правни изводи, досежно поддържаната от тях теза. Прието е от решаващия съд, че на 01.10.2020 г. М. Делев е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е представено ЕР на ТЕЛК 1523 от 03.08.2020 г., с което му е определена 50 на сто трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация 10.07.2020 година. Делев е получил на 04.08.2020 г. ЕР, което не е било обжалвано и е влязло в сила на 18.08.2020 година. На 28.08.2020 г. с Решение 14693 от свое заседание 037 Медицинската комисия при ТП на НОИ София-град е потвърдила по отношение на Делев оценката за трайно намалената работоспособност, датата и срока на инвалидизиране, посочени в ЕР на ТЕЛК. С разпореждане [номер]/05.10.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град му е отпусната пенсия за инвалидност считано от 01.10.2020 г. - датата на заявлението за отпускане на пенсия. Разпореждането, в частта относно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, е обжалвано пред по горестоящия административен орган от М. Делев. С Решение 2153-21-85/24.03.2021 г. органът е потвърдил разпореждането. За да се мотивира директорът на ТП на НОИ - София-град е счел, че след като е пропуснат месечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, то е неприложима разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия от датата на придобиване на правото 18.08.2020 г., т. е. от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. По тази причина е изложил аргументи, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да се отпусне от 01.10.2020 г.- датата на подаване на заявлението от страна на Делев в ТП на НОИ. От правна страна съдът е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с установяване на обстоятелството от кой момент на лицето следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В конкретния случай ЕР на ТЕЛК 1523/126 от 03.08.2020 г. е връчено на Делев на 04.08.2020 г. и е влязло в сила на 18.08.2020 година. Относима към приетите за установени по делото факти е хипотезата на чл. 94, ал. 1, изр. първо КСО, свързана със спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи към него изискуемите документи за преценка на правото. Двумесечния срок следва да се брои считано от влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ медицинската експертиза на работоспособността. От тази дата е възникнала обективно възможността да се иска изплащане на пенсията в случая от 18.08.2020 г., поради което съдът правилно е разграничил придобиването на субективното правно на пенсия за инвалидност от неговото надлежно упражняване. Според чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а на основание чл. 94, ал. 1 КСО в относимата редакция пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Инвалидизирането се установява с експертно решение на органите на медицинската експертиза, а не по силата на прякото действие на закона. Затова 2 месечният срок в конкретната хипотеза следва да се брои считано от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, както вярно е подходил първоинстанционният съд и е приел жалбата на лицето срещу оспорения съдебен акт, за основателна. По така изложените съображения атакуваното решение е правилно, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По разноските: Процесуалният представител на ответника по касационната жалба - адв. Георгиев, е направил искане за присъждане на разноски, като е посочено, че на М. Делев е предоставена правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Прилага се договор за правна защита и съдействие от дата 10.03.2022 г., който е сключен на соченото основание и по причина, че е материално затруднен, поради което и съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвоката следва да се присъди сумата от 350 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,