Решение № 13442 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 922/2016 г.

Решение № 13442 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 922/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" срещу решение № 6658 от 2 ноември 2015 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 4797/2014 г. С него се отменя по жалба на представляващия "Д. А. груп" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. предписания на инспектори в ИА "Главна инспекция по труда", дадени в протокол, изх. № 0104-10732 от 28.04.2014 г. и осъдена ИА "Главна инспекция по труда" да заплати разноски в размер на 950 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Д. А. груп" ЕООД с процесуален представител адвокат Вишанин взема становище за неоснователност на жалбата. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Постъпила е и частна жалба от пълномощник на представляващия "Д. А. груп" ЕООД адвокат Вишанин от САК против определение за изменение в частта за разноските № 6585/03.12.2015 г. по същото дело, с което се отхвърля молба на "Д. А. груп" ЕООД за изменение на решението в тази част. Поддържат се доводи за неправилността му с искане за присъждане на действителния размер на направените разноски. По тази частна жалба е постъпило възражение от касационния жалбоподател с доводи за неоснователността й. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Д. А. груп" ЕООД срещу цитираните предписания, издадени от инспектори при ИА "Главна инспекция по труда ". Възраженията са били за незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяна им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установил от доказателствата по делото и тези в административната преписка, че между дружествата Д. А. груп ЕООД и К. Т. С. ЕООД първото е собственик на второто към 05.11.2012 г. и никакво сливане, вливане и каквото и да е било преобразуване на търговски дружества между тях не е имало съгласно понятията на Търговския закон. Също така, че от справка за предприятията регистрирани като осигуряващи временна работа съгласно Закона за насърчаване на заетостта към дата 31.07.2013 г. като такова е вписано "К. Т. С." ЕООД и в тази справка липсват данни за дружеството "Д. А. груп" ЕООД. При тези факти и съгласно § 1, т. 17 от ДРКТ е прието, че Д. А. груп ЕООД не е регистрирано в Агенцията по заетостта по осигуряване на временна работа и фактическата му дейност не води до правен извод, че е налице дейност като такова предприятие, поради което предписанията към него са незаконосъобразни. При тези фактически и правни изводи е постановено решението. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Видно от приложения договор от 2 юли 2006 г. и анекс към него от 30.12.2013 г. страни по първият са "К. Р. Б." ЕООД и Синема сити България ЕООД, съответно в анекса от 2013 г. страни са Синема сити България ЕООД и Д. А. груп ЕООД. В жалбата до административния съд се посочва че К. Р. Б. ЕООД е старо наименование на Д. А. груп ЕООД и това се установява по вписванията по партидата на Д. А. груп ЕООД л. 44 и л. 45 от делото. Контролните органи са установили в административното производство, че договорът от 2006 г. /неправилно посочен от 2007г/ и анекса към него е с предмет предоставяне на работна сила за които трудови правоотношения са приложими разпоредбите на КТ раздел осем. Съгласно тези норми на закона са констатирани нарушения, поправянето на които се цели с издадените предписания. Изходната правна позиция, че за извършването на такава дейност следва регистрация в Агенцията по заетостта е правилна с оглед разпоредбата на § 1, т. 17 от ДРКТ, но липсата на такава регистрация при упражняване на дейността не означава, че тя може да бъде извън регулацията на раздел осем от КТ. В такава хипотеза е налице пряко нарушение на трудовото законодателство каквото е констатирано при проверката и съставяне на протокола с предписанията за преустановяването му. Връзката между страните по договора и анекса в случая е с правно значение кой е в договорни отношения подчинени на режима на нормите на раздел осми от КТ и кой ги осъществява в нарушение на трудовото законодателство, което е главният факт на доказване и той е установен от доказателствата по делото. Това е страната по договора/анекса/ Д. А. груп ЕООД и тя е адресат и е посочена като адресат в предписанията предмет на оспорване пред съда. Фактическите и правни констатации на съда в друг смисъл са необосновани на доказателствата по делото. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид зависимостта на разноските от изхода на спора и при липса на искане за присъждане на такива от страна на процесуалния представител на ИА Главна инспекция по труда, разноските между страните следва да останат за тяхна сметка така както са направени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение