Решение № 373 от 26.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1147/2013 г.

Решение № 373 от 26.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1147/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на задочно осъдения А. И. Р. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 24/2012 г. на Окръжен съд - Сливен, отмяна на решение № 17 от 9.03.2012 г., с което е потвърдена присъда № 1074 от 8.12.2011 г. по н. о. х. д. № 526/2011 г. на Сливенски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане, поради неучастието му в съдебните производства. Искането се позовава на посоченото в чл. 423 от НПК основание на задочно осъден. В открито съдебно заседание служебният защитник на осъдения (адвокат Н. Г.) настоява за възобновяване на делото по изложените в писменото искане съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага то да бъде отхвърлено. Изразява становище, че осъденият е нарушил процесуалното си задължение, произтичащо от наложената му мярка за неотклонение подписка, напуснал без разрешение пределите на страната и е пребивавал на неизвестен по делото адрес, а в издадената европейска заповед за арест не са дадени гаранции за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 17 от 9.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 24/2012 г. Сливенският окръжен съд потвърдил присъда № 1074 от 8.12.2011 г. по н. о. х. д. № 526/2011 г. на Сливенски районен, с която осъденият А. И. Р. бил признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.11.2009 г. в гр. Сл., в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с осъдения Х. Х. Б., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 2 684 лева, от владението на Х. Г., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Процесуално допустимото искане на осъдения А. И. Р. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423 от НПК законът предвижда възможност за възобновяване на вече приключило наказателно производство поради неучастие на задочно осъден, освен при две изключения и едното от тях - укриване от правозащитните органи, е реализирано по делото. Досъдебното производство приключило с личното участие на осъдения Р.. За първото съдебно заседание на 26.05.2011 г. пред районния съд осъденият не се явил, но бил редовно призован - призовката била получена на 8.04.2011 г. на адреса му от Л. А., негова леля. Ход на делото не бил даден, а Р. бил обявен за общодържавно издирване (телеграма № 22488/21.06.2011 г. на ГД "КП" - София (л. 40 от н. о. х. д.)). В хода на проведените издирвателни мероприятия не бил намерен, но полицейска справка известила съда, че търсеното лице е напуснало пределите на страната на 23.05.2011 г. през ГКПП-Кулата в посока Република Гърция (л. 56, н. о. х. д.). Адресът му в чуждата държава не бил установен. Първоинстанционното съдебно следствие започнало в отсъствието на подсъдимия на 8.12.2011 г., на основание чл. 269 от НПК. Изложените обстоятелства разкриват неоснователната претенция на задочно осъдения да се ползва от законовата възможност по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като след предявяване на обвинението се е укрил, поради което и не е взел участие в съдебните производства. С недобросъвестното си процесуално поведение задочно осъденият е реализирал едно от предвидените в закона изключения, препятстващо повторното разглеждане на делото за личното му участие. Не е налице и правомощието по чл. 423, ал. 5 от НПК, тъй като при екстрадиционното производство за предаване на осъдения от гръцките власти не е дадена гаранция от българската държава. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 423 от НПК