Решение № 10583 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Милки Груп Био" ЕАД, чрез адвокат С. Желязкова против решение 7399/04.03.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 3104/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-76390/08.03.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото и по-конкретно несъоветствията в номера на контейнера, посочен в акта за вземане на проба и останалите документи за спорния внос, както и неправилно приложение на доказателствената тежест в процеса. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът, чрез процесуалните си представители излага съображения и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при отхвърляне възражението на дружеството за наличие на основания по чл. 22 ГПК за отвод на вещото лице, поради заведено от дружеството гражданско дело срещу него. Позовава се на решение на Върховния административен съд по адм.д. 3957/2025 г. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - директор на ТД Митница Бургас, чрез юрк. Д. Илиева моли да се отхвърли касационната жалба, по съображения, изложени в представена по делото писмена молба от 25.09.2025 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение 32-76390/08.03.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките е извършена промяна в тарифното класиране на стоката "палмова мазнина APICON NH M01 заместител на какаово масло в разфасовки х 20 кг - 22 640 кг", допусната за свободно обращение с МД с MRN 21BG001007035446R0 от 23.09.2021 г. от код по ТАРИК 1516209880 в код по ТАРИК 1517909990 и на "Милки Груп Био" ЕАД са установени задължения за досъбиране на мито в размер на 3 464.18 лева и ДДС в размер на 692.84 лева и съответните лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директора на ТД Митница Бургас, който има качеството митнически орган и разполага с материална и териториална компетентност по чл. 101 § 1 във връзка с чл. 87 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ. При издаването му е спазена предвидената от закона писмена форма и изисквания за съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на акта. В тази връзка в мотивите си е посочил, че при извършения последващ контрол е изследвана проба от декларираната стока чрез извършване на митническа лабораторна експертиза в ЦМЛ с цел установяване на коректния код по ТАРИК. В съответствие с чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 вносителят е уведомен в хода на административното производство за мотивите, на които ще се основава митническото решение и за възникването на допълнителни задължения за мито и ДДС. Възражението на дружеството, че по делото не е доказано, че анализираните проби са тези по процесната митническата декларация, съдът е приел, че пробите са индивидуализирани в протокола и в акта за вземане и разработване на средна проба от стоката чрез посочване на нейния вид, количество, декларатор и ЕАД, контейнер, от който е взета пробата, както и опаковка. Съдът е констатирал, че в акта за вземане на проба са посочени два различни контейнера, но единият от тях фигурира и в протокола за вземане на проба, и върху опаковката, чието съдържание съвпада с отразеното в акта относно описанието на поставените върху опаковката данни. Поставени са оловни пломби за осигуряване на пробите, върху които са поставени инициали на "Еврокарго Инс" ЕООД. Според съда посочените белези са достатъчни за индивидуализация на пробите. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че при приемане на пробите за изследване в ЦМЛ и от в.л. М., пломбите им са с ненарушена цялост и индивидуализиращите им белези (на стоката) съвпадат с посоченото в акта за вземане на средна проба. По приложението на материалния закон, съдът е посочил правилата за тарифно класиране на стоките, обхвата на позиция 1516 от КН, обхвата на позиция 1517 и тълкуването й, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-292/22, т. 44, т. 46 и е приел, че определянето на тарифния код е в зависимост от това дали стоката представлява едно масло или мазнина или смес от масла и мазнини или техни фракции. От събраните по делото доказателства и от заключението на СХЕ, изготвено от в.л. доц. д-р С. М., което е кредитирал като обективно и безпристрастно дадено с оглед професионалната квалификация на експерта е установил, че внесената стока представлява твърда, гладка бяла маса, която е смес от мазнини и/или техни фракции. Според съда това се доказва от установения мастно - киселинен състав на продукта, който сочи, че стоката се характеризира с високото си съдържание на лауринова киселина (12:0, в количество 27.2% спрямо под 0.5% в палмовото масло) и миристинова киселина (14:0, в количество 10.2% спрямо под 2.0% в палмовото масло) и ниското си съдържание на палмитинова киселина (16:0, 22.9% спрямо над 39%), сравнени с количествата им в чисто палмово масло, било то и хидрогенирано. По делото, въз основа на експертните заключения е установено, че стоката не представлява масло от типа "вода в масло или маргарин", а чиста мазнина - заместител на какаовото масло (без наличие на вода като несмесима фаза). Заключението на СХЕ, че процесната стока представлява смес от растителни масла, е дадено въз основа на анализ на контролната проба, изготвен в независима акредитирана лаборатория по метод, посочен в БДС EN ISO 12966-4:2015. Резултатите съвпадат с установеното от МЛЕ, изготвена в административното производство от ЦМЛ. При установените характеристики на изследвания продукт, съдът е обосновал извод, че стоката, декларирана с МД с MRN 21BG001007035446R0/23.09.2021 г., представлява смес от мазнини и/или техни фракции, което съгласно Обяснителните бележки за позиции 1516 и 1517 от КН, я дисквалифицира от позиция 1516, която изисква стоката да е представена от едно масло или мазнина. Възраженията на дружеството - жалбоподател за липса на акредитация на ЦМЛ и относно използвания метод, съдът е отхвърлил като неоснователни, по съображения, че лабораторията е акридитирана, а съгласно § 51 и 52 от решението на Съда на ЕС по делото С-292/22 нито КН, нито обяснителните бележки към нея посочват специфичен метод, по който при необходимост би трябвало да се изследва консистенцията на продукт. От заключението на СХЕ съдът е приел, че добавеният към продукта - смес от масла, сорбитонов естер е добавка към храните от вида на емулгаторите и в случаи като настоящия сорбитановите естери се влагат в мазнината за забавяне на процесите на цъфтеж в нея (промени в кристалната й структура с образуване на групи от по-големи кристали), които влошават физико-химичното състояние на продукта. В решението са изложени и мотиви, че според ОБХС от позиция 1517 са изключени несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно . В случая стоката представлява смес от повече от две масла, които са били емулгирани, която обективна характеристика изисква класирането й в позиция 1517 съгласно общото правило 1 за тълкуване на КН и в съответствие с т. 38 от решението на Съда на ЕС по дело С-292/22. С тези мотиви е обоснован краен извод за законосъобразност на определения от митническия орган код по ТАРИК 1517 909990 и установените на това основание допълнителни задължения за мито и ДДС. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при отхвърляне на искането му за отвод на вещите лица, както и възраженията за неправилна преценка на доказателствата относно вземането на проба от стоката, резултатите от изследването на която са послужили за определяне на новия тарифен код и за неправилно приложение на доказателствената тежест в процеса. Оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с искането за отвод на вещите лица, се прави за първи път в устните състезания в касационното производство и по принцип касационната инстанция не дължи произнасяне по това оплакване на основание чл. 218 АПК. В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания по чл.196, ал.1 ГПК във връзка с чл. 22 ГПК за отстраняване на назначените по делото вещи лица, поради това, че в хода на съдебното производство по адм. дело 3104/22, на 07.10.2023 г. "Милки Груп Био" ЕАД е завело граждански дела срещу експертите - доц. д-р Т. С. И., доц. д-р С. М. и гл.ас. д-р инж. М. К., като е предявило срещу всеки от тях частични искове с правно основание по чл. 55 ЗЗД. Правилно съдът е преценил завеждането на дело от страната срещу назначени вещи лица, с оглед съществуването на обективни обстоятелства относно безпристрастността на вещото лице. Позоваването на решението на Върховния административен съд по адм. дело 3957/2025 г. е неотносимо към процесния случай, тъй като касае бланкетно произнасяне на първоинстанционния съд по искане на страна за отвод на вещото лице. В случая определението, с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за отвод на вещите лица е мотивирано с липсата на обективни обстоятелства, които да представляват основания за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК. Твърдението на касатора, че не е изследвана проба от стоката, предмет на процесния внос, поради това, че в акта за вземане и разработване на средна проба е посочен контейнер, различен от този в митническата декларация, не се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е обсъдил този довод и обосновано е приел, че посочването на два различни контейнера в акт 2-486А от 24.09.2021 г. за вземане и разработване на средна проба не дисквалифицира взетите проби, тъй като те са индивидуализирани освен с номера на контейнера, и чрез вида, количеството, наименованието, описанието и опаковката на стоката, от която са взети, които съответстват на стоката, предмет на внос по процесната митническа декларация. Не е спорно по делото, че пробата е взета във връзка с извършен контрол на стоката по една единствена митническа декларация - процесната MRN 21BG001007035446R0/23.09.2021 г. Освен това при вземането на пробата е присъствал представител на "Милки Груп Био" ЕАД, който не е направил никакви възражения по отношение на контейнера, от който е взета, като в протокола за вземане на проба 131/24.09.2024 г. изрично е удостоверил, че не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. При тези доказателства, не може да се приеме, че изследваната от ЦМЛ и от СХЕ проба не е взета от процесната стока. Спорът относно тарифното класиране на стоката "палмова мазнина APICON NH M01 заместител на какаово масло в разфасовки х 20 кг - 22 640 кг" в позиция 1516 или позиция 1517 е разрешен от първоинстанционния съд в съответствие с установените от доказателствата обективни характеристики на стоката и материалния закон. Позиция 1516 от КН обхваща мазнините и маслата от растителен вид, които са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, но не са били обработени по друг начин. Съгласно обяснителните бележки към позиция 1516 от КН, тук не се включват мазнините и маслата и техните хидрогенирани фракции и т.н., които са претърпели по-напреднала обработка, като например текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) с цел да служат за хранителни цели ( 1517). От тази позиция са изключени и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, ако в процеса на модификация участват повече от една мазнина или масло ( 1517). Позиция 1517 обхваща маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителни мазнини и масла и техните фракции от 1516. Съгласно обяснителните бележки към позиция 1517, тук се включват и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, ако в процеса на модификация участват повече от една мазнина или масло. От изложеното следва, че в позиция 1516 се класират мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, ако в процеса на модификация участва само една мазнина или масло. В т. 44 от решението по дело С-292/22, Съдът на ЕС посочва, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват "смеси", а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък "препарати", а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС. Според Съда нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. При наличните по делото доказателства, че продуктът представлява смес от мазнини и/или фракции на мазнини, тъй като се характеризира с високото си съдържание на лауринова киселина (12:0, в количество 27.2% спрямо под 0.5% в палмовото масло) и миристинова киселина (14:0, в количество 10.2% спрямо под 2.0% в палмовото масло) и ниското си съдържание на палмитинова киселина (16:0, 22.9% спрямо над 39%) , то съгласно цитираните по-горе обяснителни бележки към позиция 1516 от КН и т. 44 от решението на Съда на ЕС по дело С-292/22, този продукт попада в обхвата на позиция 1517, без да е необходимо да е претърпял допълнителна обработка, която да води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Решението, с което жалбата на "Милки Груп Био" ЕАД е отхвърлена като неоснователна е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.3 АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,